Разумът в исляма е в кома и бежанците нямат друга алтернатива освен да търсят убежище и хуманно отношение в „кръстоносна“ Европа

Богатите арабски държави пилеят пари за всичко друго, но не и за да облекчат съдбата на прокудените си братя по кръв и религия

В своя роман „Мъже под слънцето“, издаден през 1963 г., покойният палестински писател Гассан Канафани разказва за трима бежанци, които се задушават в цистерна на иракско-кувейтската граница. Те се опитали да стигнат до Кувейт, за да работят там. Тогава малкото богато емирство бе обещаният рай за бедните бежанци - така както днес това е Германия. Оттогава тази история се е повтаряла десетки пъти. За последно преди две седмици, когато 71 сирийски бежанци бяха открити мъртви в камион за пилешко месо.

Инцидентът с камиона доведе до обрат в западноевропейското обществено мнение по бежанския въпрос. Хиляди австрийци се събраха във Виена, за да посрещнат сирийските бежанци с вода, храна и цветя. Десетки църкви в Европа биха камбаните и организираха молебени за жертвите в камиона. Австрийският канцлер Вернер Файман и редица министри участваха в изпращането на жертвите до гроба. Финландският премиер предложи дома си за бежанци. Отборът на “Борусия Дортмунд” покани 200 бежанци да присъстват на мача с норвежкия “Одс Балклуб”.

Но това не означава, че Европа е единна. Европейските националисти се питат: докога Европа ще бъде заливана от бежанци и защо тази тежест пада само върху нашите страни; защо не пътуват към богатите арабски държави, след като са братя по кръв и религия?

Според доклад на ООН от миналия юли броят на сирийските бежанци надхвърля 4 милиона и до края на тази година се очаква да стигне до 4,5 млн.

Турция е домакин на около 2 млн. от бежанците, Йордания - на 1 млн., в Ливан има 1,2 млн. В последните две страни сирийските бежанци живеят в много тежки условия поради икономическите кризи там. Десетки хиляди бежанци, включително деца, са принудени да просят или да работят дълги часове в нечовешки условия срещу малко пари. Гледах десетки видеоматериали от Ливан и Йордания, в които се вижда как сирийските бежанци биват бити, обиждани или изгонвани на улицата от наемодатели поради закъснели наеми. В Ливан сирийска бежанка роди на улицата пред входа на една болница, тъй като управата отказа да я приеме само защото е бежанка.

През последните две години в редица арабски държави се появиха много „агенции“, уреждащи бракове между млади бежанки, понякога малолетни, и богати възрастни араби. Само през миналата година 12 000 бежанки са омъжени в Египет. Гледах видео как три сестри, бежанки от Сирия, се намират в дома на жена - посредник на уредени бракове, а най-малката, само на 14 години, се съгласи да се омъжи за 70-годишен саудитец. Според нея парите, които ще получи, ще осигурят добър живот за майка й и сестрите й. Поради бедност десетки млади бежанки са включени и в мрежи за проституция. Напоследък хиляди са предпочели да се върнат в Сирия от Йордания и Ливан.

Богатите арабски държави като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства затварят границите си пред лицето на бежанците в името на защитата на националната сигурност и поставят десетки пречки пред сирийците, искащи да влязат законно в страната, като те не могат да получат виза дори и да имат роднини, докато чужденците я получават моментално с уважително отношение.

И независимо колко години работи един арабин в петролните държави, той винаги си остава чужденец и никога не може да получи гражданство. Здравните и образователните услуги са скъпи и е почти невъзможно бежанец да изучи децата си и да живее достойно в арабска страна.

След близо две седмици мюсюлманските богомолци ще почнат да пътуват към светите земи на хадж. Броят им миналата година надхвърли 3 млн. Всеки от тях харчи за това пътуване между 3500 и 6000 щатски долара. Събраните суми надхвърлят $10 млрд. Такава сума е напълно достатъчна да осигури достоен живот за бежанците, докато свърши кризата в Сирия. Със сигурност, ако подпомогнат бежанците, ще стигнат по-близо до Аллах.

