Седемте искания се разминават със заявената подкрепа

Патриотичният фронт откри предизборната си кампания, поставяйки ултиматум за подкрепата си към управляващата коалиция. По този начин той отговаря на напрежението сред партиите, подкрепящи самия фронт; на избирателите, които все още се колебаят между ПФ и „Атака“; както и на критиките на собствените си избиратели за липсата на политическа ефективност в подкрепата за правителството.

Преди седем месеца ангажиментът на ПФ към управляващата коалиция бе оформен като декларация за подкрепа на управленската декларация на ГЕРБ и Реформаторския блок. При съставянето на управляващата коалиция ПФ предпочете да не поема отговорност към изпълнителната власт, а да стане част от парламентарното мнозинство. Партиите, изграждащи фронта, заявиха, че ще подкрепят политики, отговарящи на тяхната собствена програма, но няма да се ангажират с тяхното практическо приложение. Именно за това представените от Валери Симеонов 7 искания не отговарят на обхвата на заявената от фронта политическа подкрепа. Част от тях са насочени към действията на институции от изпълнителната власт, в две от тях се заема позиция спрямо актуалната ситуация в Гърмен, а останалите настояват за предприемането на законодателни промени.
Незабавното премахване на всички незаконни постройки на територията на община Гърмен само по себе си означава избирателно прилагане на закона. Ако става дума за политическа теза, то тя би трябвало да е формулирана като изискване към цялостното приложение на закона по отношение на всички незаконни строежи, а не само по конкретния казус.
Второто искане, на което ПФ държи, е свързано с предприемането на спешни мерки за овладяване на битовата престъпност. Това звучи добре, но като предизборен лозунг, а не като ултиматум. Като част от парламентарното мнозинство фронтът би могъл да предложи конкретни мерки, които да подобрят работата на МВР. Във всеки случай подобно искане не може да бъде ограничено със срок до 1 юли. Много по-важно е да бъде формирана цялостна политика, която би могла да бъде алтернатива на разполагането на части от жандармерията в селските райони, към което прибягна правителството на Орешарски.
Промените в Изборния кодекс, за които настояват от ПФ, също са въпрос на политически дебати, а не на ултиматум. Искането за незабавно въвеждане на задължително гласуване е несъстоятелно. Всеки опит това да бъде направено незабавно бламира инициативата за провеждане на референдум и компрометира цялостната позиция на управляващата коалиция. Именно затова, Фронтът е формулирал алтернативни искания за въвеждане на активна регистрация и повишаване на санкциите за купуване на гласове. Искането за разглеждане на тези предложения има процедурен характер. Настояването за приемане на подобни промени предполага много по-солидна аргументация, която очевидно липсва в изявлението на Валери Симеонов.
Темата за граничните съоръжения по границата с Турция е важна и изисква допълнително усилие от страна на изпълнителната власт. Мобилизирането на финансови средства за поправка на съществуващото съоръжение и завършването на процедурите по изграждането на новото могат да бъдат ускорени, но не могат да бъдат обвързани с датата 1 юли.
Искането за „недопускане увеличаването цената на електроенергията” звучи добре в предизборен период, но няма връзка с предприемането на административни мерки за ограничаване на злоупотребите и кражбите. Постигането на тази цел също преминава през активен парламентарен контрол върху дейността на изпълнителната власт и не може да бъде основание за оттегляне на политическа подкрепа.
Предприемането на конкретни мерки, свързани с незаконната сеч, е приоритет на управлението, но изисква законодателна инициатива, която не влиза в противоречие с правото на Европейския съюз. Във всеки случай ограничаването на износа и незаконната сеч не се изчерпва със „законови и нормативни промени”. Ако ПФ има конкретни предложения за противодействие срещу незаконна сеч, както и досега, има възможност да потърси подкрепа за тяхната реализация.
Искането за „решаване на институционалните проблеми” и приемането на промени в законодателството за българските общности зад граница като че ли допълва исканията до 7. Това е предмет на цялостна политика, която нито би могла да бъде обвързана със срока до 1 юли, нито да бъде ограничена до институционалните проблеми.
ГЕРБ отговори незабавно на исканията на фронта, определяйки значително по-ранен срок за заемане на позиция по тях. Цветан Цветанов заяви, че по някои от исканията може да бъде постигнато съгласие, но има теми като промените в Изборния кодекс, по които позицията на ГЕРБ остава ясна и непроменена. АБВ побърза да определи ултиматума на ПФ като израз на недиалогичност и настоя за обсъждане на предложенията в рамките на коалицията. Реформаторският блок, който пое ролята на посредник в диалога с ПФ при съставянето на коалицията, този път предпочете да заяви само, че този опит е прибързан и не се ангажира с преодоляване на ултиматума. А докато коалиционните партньори отново прехвърлиха на ГЕРБ отговорността за вземането на решение по исканията на патриотите, опозицията побърза да се възползва от това.
ДПС определи исканията на ПФ като несръчен опит за политически рекет. От БСП предположиха, че ултиматумът е свързан с уволнението на шефа на БАБХ Пламен Моллов, заемайки станалата традиционна позиция срещу фронта и в подкрепа на „Атака“. Мълчанието от страна на парламентарната група на БДЦ вече не изненадва никого, но евентуалното оттегляне на фронта би увеличило шансовете на бившите депутати на ББЦ за присъединяване към управляващото мнозинство.
Очакването, че ПФ ще предизвика криза у управляващото мнозинство, са нереалистични. Конкретният повод с развитието на ситуацията в Гърмен и нарастването на предизборното напрежение в тила на самия фронт след оттеглянето на подкрепата на партия „Свобода“ на Петър Чернев, както и трудните предизборни преговори, определят в много по-голяма степен ултиматума, отколкото реалните управленски проблеми. Няма буря, а и чашата с вода остава наполовина пълна.