Мистерията с тровене на кучетата в бургаския квартал “Сарафово” се разплита

Почина легендата на “Левски” Павел Панов

Пет жени са били убити в близост до църква в Дагестан

12 души са задържани преди срещата Левски – Ботев (Пд)

Красимир Каракачанов: Амбицията ми е докато съм министър да въведем доброволната военна служба

Патриарх Неофит поиска и даде прошка в храма ”Света Неделя”

Делян Пеевски: Противниците ми са хората, ограбили България

Пропадане в снежна козирка убива Ния (обзор) Седнала да си сложи котки на краката върху снежна козирка, която се сринала

Турист почина на ски писта „Кулиното”

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в понеделник, 19 февруари 2018

Десет души са затрупани от лавина в Алпите

Италиански „Левски“ на старта

Българските Destiny’s Child изгряха в „Гласът на България“

НФСБ провежда шествие по повод 145 години от гибелта на Апостола на свободата

Протестиращи пред парламента: Не гласувайте тайно Конвенцията

Четири сценария за след изборите

Основните политически сили се нуждаят от промяна, която може да доведе до преформулиране на управлението

Както във всяка демокрация и у нас политическият процес в много голяма степен зависи от изборите. Съществува обаче разликата между т. нар. развити демокрации и т. нар. фасадни демокрации. При първите изборите служат за превръщане на гражданския дневен ред в публични политики, а при вторите изборите са просто фасадата, зад която частният и корпоративният интерес властват политически.

Предстоящите местни избори са важни и заради големия залог, свързан с новия програмен период за финансиране от ЕС. Именно общините са теренът, на който в най-голяма степен разцъфват клиентелистките отношения между бизнес и политика. А когато добавим и вълшебното заклинание “усвояване на европари”, тези отношения направо процъфтяват. Много по-важно е кой ще усвои парите, а не какво ще се направи с тях.
Местните избори през октомври са важни и от по-общата перспектива за стабилността на управлението. В зависимост от резултатите на изборите можем да очакваме определена динамика както по отношение на конфигурацията в изпълнителната власт, така и във взаимоотношенията между политическите играчи. Политическият баланс в момента видимо създава неудобство за голяма част от партиите и техните елити.

Въпреки широко прокламираната нова коалиционна култура, за ГЕРБ споделянето на властта в ситуация, в която нямат силна политическа конкуренция, е както трудно, така и не особено желано. Цветан Цветанов в присъщия си стил вече намекна, че на местните избори ще се види политическата тежест на партиите от управляващата коалиция и това може да послужи като повод да се преразгледат балансите в изпълнителната власт.
В Реформаторския блок си дават сметка, че скоро едва ли ще получат друг властови шанс и стават все по-склонни към компромиси от различен порядък. Но тези компромиси все повече изтъняват и без това не особено солидната им електорална база. А това в крайна сметка би ги превърнало в ненужен партньор.

Присъствието във властта, от една страна, устройва АБВ заради по-големите възможности за създаване на клиентела в рамките на изграждането на структурите на младата партия. От друга страна обаче, голяма част от потенциалните избиратели на АБВ не приемат като безпроблемно партньорството с ГЕРБ.

От Патриотичния фронт изглеждат най-доволни от ситуацията. Положението им “около” властта им дава повод за “юнашки” управленски обещания, без да носят отговорност, а неформалните отношения между ГЕРБ и ДПС им помагат в “патриотичното” опозиционно поведение. Проблемът е, че са прекалено лесно заобиколим фактор и сякаш на никого няма да липсват във властта.

ДПС дава все повече сигнали за преориентиране на своята стратегическа подкрепа от БСП към ГЕРБ. За Лютви Местан (а и за неговите избиратели) формалното неучастие във властта не отговаря на реалната политическа тежест на движението и партньорството с ГЕРБ изглежда рационална стъпка към промяната на това състояние.

В ситуацията на тежък вътрешнопартиен кръстопът за БСП изглежда удобна опозиционната роля. Толкова удобна, че на “Позитано” 20 май нямат никакви намерения да направят нещо, за да я променят. За добро или за лошо, социалистите изгубиха стратегическия си партньор ДПС, а голямата част от прогерберското крило вече е в АБВ.
“Атака” нямат никакъв проблем. Системните партии и отляво, и отдясно правят всичко възможно да гарантират пожизнени четири процента за Волен Сидеров.
Доверявайки се на социолозите, на този етап най-вероятната хипотеза за изхода от местните избори е резултат, който до голяма степен възпроизвежда настоящата политическа конфигурация. Вариация на тази хипотеза е – ГЕРБ печелят пълна победа на местните избори, разширяват стабилно избирателите си, а коалиционните им партньори се оказват с маргинално електорално присъствие. И двете вариации предполагат сходни развития на ситуацията. Разликата е в нюансите и степента им на вероятност.

Първият сценарий е ГЕРБ да потърсят промени в структурата и персоналния състав на кабинета, с които да засилят позициите си на най-голямата партия. Подобно освежаване в средата на мандата би дало глътка въздух на изпълнителната власт. Пред угрозата да изпаднат от властта по-малките партньори едва ли биха имали особен проблем с подобен вариант, още повече че от ДПС демонстрират готовност да помагат на ГЕРБ при формирането на гъвкави мнозинства и тематични коалиции.

Вторият сценарий е да се потърси ново мнозинство и респективно нов кабинет – между ГЕРБ, ДПС и евентуално АБВ. Подобен вариант би довел до относителна стабилност на изпълнителната власт, но не е сигурно как ще погледнат на него избирателите на ГЕРБ. Бойко Борисов неведнъж е доказвал уменията си да убеди избирателите си (и не само тях) в правилността на своите решения, но поне засега подобен курс изглежда по-скоро екзотичен.

Третият сценарий е ГЕРБ да предизвика предсрочни парламентарни избори (например заедно с президентските догодина) с надеждата, че ще получат мнозинство в следващия парламент и ще могат да управляват без необходимостта от “исторически” компромиси. ДПС нямат проблем с този вариант. Тук обаче рискът се крие в това, че предсрочният вот по принцип води със себе си определена политическа криза. За г-н Борисов ще бъде изключително важно да разкаже евентуалния предсрочен вот не като поражение, а като победа. Това не би било особено трудно при почти пълната липса на алтернативни авторитетни разкази.

Съществува и четвърти сценарий, при който всичко си продължава постарому, но той изглежда много малко вероятен, тъй като, както вече видяхме, основните политически играчи имат нужда от промяна.
На този етап изглежда, че развитието на политическия процес зависи от волята на ГЕРБ и съгласието на ДПС. И това не е, защото съществува някаква историческа необходимост или мистична предопределеност. Просто представителната демокрация така работи – чрез избори дава в ръцете на относително най-организирания и най-силния възможността да решава от името на всички. Със сигурност ни очаква горещ политически сезон, в който българският политически елит пак ще трябва да решава уравнението на властта. И вероятно пак няма да му остане време за уравнението на доверието. Но във фасадните демокрации е така. Не че напоследък в развитите е много по-различно.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.