Проф. Плочев: Не знам кой ми е началникът, не се чувствам виновен

Мъж се барикадира в къща в тополовградското село Орешник

В Южна Франция бяха арестувани трима души, заподозрени в съучастие в атентатите в Каталуния през август 2017 г.

Вижте какво ще решава Министерският съвет утре, 21 февруари 2018 г.

Цветан Цветанов: С „Обединени патриоти“ сме единодушни за оставката на Валери Жаблянов

Чавдар Златев е новият член на УС на Fibank

Общо 37 години затвор за обвинените в убийството на Николай Радев от Дупница

Общинските съвети без лекари и юристи Декларации за несъвместимост ще се подават след следващите местни избори

Община Елена получи дарение от Швейцария за доброволното формирование

Таня Андреева: Скандалите в здравеопазването между министрите и управителите на НЗОК са по-скоро традиция, отколкото изключение

Мошеник отнесе глоба от €208 000 в Мюнхен

Четворен ръст на морбили в Европа И България е в тревожната статистика на СЗО

Десетки убити и ранени граждани на Русия и ОНД при сражение в Сирия

Столичната община съветва гражданите какво да правят при терористичен акт При взрив в метрото лягайте на пода, инструктират от "Московска 33"

Мароканецът, задържан у нас за тероризъм, ще остане 90 дни в ареста

Дивите гъби с над 50% по-малко тази година

Слаба реколта очакват тази година гъбарите. Прогнозите за събраните диворастящи гъби са за спад от над 50%.

„През миналата година валеше повече. Освен това трябва да се вземе предвид, че самата земя трябва да си почине. Така че дори сега да завали, аз не очаквам големи количества“, обясни зам.-председателят на Асоциацията на преработвателите на диворастящи гъби и плодове Стоимен Христосков. Според думите му слабият резултат се дължи и на факта, че през миналата година имаше бум на гъбите, невиждан от 2002 г.

Тенденцията е цялата продукция от диви и култивирани гъби да се изнася. На вътрешния пазар по принцип се консумират около 1-2% от нея.

„Бизнесът е ориентиран към 100% износ, в България не остава почти нищо. Цялата продукция се изнася към Германия, Италия, Холандия, Франция и Испания“, разказа Христосков. Според думите му в чужбина се изнасят предимно гъби, които нямат двойници. А като най-предпочитани от чужденците се очертават манатарката и пачият крак.

В момента у нас има 312 пункта за изкупуване на диворастящи гъби и 94 гъбарници за култивирани, обясниха от Българската агенция за безопасност на храните.

Но въпреки това от около 5 години износът е ограничен. Като основна причина за негативния резултат експертите посочват драстичния спад на потреблението на гъби в чужбина в резултат от икономическата криза. Ефект оказва и засилената конкуренция, която създават износителите от Македония и Сърбия.

За момента единствените дивосъбрани гъби, които човек може да намери, са манатарките, като килограм от тях върви между 7 и 11 лева в зависимост от качеството им. През октомври обаче нещата ще се променят и на пазара ще излязат есенните гъби – рижики и панчушки. Заради слабата реколта цените ще се повишат и много от консуматорите ще се пренасочат към най-предпочитаните култивирани гъби – печурка и кладница.

„Ако си купите култивирани печурки от магазина, те съдържат целулоза, защото излизат от патешки и конски тор, компост и слама. А манатарката я ражда земята в подходящите условия – дъжд, слънце и луна“, каза Христосков. „Гъбопроизводството в България е на много ниско ниво, например повечето печурки, които влизат у нас, са полски“, подчерта той. Христосков посъветва желаещите да събират диви гъби да се уверят, че не са опасни, преди да ги сготвят. Той посочи като най-опасна булката, която има и най-опасния двойник – зелената мухоморка.

Три пъти по-малко диворастящи гъби в сравнение с 2014 г. събраха това лято берачите в Пазарджишка и Пловдивска област, които държат 60% от пазара на тази суровина у нас.

