Синодът не предприе нито една стъпка да направи църквата по-чиста и да посее ново семе

„Стани монах за един ден” е идея на игумена на Лопушанския манастир архимандрит Христодул. Не ставай вярващ за един ден Анализи 10:16 21.07.2015 Много свежа идея. Ще потекат реки от готови да бъдат замонашени младежи.

Игуменът, бивш бизнесмен, окачил в килера светската суета, е заимствал хрумката от инициативи като „Президент за един ден”, „Премиер за един ден” и други еднодневки. На пръв поглед полезната покана изглежда привлекателна. На втори и трети - далечна от благочестивия порив. Духовността не ще заемки от управленската - по света и у нас - игра на чиновници. Това са спектакли на властта. Не на доброволното служене на Бога. Монашеството е посвещение. Бягство от суетата на битието. Мисия на съзнателното вливане в лоното на богослуженето. За един ден не можеш да станеш монах. За да станеш, трябва предварителна нагласа, мислене и осмисляне, покорство пред предизвикателствата, победа на вярата над изкушенията. Да служиш е преди всичко решение на убеждението.

Монашеството в България от години оредява, заяви отец Христодул. И причините са дълбоко в същността и съвременния облик на църквата. Тя така и не успява да привлече младите. Не успява да се освободи от старите си представа за мисия. Не обслужва грижите на миряните. Стои над болните проблеми на обществото. Не намира практиката да въздаде примирение или да внуши сили за битка със злото, което тръгва от високо и се спуска надолу, надолу... Повечето от членовете на синода са бивши сътрудници на Държавна сигурност. Нито Максим, лека му пръст, нито днешният ни патриарх не намериха сили да отстранят тези омаскарени служители на святото. Странната смърт на варненския Кирил, блестящите часовници на пловдивския Николай, игрите за надмощие, безотчетните постъпления от донори, свещоливници и искрената лепта на вярващите, постоянните примери за обслужване на изкушенията, търговията с влияние и имоти са само част, по-видимата!, от негативната природа на съвременните черковнослужители от всякакъв ранг. На практика ние само се догаждаме какво става зад стените на манастирите. Синодът и до ден днешен не предприе нито една стъпка, за да разсее подозренията, да очисти обителта от изкушените, да отвори пространства за още богослужители. Да направи църквата по-чиста. Да продължи традицията и така да осигури младата кръв в собствения си конструкт.

Вместо да слезе в низините и да посее ново семе, синодът с цялата му прекрасна биография предпочете да се набърка в политиката, да оскърби държавния ни глава, да накърни републиканското ни устройство, като разпореди в молитвите да се споменава „благочестивия български цар Симеон”. Това много точно, навременно и полезно послание на синода накърни вярата на хиляди миряни. Разтревожи и стотици отци, които съзряха козни и неволи в духовния декрет. Съзряха продукт на битката на лагерите във висшия клир. Разкъсани от постоянните войни в управленското тяло, честните отци по градове и села се лутат, самите те нямат увереност в служенето и неговото вътрешно-църковно спокойствие. Не осмислят службата си като висшe дело. И не дават пример. Не създават духовно потомство. Как да мотивираш последователи?