Молитви за топло време и изобилен дъжд през лятото отправят безработни гъбари, които разчитат на богата реколта, за да изхранват семействата си. Заради дългата зима и сухата и хладна пролет реколтата в началото на сезона е изключително слаба, оплакват се берачи от Пазарджишка и Пловдивска област. Тук са съсредоточени около 60% от родния пазар на гъби.

Ромски катуни отдавна са се изнесли в ниските и среднопланинските части на Родопите, Средна гора и Стара планина и по цял ден обикалят поляни и ливади в търсене на традиционните за април и май челядинки, верпа, манатарки, кладници, печурки. При добра реколта умелите берачи успяват да изкарат от 40 до 60 лв. на ден, а най-големите майстори стигат до 100-110 лв. Засега обаче подобни доходи са само в спомените от миналогодишния рекорден сезон.

Търговците изкупуват деликатесната смръчкула за 35-40 лв./кг, но хората предават едва по 40- 50 г от цял ден бродене в гората. Късметлиите засега попадат само на пачи крак, който се изкупува с 20-25% по-скъпо спрямо същия период на миналата година - по 9-10 лв./кг.

„Липсата на традиционните за началото на сезона гъби се дължи на по-студената и тежка зима. Остава ни само да се молим, да палим свещи и да чакаме, защото в нашия бранш решенията ги взема Господ. Надеждата ни е, че юни, юли и август ще бъдат много топли, ще има дъждове и изобилие от 12 търговски вида гъби, които изкупуваме“, казва собственикът на изкупваческа фирма Юлиян Колев.

Липсата на дъжд през пролетта и поголовното изсичане на горите са се отразили пагубно и на добивите на гъби във Великотърновска област. Кампанията в Еленския Балкан е закъсняла и е стартирала едва преди броени дни. На ден се изкупуват по около 1,5-2,5 тона пачи крак на цена 9-13 лева за кило и 200-300 кг манатарки срещу 4-5 лева в зависимост от качеството. „Манатарките са много червиви и са с ниско качество“, коментира Стефан Дончев, който има изкупвателен пункт в Елена.

Проблем се оказват и неграмотните берачи, както и безконтролното бране. „Още от ранна пролет плъзнаха из горите и с търмъци разравят шумата. Берат дори наболи гъби с размерите на гумата на молив. Така обаче вандалски унищожават мицела и след време на тези места няма да изникнат гъби. Други пък търсят трюфели и безогледно са разорали горските масиви”, казва Дончев и добавя, че в Италия за тази дейност се изисква разрешително като за лов.

Началото на сезона е изключително слабо, оплакват се и прекупвачи от Монтанско. Берачите от село Смоляновци - един от най-гъбарските райони в Северозапада, са като попарени от слана. „Из поляните и шубраците не се мяркат нито булки, нито пачи крак или манатарки. Друг път по това време опитните гъбари препълват касети със стока за продан, а сега работа няма. Неотдавна в региона паднаха добри дъждове, но след тях се изви силен вятър, който е сред основните врагове на гъбите“, казват берачи. Ако сезонът се провали, ще се увеличат кражбите, песимистични са търговците.

Браншът иска еднодневни договори

Работодателите в бизнеса с гъби настояват да могат да наемат работници с еднодневни трудови договори. Засега се предвижда това право да имат само производителите на плодове, зеленчуци и розов цвят.

Въвеждането на еднодневни договори е по идея на министрите на труда и на земеделието Ивайло Калфин и Десислава Танева. Целта е да се облекчи наемането на кадри при прибирането на реколтата в селското стопанство и да се изсветли икономиката. Асоциацията на преработвателите на диворастящи гъби и плодове вече е изпратила писмо до двамата министри, в което настоява контрактите да се прилагат и в техния отрасъл.

„Т. нар. експерти в Министерството на труда и социалната политика и Министерството на земеделието и храните явно не познават същността на нашата дейност и проблемите ни. Един ден имаме нужда от 20 работници, в друг - от 40-50, а в трети дори и 100 са недостатъчни, ако реколтата от диворастящи гъби е в невероятно изобилие, както беше през миналото лято. Това прави еднодневните договори най-подходящи за нашия бранш“, коментира председателят на Асоциацията на преработвателите на диворастящи гъби и плодове Юлиян Колев.

