- Доц. Цветан Велинов: Когато те се вземат не по предназначение, стига се до резистентност

- По неправилна употреба сме на едно от челните мeста в Европа

По употреба на антибиотици България се нарежда в средата на европейската класация. Приемаме ги малко по-често, отколкото в Германия и Австрия например. Но много повече използваме мощния клас медикаменти не по предназначение. Това води до ръст на резистентността към тях и по този показател сме в челните позиции на стария континент. Пред нас са Испания, Гърция и Италия, тъй като в южните страни резистентността е по-висока, а в северните е по-ниска.

Това обясни пред „Труд“ доц. Цветан Велинов, началник на Централната лаборатория по микробиология в столичната университетска Александровска болница. Преди това от 1998-а г. до 2015-а известният специалист завежда Националната референтна лаборатория за контрол и мониториране на антибиотичната резистентност.
Дали антибиотикът ще се изписва само на нуждаещите се пациенти, зависи от правилната преценка на лекаря за терапията и до голяма степен доколко болният се вслушва в казаното от доктора. „Уви, много често ние, специалистите, сме поставени пред силното настояване на родителите да изпишем антибиотик на децата им, защото „те знаели от практиката си, че без антибиотик синът или дъщеря им не се оправят“, разказа доцентът. Затова понякога не се изчаквало 3-4 дни, за да се установи дали става дума за обикновена настинка, с която организмът може да се справи сам, или е бактериална инфекция, а веднага се вземало антибиотик. „Тъй като инфекциозното състояние преминава с висока температура, а когато пък се засягат белите дробове има изтощителна кашлица и се отделя секрет, това още повече притеснява родителите на болните деца. По тази причина именно те са един от най-големите консуматори на антибиотици“, каза още доц. Велинов.
Много важно е да се извършва микробиологичен анализ на проби, взети от пациента, защото може да се окаже, че на втория или третия ден антибиотикът трябва да се смени с по-нискоспектърен, като по този начин не се прилага силен натиск върху нормалната флора в организма. Много по-малък е и рискът да се развие резистентност. Уви, България има сериозен проблем с резистентността към този вид медикаменти и в болниците, тъй като там те се употребяват много повече, отколкото в западноевропейските страни, показват проучванията.
Колко дълго трябва да се приема антибиотикът? „Продължителността на лечението зависи от причинителите на инфекцията“, отговори доц. Велинов. Ако се наблюдава бактериална инфекция (от т.нар. грам отрицателни бактерии) в белите дробове, терапията продължава 3 седмици. Докато при причинена от стрептококи пневмония лечението е 3 дни след спадането на телесната температура. Така или иначе клиничното състояние на пациента е водещото при определянето на продължителността на терапевтичния курс.
Често пациентите питат доцента, докато приемат антибиотик, налага ли се чрез други мерки да подпомогнат организма си за по-добрия ефект от медикамента - било чрез допълнителни лекарства или чрез начина на хранене. „Сам по себе си антибиотикът е напълно достатъчен, когато е правилно назначен и в правилната терапевтична концентрация“, каза доц. Велинов. Но антибиотиците от хинолоновата група например не трябва да се пият заедно с храни и медикаменти, съдържащи желязо и калций. Просто казано, да не се вземат с мляко и млечни продукти 2 часа преди или след приема на таблетката, тъй като ще се образуват нерезорбируеми комплекси в червата и антибионтикът няма да подейства. „А след края на курса на лечението е необходимо да се възстанови нормалната флора в стомашно-чревния тракт. Тук на помощ идват пробиотичните препарати, които се приемат като хранителни добавки“, посочи доц. Велинов. Той подчерта, че независимо дали човек е болен или здрав, той постоянно трябва да набавя достатъчно течности на организма си. Нужното дневно количество е 30 мл/кг телесно тегло. „По принцип ние, българите, пием по-малко вода, затова едва ли стигаме нормата. А когато имаме настинка, с повишаването на температурата естествено разходът на електролити и вода в организма е нарушен. Затова се налага да се приемат повече течности - независимо дали са вода, чай или фрешове“, посочи доц. Велинов.

