У нас съсловието се топи с пандемични темпове, а образованието зависи не от администрацията, а от преподавателите

След 10 години България ще се изправи пред чудовищна криза за учители, ако съсловието на педагозите продължа да се топи със сегашните темпове. От КНСБ отчитат, че в страната вече има сериозен недостиг на кадри и в предучилищното, и в началното образование, липсват достатъчно подготвени преподаватели по езиците и по природо-математическите науки, а студентите, които учат педагогика пък, напускат страната, за да работят в чужбина. Един показателен факт е, че от 5 години нямаме нито един физик, който да е излязъл от Физическия факултет на Софийския университет, придобил учителска правоспособност. Само за 6 години - от 2007 до 2013 г., близо 10 000 преподаватели са напуснали образователната система. Със 70% е намалял броят на учителите в средното образование от 2000 г. насам, а след пет години 35% от българските учители ще бъдат в пенсионна възраст.

В исторически план образът на всеотдайния, безкористен и разпален в работата си даскал се е превърнал в символна фигура, в знак, който сочи към бъдещето. Символна фигура, която формира необходимите за народа мисли, чувства и представи. Ясно е, че от качеството на учителския труд в голяма степен зависи ефективността на всички социални структури. А днес образът на учителя е силно накърнен. Тежестта на учителството се измества все повече от обществения център. Днес българският учител по-често се свързва с бедност и недоволство. Спомняме си учителската стачка от 2007 г., която не произведе очакваните резултати, а именно задълбочен диалог за образователната система в различните й аспекти.

Думите „учителю любими“ преминаха през трансформация в общественото съзнание и обезценявайки ги се намали и обществената признателност към учителската професия. А от учителската професия се очаква толкова много. Много съвременни изследвания в САЩ и Европа показват, че доброто образование се дължи на добри учители. Не на министерството, не на регионални инспекторати, не на директори и всякакви други звена в образователната система, а най-вече на учителите.

В България в тази сфера се очертава един сериозен проблем - застаряването на учителското съсловие и липсата на млади кадри, които да поемат щафетата. Този проблем сякаш не се чувства толкова осезаемо все още от обществото. Но на привидното спокойствие на повърхността трябва да гледа с повишено внимание.

В България, ако искаш да станеш учител, имаш на разположение 40 факултета, 2 филиала, 2 колежа, Център за продължаващо обучение, Център за квалификация и Департамент за повишаване на квалификацията. Общият брой на обучаваните в тези звена за академичната 2013-2014 е 12 245 студенти. На общия фон реторичен е въпросът, какъв процент от тези студенти ще се влеят в образователната система. Не по-малко важен е и въпросът, достатъчно подготвени ли си за предизвикателствата на образователната система младите педагози, но това е друга и още по-голяма тема. Статистиката е единодушно отговаря, че от общо 45 204 души преподавателски персонал, младите, на възраст между 25 и 34 години са едва 8% - 3500 души. Преди 15 години пък у нас са работили 63 752 преподаватели, като 6600 от тях са били под 30 години, а едва 622 са работилите в системата над 60 години.

Наскоро в разговор с познат, който стана преподавател с една учебна година трудов стаж в образователната ни система се сблъсках с тотална липса на желание от негова страна за развитие в тази област. А преди дни попаднах на поредната статистика, която показваше този глад за преподаватели в образователната ни система. Резонен е въпросът - с какво да бъдат привлечени младите учители да се посветят на учителската професия. Основните източници на напрежение и отрицателно отношение към професията са несправедливото стимулиране на труда - материално и морално, нервно напрежение, често неблагоприятните трудови условия, нестабилността на учебните планове и програми, непрекъснатите идеи за реформи. От друга страна, едва ли някой в наши дни би се мотивирал да бъде учител, ако сравнява условията в училище с условията за работа в други сфери. Именно липсата на възможност за развитие и издигане в кариерата е фактор младите хора да не искат да бъдат учители.

Финансовите аспекти отблъскват младите педагози. Българските учители получават най-ниските заплати измежду колегите си в Европа, включително и тези в Румъния. Най-високо платени са преподавателите в Люксембург с близо 87 000 евро на година, а в Австрия с 52 000 евро. Българските учители са на дъното на класацията с 4780 евро годишно. В момента младите учители започват работа с минимална заплата от 530 лева, минималното възнаграждение на старши преподавателите не може да е под 555 лева, а това на главните учители - 590 лева. Към тези пари има добавка за стаж, но парите реално са около 700-800 лева.

Изтърбушването на професията учител по отношение на авторитарните му функции също не спомагат процеса на привличане на млади и образовани учители, които биха искали да посветят живота си в това да образоват децата ни. В общественото съзнание учителката професия отдавна е загубил значителна част от блясъка си.

Освен причини като пенсиониране трябва да се имат предвид и демографските тенденции. В определени райони на страната има ниски нива на раждаемост и липса на деца в училище, което принуждава учителите да напуснат работа и да търсят препитание в други сфери. Незаобиколим фактор е и външната миграция. Станахме свидетели на редица репортажи в медиите за училища, които поддържат списъци с деца фантоми. Училищните ръководства все по-рядко вземат решения да отстранят ученик, защото това е свързано със загуба на финансов ресурс, който е от критично значение за училищата с неголям брой ученици. Това доведе до неглижиране на малките нарушения в училище и отваря още проблеми в образователната система.

Не знам дали сте чували за теорията на счупените прозорци, но според нея, ако счупите един прозорец и го оставите просто така, скоро около него няма да има нито едно здраво стъкло, защото хората ще решат, че на никой не му пука. Терминът за това явление е „социална епидемия”. „Теорията на счупените прозорци“ е многостранна и е приложима и към българската образователна система. Свидетели сме на множество „счупени прозорци“ в началното, средното и висшето образование, а поведението на обществото е сякаш просто не му пука.