Неравнопоставеността в областта на образованието се проявява от ранна детска възраст

Първият учебен ден отмина, започна поредната учебна годинa. И докато медиите се прескачат да публикуват снимка на безспорно красивата учителка Силвия Зубева, дебати за качеството на образованието или са заметени под килима, или са толкова тихи, че не достигат почти до никого. Само ще посоча, че във всяко едно училище, класна стая се образоват хората, от които ще зависи бъдещето и развитието на държавата.

В училищната подготовка зеят няколко сериозни пропасти - качеството на образованието в малките населени места и в големите градове и, разбира се, между различните слоеве на обществото. Неравенството между различните видове училища е голямо и се усилва от ранното насочване на учениците - след 7-и клас, и намира своето продължение във висшето образование. Ясно е, че тези проблеми не са продукт единствено на училищната система, а на множество процеси, които плавно са създали положението днес.

На страницата на програмата „Заедно в час” е публикувана показателна информация за това, което споменах. Ако си роден в бедно семейство или в малко населено място, вероятно е на 15-годишна възраст да си изостанал в училищното си обучение с цели 3 години в сравнение с връстниците ти, които не са в подобно неравностойно положение. Очебийно е, че училището все по-трудно може да надвие ситуацията в семейната среда и съответно не може да даде равни възможности на децата. Неравнопоставеността в областта на образованието в България се проявява от ранна детска възраст. Твърде малко деца в неравнопоставено положение се възползват от възможността да посещават ясли, детски градини и предучилищни образователни програми. А и посещението не винаги е напълно ефективно. Това поставя образованието в ситуация от инструмент срещу социалното декласиране да се превърне в инструмент на социално декласиране.

Преди време в САЩ невролози проведоха проучвания на ученици, които са родени в бедни семейства, спрямо такива, родени в богати семейства. Изследванията показаха, че децата от бедни семейства имат по-малки мозъци. Умалени са тези части от мозъка, които отговарят за езика, паметта, пространствената ориентация и мотивацията. А както заключава и Световната банка, споделяното в продължение на много години разбиране, че успехът в живота и кариерата зависи от получаване на диплома за висше образование, вече не е доминиращо. Успехът днес изисква обучение през целия живот и адаптация към бързите промени на световната икономика, технологии и пазари на труда. A произходът и средата обясняват повечето от разликите в резултатите при слабо, средно и добре представящите се ученици.

Училищната система трябва да отчита тези факти и да има трайно решение за тях. Игнорирането им няма как да позволи да се прекъсне веригата на предаване на бедността от едно поколение на следващото.