Специалистът обяснява

Какво трябва да знаем за важните лекарства

Антибиотиците са лекарствени вещества, които повлияват растежа, развитието или директно убиват бактериалните причините на инфекциите в организма. Но те не действат върху вирусите, така че трябва да се приемат само когато има сигурни и клинични данни за бактериална инфекция. Ако има съмнения, че заболяването е вирусно, най-добрият вариант е да се изчака и да не се прилага антибиотик.
Как лекарите се ориентират, че при тях е пристигнал пациент с бактериална инфекция? Симптомите при вирусните и бактериалните инфекции се припокриват и затова няма как да се разграничат. Така че категорично не може да се говори какъв вид е заболяването, затова лекарите извършват микробиологичен анализ. Той с точност показва етиологията на заболяването (б. р. - какъв е произходът му), както и каква е чувствителността на пациента към антибиотици. Ако не се направи анализът, рискът е да се назначи неправилна терапия, а болният няма да се излекува. Това налага прилагането на втори или трети антибиотик, лечението допълнително се оскъпява, а протичането на инфекцията се удължава. В дългосрочен план това води до резистентност на организма към определени антибиотици.

В това време на годината

Бактериалната инфекция се наслагва след вирусната

На прага на есента сме, когато отново ще ни атакуват хиляди вирусни инфекции. В това време на годината бактериалната инфекция обикновено се наслагва след вирусната, каза пред „Труд“ микробиологът доц. Цветан Велинов. Т. е. когато пациентът е повален от вирус, който не се повлиява от различните препарати за сваляне на температурата или за потискане на болковата симптоматика, а след третия-четвъртия ден се появяват гноевидни храчки или секрети от носа, чиято консистенцията става по-плътна и с различен цвят, това е доказателство, че налице вече е бактериална инфекция.
„Рискови пациенти в това отношение са хората в затворени колективи, като децата в детските градините и училищата, хората в старческите домове, работещите в големи общи помещения служители. В по-голяма опасност са пациентите над 65 г. и българите с хронични заболявания“, изброи доцентът.
А какво да правят хората, за да не стигат до микробиолозите в задаващата се есен? Ето какви съвети даде доц. Велинов:
- С идването на септември започва да захладнява и ние затваряме прозорците. Това обаче пречи на вентилацията на въздуха, а чистият е изключително полезен за белия дроб и до голяма степен пази от инфекции. Затова редовно проветрявайте помещения, които обитавате.
- Претоплянето също е рисков фактор. Закаляването чрез студови процедури е полезно за изграждане на стабилна имунна система.
- Опитвайте се да се храните пълноценно, за да приемате необходимите микроелементи и витамини, които съставят защитните ни сили.
- Много популярни в последно време са имуностимулаторите. Те обаче не трябва да се приемат безразборно, особено когато не са назначени от специалист. А ако се посяга към тях, нека да са на билкова основа. Има достатъчно билки като ехинацията и черния бъз, които са доказани имуностимулатори и са природни продукти. Основната препоръка обаче остават стремежът към здравословен начин на живот, физическите упражнения, правилното и рационално хранене, достатъчният прием на витамини.
- Стоплянето на организма не е кой знае какъв фактор за предпазването ни от инфекции. Просто му създава комфорт.

Сериозен проблем

Настъпление на микробната резистентност

В началото на ХХ век, когато е нямало антибиотици, общата смъртност на населението годишно е била 1800 души на всеки сто хиляди души. От тях около 700-800 души на всеки сто хил. са издъхвали от инфекциите. През 80-те години на миналия век смъртността от тях пада под 100 души на всеки сто хиляди от населението. За жалост в последните години тя започва да се повишава, и то именно заради бактериалната резистентност. Проблемът с нея е освен че удължава заболяването, но и че води до фатален край. Много красноречив в това отношение е докладът на СЗО за антимикробната резистентност, който излезе миналата година. Според него в САЩ преките разходи за болните, които са заразени с резистентни бактерии, възлизат между 21 млрд. и 34 млрд. долара. Т. е. за следващите 10 години БВП на САЩ ще намалее с 1,6%, посочва прогнозата на СЗО. „Представете си за какви огромни загуби става дума, точно затова в развитите държави проблемът с микробната резистентност е въпрос на националната сигурност“, категорични са микробиолозите.