Засега въвеждането на този вид договори е само проект за законодателни промени, които трябва да се одобрят от парламента. Едва след това работници ще могат да се наемат легално за 1 ден.

Японски сорт лекува тумори

В гъбозавода в русенското село Красен и местните пещери се отглеждат различни видове китайски и японски гъби - шиитаке, пом-пом, рейши, майтаке, розово фламинго, бразилски бадем, азиатска манатарка. Освен като деликатеси тези сортове са придобили световна известност с лечебната си сила.

Гъбата шиитаке например, която се отглежда от над 3000 години в Япония, се използва като лекарство за диабет. Прочута е и с противотуморното си въздействие. Китайците пък консумират рейши под формата на отвара, която наричат “еликсир на вечната младост”.

Извън отглеждането на лечебни екзотични гъби производителите в Русенска област нямат много поводи за гордост. Бизнесът в региона замря преди 4 години, когато беше закрит разсадникът в Сливо поле. Бивши работници на гъбозавода в Красен отглеждат по селата най-вече култивирани печурки в домашни компости. Заради свитото потребление и вноса на гъби от Полша те не разчитат на прекупвачи и продават стоката си директно по пазари и заведения. Кило пресни печурки се продава по 5-5,40 лв.

Прекупвачи печелят десетократно

От 4 до 6 лева дават пунктовете за изкупуване на гъби в Кюстендилско за килограм челядинка. Суровината се предава сушена на софийски и пловдивски прекупвачи. Те я подготвят за износ в Италия, където я продават над десет пъти по-скъпо. Цените стигат до 80 лева за килограм. В магазините в Италия цените са несравнимо по-високи. 100 грама изсушена нашенска гъба се продава между 20 и 40 евро, разказаха български гурбетчии в Апенините.

По подобен начин се изкупуват и пачият крак, и майската гъба, чиято реколта се провали почти напълно, защото е червива и не става за консумация.
„Изкупвачите са безбожници. Знаете ли колко километри трябва да минеш по мократа трева из ливадите и по гората, да прескачаш и змии из треволяка, за да набереш едно-две кила челядинки на ден. И вземаш 4-5 лева, колкото за кутия цигари или за кило кайма“, оплакват се роми берачи.

Пачия крак го търсят по дъбравите из горите. Гъбата се изкупува на добра цена - 8 лв. за килограм, но е необходим превоз и предварителна организация, за да се справиш, отбелязва местният познавач на гъбите Никола Максимов.
Добре се пласира и сърнелата. Бизнесът с гъби в региона върви почти през цялата година. Пикът, когато човек може да припечели най-много, е през май и юни - с Божията помощ и в постоянна разправия с изкупвачите, добавя Максимов.

Манатарките струват по 6-7 лв. за кг

Изкупните цени на диворастящите гъби са различни за отделните видове и месеци. Те варират и според региона от страната, в който са изкупени. Влияят се значително и от качеството на стоката.
В края на май манатарките в Пловдивско и Пазарджко се изкупуват срещу 6-7 лв. за килограм. Пачият крак върви от 3,50 до 5 лв., но някои пунктове го изкупуват и за 8 лв.

Най-евтини са челадинките, за които гъбарите получават по 2,50-3 лв. за кг. Майската гъба върви по 8-10 лв., а булката - по 5-6 лв. Най-скъпа е смръчкулата, която се изкупува между 20 и 35 лв. за кг, но се среща много рядко. Понякога берачите хитруват и мокрят гъбите, за да тежат повече.

Опитните берачи в Родопите съветват туристите да избягват брането на гъби заради честото объркване на печурките със смъртоносната бяла мухоморка. Напоследък обаче отровните гъби у нас намаляват, коментират търговци. Преди години професор от Швейцария поръчал 5-6 кг червена мухоморка за добиване на специален екстракт за фармацевтичната индустрия. Този вид гъби обаче е вече на изчезване, казаха от бранша.