Една от големите привилегии на футбола са създадените през годините големи футболни съперничества. За разлика от футболния мач, който приключва в рамките на два часа, великите звездни противопоставяния излизат дори извън епохата на конкретното събитие. И техните фенове продължават със сравненията до безкрай.

Азбучна истина е, че за да си бил голям футболист, е трябвало да си имал и голям противник. Това е единственият начин да влезеш през парадния вход на историята.

1. Зинедин Зидан от „Реал" срещу Роналдиньо от „Барселона" - в продължение на пет-шест години в това се изразяваше смисълът на футболното съперничество. Първият запомнен с невероятното му влияние върху цялостния почерк на „Белия балет", вторият - с извънземните му финтове по крилото, поставили в смешни ситуации безпомощните защитници. Единият свързан завинаги с „галактиката", другият с афинитет към „мечтите". Личната им битка се пренесе и в националните формации на Франция и Бразилия. Зидан спечели световната титла през 1998-а, Роналдиньо го постигна 4 години по-късно. Последният общ щрих - Зидан игра за „Юве", а Роналдиньо за кръвния враг „Милан".

2. Връстниците Оливер Кан и Йенс Леман се превърнаха в кошмар на трима наставници на Бундестима, пред които заставаше дилемата кого от двамата да поставят под рамката на вратата. Рибек и Фьолер предпочетоха Кан, Клинсман се довери на Леман. Точно това решение на Клинсман създаде най-много главоболия на немския национален отбор. Тогава омразата между двете светила стана основна тема на медиите. Но пък всичко лошо бе заличено от онзи незабравим миг на величие, в който пренебрегнатият Кан окуражи с мил жест Йенс Леман преди дузпите от четвъртфинала срещу Аржентина. И може би именно тази неочаквана подкрепа класира Германия на полуфинал.

3. Франк Лампард от „Челси" срещу Стивън Джерард от „Ливърпул" - епизодите от тази безкрайна сага се прожектириха на Острова 15 години. Вечното противопоставяне на „Блу" срещу „Ред", съчетано с общо дългогодишно участие в националния отбор на Англия. И двамата имаха невероятно влияние върху играта на своите клубове, и двамата се превърнаха в легенди. И двамата достигнаха до признанието, на което се е радвал само един - Сър Боби Чарлтън. Постигнаха го, защото освен чудесни футболисти бяха и страхотни джентълмени. От онези, заради които светът е влюбен в английския футбол. Сякаш закономерно по едно и също време двамата се преместиха в Щатите.

4. „Дуетът" Роби Кийн от „Манчестър Юнайтед" и Патрик Виера от „Арсенал" има една концептуална заслуга за футбола - тяхното велико съперничество изгради термина вътрешен полузащитник. Освен това те се превърнаха в образец за играта на тази специфична и важна във футбола позиция. И двамата правеха три неща - пресираха, отнемаха топката и насочваха атаките. Не им трябваха батерии „Дурасел", за да не се спират от първата до последната минута. Без да им е предварителна цел, понякога вкарваха и ценни голове. А когато бяха един срещу друг на терена, винаги намираха причина и начин да се хванат за гушите.

5. Джон Тери от „Челси" и Рио Фърдинанд от „Манчестър Юнайтед" заедно преминаха през комплицирани ситуации. Бяха съотборници в националния отбор и бяха считани за най-добрия тандем, който Англия някога е притежавала като централна двойка. Извън терена обаче имаха много сериозни проблеми заради склонността на Тери да върши глупости. За Рио расистките обиди на Джо към неговия братовчед Тони се оказаха голям залък за преглъщане. Стигна се дотам Рио да не иска да се ръкува с партньора си от защитата на Англия. Това вероятно някога ще се забрави, незабравими ще останат мачове им заедно като съперници. И еталонът на игра, който съвместно поставиха.

6. Родените в една и съща година - 1975-а, Жуниньо Пернамбукано и Дейвид Бекъм имаха редки срещи като съперници на футболното поле. Игровата им прилика обаче бе поразителна. И двамата притежаваха перфектен ляв крак, който им даваше възможност да творят магически неща. Жуниньо се превърна във вечна легенда на „Лион", Бекъм - на „Юнайтед" и в по-малка степен на „Реал". Нямаха късмет като национални играчи - Жуниньо бе пренебрегнат за шампионското световно на „Селесао" през 2002-ра, а Бекъм така и не постигна нищо при трите си участия с фланелката с „трите лъва". Но и двамата ще бъдат запомнени с начина, по който вкарваха голове от пряк свободен удар.

7. Алесандро Дел Пиеро от „Ювентус" и Франческо Тоти от „Рома" белязаха с присъствието си цяла една епоха. Единият като Принц на Рим", другият вероятно - като Крал на Торино. Единият се отдръпна от големия футбол и доиграва за кеф в Австралия, другият изглежда вечен на достолепните си 39 години, без да дава никакви признаци, че смята да прекратява присъствието си. Заедно прекараха незабравими мигове с екипа на „Скуадра адзура". Плакаха след един загубен финал през 2000 г. и триумфираха като световни шампиони през 2006-а. Когато бяха един срещу друг на терена, винаги си отдаваха необходимото уважение като големи мъже.

8. Двама големи вратари белязаха началото на 21-ви век - Джанлуиджи Буфон от „Ювентус" и Икер Касияс, доскоро в „Реал". Общото между двамата е, че спечелиха всичко, което можеше да се спечели със своите клубове. Станаха и световни шампиони съответно с Италия и Испания. Също така общото е, че ги направиха капитани и се превърнаха в най-влиятелните хора в отборите си. За времето си бяха просто най-добрите в света, а всеки любител на футбола може да избере кого да предпочете за свой фаворит. Буфон безспорно е по-бляскав, мълчаливият Икер е по-обран. Но и двамата владеят едно магично качество - докарват непреодолимо сърцебиене на нападателите срещу тях.

9. И его го най-значимото пряко съперничество за всички времена - Кристиано Роналдо от „Реал" срещу Лионел Меси от „Барселона". Не съществува такъв ден от годината, в който футболните привърженици по цял свят да не застават пред неразрешимата дилема кой е по-добрият от двамата. Тази дилема стои и пред хората, които гласуват в последните десетина година за „Златната топка", с която се коронясва най-заслужилият в света. Фактите са ясни - двамата са титани на футболната игра и за всички нас е привилегия да сме техни съвременници. И да гледаме безспир безкрайните им голове във вратата на противниците. Истинска поточна линия за производство на красиви попадения.

10. Дори Кристиано и Лео бледнеят пред най-концептуалното футболно противопоставяне в историята на футбола. А то е между двете най-големи светила Пеле и Марадона. Това е въпросът на въпросите, който светът не може да разреши. Кой е по-велик - Пеле или Марадона, двамата равнопоставени крале на футбола. Всеки, който обича футбола, има своето предпочитание, но то задължително е съчетано с благоговеене пред втория. Защото славата и величието на единия са част от харизмата на другия. Пеле не може без Марадона и обратното. А личната им вражда, която се поддържа най-вече от голямата уста на Диего, само придава допълнителен чар към пиедестала, на който са поставени.