“Реколтата е една от най-слабите от години насам. За да има много гъби, са нужни чести дъждове през 3-4 дни, а такива това лято нямаше. Имаше дълги периоди на суша, а след това изключително интензивни, но краткотрайни дъждове, които не се от особена полза за появата на гъби”, твърди Юлиян Колев, председател на Асоциацията на преработвателите на диворастящи гъби и горски плодове у нас.

Заради природните и температурните аномалии сезонът на гъбите през тази година може да се удължи дори до 10 ноември, а в края на септември и през октомври да се активират някои от традиционните огнища в ниските и среднопланинските части на Родопите, Средна гора и Стара планина.

Слабата реколта вдигна изкупните цени, които стигнали до 10 лв./кг борови манатарки, 7-8 лв. за широколистни манатарки и пачи крак, на които късметлии попадали най-често по поляните и горите около Велинград, Доспат, Ракитово, Юндола и селата Цепина, Дорково и Варвара.

По 700-800 лева на ден от брането

Цели фамилии от Елена се завръщат от гурбет в Гърция, за да се включат в предстоящата кампания за бране на гъби. Интересът към тази дейност е изключително голям, защото двама съпрузи, които са чевръсти берачи и познават горските местности, изкарват средно по 700-800 лева на ден.

“Това означава, че те предават по 70-80 килограма гъби дневно. За да съберат такова количество, изминават по над 10 километра”, каза пред “Труд” Стефан Дончев, който има изкупвателен пункт в Елена.

В района има предпоставки за добра реколта и се очаква урожай от манатарка, рижика, масловка, тръбенка и трюфел. Хит този сезон ще е манатарката. Изкупната й цена ще тръгне от 10-11 лева за килограм.

Печурките от Полша се смаляват в тигана

Гъбопроизводството е забравеният сектор на земеделието – ние от години не получаваме никакво европейско финансиране или наши субсидии. Това твърди Илиана Димитрова, председател на браншовия съюз на гъбопроизводителите.

Според нея това е причината през последните години тези стопани да намаляват.

От земеделското министерство редовно отговаряли на съюза, че гъбопроизводителите не могат да бъдат субсидирани по една или друга схема, защото не покриват определени условия. Те не отглеждат продукцията си върху земеделска земя, а в гъбарници, тоест в закрити помещения. Това от своя страна стеснява кръга от възможности за субсидиране.

Опитите на бранша да получи помощи по схемата de minimis също удрят на камък, тъй като за програмния период 2007-2013 г. той е изчерпан, а за периода 2014-2020 г. в сектор “Земеделие” все още не е разпределен.

Така вносните печурки от Полша са основен конкурент на българските на родния пазар. Честа практика при тях е да се обработват, така че трайността им да достига до около 10 дни. Поради това при термична обработка те смаляват наполовина обема си.

Мижава година в Кюстендилско

По-мижава и провалена година с гъбите в Кюстендилско не се помни, казват хората, занимаващи се с този бизнес. Причината е продължителната суша. Прогнозите са манатарката да е с начална цена 10 лева за кило и повече. По-късно може да се разчита на масловката, но тя е с 2-3 лева по-евтина. Сърнелата и срандакът в добавка. Безобидната печурка си е за лична консумация, тя въобще не се изкупува.

Гъбите, събирани по Югозапада, почти изцяло са италиански бизнес и се изнасят за Апенините, особено манатарката. Има износ и за Испания и Франция.

Добавки развалят вкуса на деликатеса

Вносни заместители развалят вкуса и подвеждат ценителите на българските гъби, категорични са производители и събирачи в Русенско. Експортът на обработена с газ прясна бяла печурка от Полша свива консумацията. Тя е с до 30% по-евтина от родното производство и изтрайва около седмица, ако се съхранява при 3 градуса. След този срок на годност не може да се преработва за консерви. В същите условия българските гъби издържат до 3 дни. Доставяните китайски печурки в бидони пък са накиснати в разтвор с 30% сол и производителите избягват да я промиват, за да пестят време и вода.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете