Риалити форматите ни държат далеч от мисълта за собственото ни безсмислие

Сега малко ще помрънкам и ще се правя на възмутен. Българският телевизионен сезон стартира с пълна сила. Сега между безкрайната сериална любов на Сюргюн и Айлин, която се излива непрестанно, за народната любов се борят и българските реалити формати. Тук малко се замислих дали да напиша „български", тъй като единственото чисто българско риалити шоу си остава петъчният Парламентарен контрол. Останалите са западни формати с шарени ориенталски декори и натрапчиво самохвалство в стил - „най-великото шоу на планетата". Къде тук е българското?

     Никъде. Българско е, защото хората, за които е предназначено, са българи. По-точно любопитни лелки. Конфликтите в тези формати поразително напомнят битовите конфликти в панелен блок. Съседът, подпийнал, чупи и псува - обикновено причината е дребна. Лошо обелена краставица. Жената крещи истерично, съседките седят на прозореца и се възмущават от простотията, но продължават да седят и да слушат. Интересно е. Ще дойде ли този път, или няма да дойде патрулката?

       Скандалите всеки път са едни и същи и всеки път всички слушат. Битката за дистанционното ще е тежка. В единия ъгъл е Big Brother с едрогърди жени и татуирани егоцентрични мъже. В другия ъгъл - „Фермата" с нейните фотогенични, но не по малко егоцентрични хора, които този път ще копаят домати. Всички изглеждат вулгарно и пошло. Разликата е, че едната програма върви и в HD формат. Изпеченият на потник българин, който цял уикенд е брал грозде, с нетърпение чака да се прибере от село, за да гледа как някой се прави, че прави това, което той е правил през целия отпуск.

Форматите, които слагат на преден план таланта и вокалните данни, разчитат на носталгията на българина към старата читалищна самодейност, но, разбира се, с по-добро качество. Примерно качеството в духа на празника на град Куклен. Миловидни обрасли с коси и бради юноши пеят стари песни с 10-20 години закъснение извън времето си. Играят си на шоубизнес. Имитират преялите и разглезени западни младежи с тази разлика, че ако за западните младежи тази култура стои органично, то тук това на моменти изглежда нелепо. Изглежда нелепо, защото зад таланта на западните младежи седи средната класа на родителите им. Зад таланта на българските младежи стоят пенсията на баба, компотите в мазето и градската мобилност, които ги чакат в края на формата. Оттам нашите момчета и момичета изглеждат по-уплашени и по-сковани. Иначе са също толкова талантливи.

В крайна сметка дистанционното е в ръцете на хората и всеки сам е диктатор на собствения си вкус. Нещо ми подсказва, че и този сезон българите с едното око ще гледат телевизия и ще се правят на отвратени, а с другото ще наглеждат да не загори манджата. Затова мисля, че не си струва да преиграваме във възмущението си. В крайна сметка целта на телевизионната програма, добра или лоша, е една - да ни държи далеч от мисълта за собственото ни безсмислие.