Преди няколко дни Саудитска Арабия обяви готовност да построи джамии в Германия. Малко ли са джамиите там? Не е ли по-разумно тези пари да бъдат похарчени за построяване на училища за сирийските деца, чийто брой достига 2,4 млн. според доклад на УНИЦЕФ.

Катар от своя страна обяви бюджет от $1 млрд. за продуциране на няколко филма за пророка Мохамед. Но дали през ХХІ в. светът с тази информационна революция има липса на информация относно исляма? Със сигурност този, на когото му се иска да се запознае с пророка Мохамед, би пожелал да вижда възгледите му чрез хуманизма на последователите му, а не показано чрез пропагандни филми.

Миналия февруари Катар закупи картина на Пол Гоген за $300 млн. - в същия месец, когато 20 сирийски деца загинаха от студ в ливански бежански лагери поради липса на пари за горива и дрехи.

Папата окачестви инцидента във Виена като позор за цялото човечество. Но египетският писател Юсуф Зейдан бе по-точен, казвайки, че инцидентът с камиона представлява позор за всеки арабин и мюсюлманин.

Арабска чалга зезда, член на журито на предаването „Арабите търсят талант“, провеждано в Ливан, демонстративно показваше гердана си на стойност $4 млн., но не намери време да посети бежански лагер в близост. Да не говорим, че бяха изпратени 70 млн. есемеса в подкрепа на участниците в шоуто.

По време на митинга във Виена една млада жена вдигна плакат „Хуманизмът е моята националност“. Посланието е далеч от днешната арабска култура на индивидуалното спасение. В Близкия изток етническият и сектантският фанатизъм са основният ориентир за поведението към различните.

В социалните мрежи сирийците изразиха своето разочарование и гняв срещу събратята си мюсюлмани и араби и благодарност към Европа, а канцлерът Ангела Меркел се е превърнала в Майката Тереза за сирийците.

Когато бях в училище в Сирия, в часа по националистическо възпитание ни учеха, че Западът превъзхожда арабите и мюсюлманите в областта на технологиите, но ние го превъзхождаме морално и духовно. Когато пораснах, открих, че това е чиста манипулация и че превъзходството на Запада не е просто технологично, а цивилизационно и хуманно. Дори арабската история бива писана тенденциозно. Арабско-ислямските герои са описвани като смели, миролюбиви, докато другите и в частност кръстоносците, са „кръвожадни диваци“. Моят любим Халиф от учебника по история в пети клас беше Маамун, описан като мъдър човек, уважаващ учените и насърчаващ преводите на чужда литература. За всяка преведена книга той плащал злато колкото теглото й. На по-късни години научих, че в името на властта той организирал преврат срещу брат си и заповядал на предводителя на армията, която изпратил в Багдад, да му донесе главата на брат му на тепсия. Носенето на главите на управници, философи и интелектуалци на тепсии е било честа практика, а това обяснява откъде черпи идеологията си „Ислямска държава“. Бащата на Маамун - Харун Рашид, който е най-известният халиф на Запад и описан от нашите духовници като божи човек, е имал 4000 сексробини.

Крайно време е камилата да види гърбицата си в огледалото. Трябва да признаем, че арабско-ислямският свят днес преживява една цивилизационна изостаналост, съчетана с ерозия на хуманизма и ценностна криза. Редица историци смятат, че падането на Багдад през 1258 г. в ръцете на монголите на Хан Хулагу е началото на упадъка в ислямския свят. Аз обаче мисля, че преследването и репресиите срещу пионера на рационализма в арабския свят - философа Авероес, отбелязва началото на фанатизма и регресията. Авероес призовавал за върховенството на разума и че философията не противоречи на учението на исляма и затова е изпратен в изгнание. После е разпънат на входа на една джамия, където молещите се го заплювали.

И откакто книгите на Авероес са публично изгорени, разумът в исляма е в кома и докато се събуди, бежанците няма да имат друга алтернатива, освен да търсят убежище и хуманно отношение в „кръстоносна“ Европа.