Покрай шумотевицата около трансферния прозорец в миманса остава група от футболисти, които никой не иска да привлича. В повечето случаи това са известни имена, имали злощастната съдба да пропилеят не един или два шанса. Другата незначителна подробност е, че в пикът на своята известност са били продавани за десетки милиони, а това произвежда и съответните последствия. Защото парите, похарчени за тях, все по някакъв начин трябва да бъдат избити. Има и големи имена, които на фона на сегашното им състояние явно са били надценени. Но в съвременния комерсиален футбол това е част от риска на голямата игра.

1. Марио Балотели е футболистът, за когото важи сентенцията „вземи го ти“. От очакванията към него като за бъдеща суперзвезда не остана абсолютно нищо. Това лято дори не му даваха да тренира, а единственото, с което се занимават мениджърите му, е да ограничат огромните щети от неоправданите във финансово отношение трансфери. Неоправдани от липсата на каквато и да е била ефективност в играта на Марио. Към това се прибавят и непрекъснатите изцепки на голямата му уста. Танталовите мъки по намирането на нов отбор приключиха успешно, след като Синиша Михайлович реши да го вземе в „Милан“.

2. Аржентинецът с италиански паспорт Пабло Даниел Освалдо, известен като Освалдо, започна да тормози клубовете си още с пристигането си на Апенините през 2005 г. Дойде с репутацията на бъдещия Батистута, но като за 4 г. мина през 4 клуба и вкара средно по 4 гола на сезон се разбра, че головият му нюх не е на висота. Неочаквано се възроди след шестмесечен престой под наем в „Еспаньол“ и хвана окото на „Рома“. Това се оказа и единственият светъл лъч в кариерата му. „Саутхямптън“ го купи за сериозни пари и след това го отдаде три пъти под наем. За последно се излъгаха от „Порто“.

3. До 2008-а кариерата на Рафаел Ван ден Ваарт се развиваше магически. Като юноша бе обявен за наследник на Кройф и играта му за „Аякс“ върна спомените за „летящия холандец“. През 2005-а предпочете „Хамбургер“ и там се превърна в лидер на отбора. Всичко тръгна наопаки с отиването му в „Реал“. Тогава се разбра, че Рафаел не става за големи неща, не му дадоха да стане водач и той се разколеба. За 3 години 11 гола са лош атестат за играч с № 10. Подобна бе картината и в „Тотнъм“, където се очакваше възраждане. И пак акостира в Хамбург, където едва не изпадна. Сега е в „Бетис“.

4. Лукаш Подолски е световен шампион и над 100 мача с Бундестима. Този факт го прави велик футболист. Но, може ли да е велик този, който в последните си 40 мача за Германия е влизал за по 5-10 минути. Или този, чийто единствен светъл и безспорен лъч е играта му за „Кьолн“? И още - пълен провал в опита да бъде изграден като наследник на Герд Мюлер в „Байерн“, защото на някого му се бе привидяла прилика между двамата. Последва 3-годишно лазене по нервите на Арсен Венгер в „Арсенал“. И отново срамно представяне в „Интер“. За да дойде закономерният трансфер в „Галатасарай“.

5. С игрите си на Евро 2008 Андрей Аршавин се спечели репутацията на най-обичания руски футболист през този век. Дотогава кариерата му вървеше само във възходяща, а мнозина го наричаха „руския Марадона“. И с право, защото твореше невероятни неща на терена. Това се очакваше да прави и в „Арсенал“, но тук споменът от него са само 4-те гола във вратата на „Ливърпул“. Иначе демонстрираше отегчена физиономия и показваше, че страда за прелестите на Санкт Петербург. Прибраха го обратно в „Зенит“ заради минали заслуги, но това лято му биха шута в посока „Кубан“ (Краснодар).

6. Тъжна е историята на бразилското дете чудо Алешандре Пато. През 2007-а светът знаеше, че Роналдо-Феномена има наследник в „Интернасионал“ (Порту Алегре). Тогава актуалният европейски шампион „Милан“ изсипа торба пари за 18-годишния талант. И почнаха общите мъки на „росонерите“ и новата им придобивка. „Милан“ вървеше надолу, Пато не правеше нищо да промени нещата. Вкара 51 гола за 5 години, което спрямо стандартите на Пипо Индзаги изглежда жалко. През 2013-а търпението свърши и Пато бе върнат в родината. Правата му са в „Коринтианс“, но е преотстъпен на „Сао Пауло“.

7. На Роберто Солдадо не може да му се отрече - дава всичко от себе си, но то с екипа на „Тотнъм“ бе толкова незначително, че трансферната му сума от 30 млн. евро изглежда като пари на вятъра. За 3 г. - 7 гола и в добавка нагло гледа повечето мачове от резервната скамейка, при положение че заплатата му от 100 000 паунда седмично цъка като швейцарски часовник. В Северен Лондон вече трудно ще се излъжат да вземат играч само по националност. Фактът, че си испанец, не означава задължително успех! На 30 години Роберто още може да напомни за добрите си времена, вече във „Виляреал“.

8. Да си централен нападател, и то италианец, винаги е бонус за Серия А. Алесандро Матри се възползва от тази важна подробност, вкара 36 гола за „Каляри“ и може би и заради визуалната прилика с Пипо Индзаги получи договор с „Ювентус“. Да, ама за разлика от Пипо, Матри не е голова машина. Нещо повече - много трудно бележи, веднъж на 4 мача. В „Юве“ разбраха бързо, че това не е техният човек и го превърнаха в рекордьор по отдаване под наем. За 12 месеца Матри мина през 4 италиански клуба, досега общо е бил преотстъпван в 7. И отиде в „Лацио“, май само да види папата отблизо...

9. Жалко е, когато в такава класация попада играч като Фернандо Торес. „Хлапето“ тръгна блестящо на „Висенте Калдерон“. Замина за „Ливърпул“ и изигра 4 великолепни сезона. Стана европейски и световен шампион. Наложи далеч преди Кристиано своята марка FT9. И всичко хубаво приключи през 2011-а, когато се поблазни по парите на Абрамович. Отиването му на 27 г. в „Челси“ се превърна в ходене по мъките. За „Челси“ вкара 20 гола в 110 мача. Определено не бе щастлив и се премести под наем в „Милан“. Още по зле - 1 гол в 10 мача. Върна се в „Атлетика“, но е със статут на резерва.

10. Португалецът Хелдер Пощига е най-голямото дърво, което може да се случи на един клуб. Пощига притежава уникалната способност да пропуска голове от възможно най-чистите положения. Като централен нападател в досегашната си кариера 33-годишната звезда има около 60 гола, което прави по 6-7 на сезон. На този фон 27-те му попадения в 73 мача за Португалия изглеждат като научна фантастика. Търпението на всички европейски отбори се изчерпа и като вкара 1 гол в 14-те си мача за „Ла Коруня“, Пощига чака началото на сезона на Индийската лига, където ще изпълнява договор с „Атлетико Колката“.