Националната агенция за приходите (НАП) ще отговаря за събирането на неправомерно отпуснати държавни помощи. Това предвижда нов проект на закон за държавните помощи, който трябва да отмени сега действащия. Чрез новите текстове се запълва законова празнота как трябва да действат българските институции при такива казуси.

Процедурите предвиждат да се изпращат покани за доброволно изпълнение, а ако няма резултат НАП ще трябва да предприема действия по принудителното събиране на средствата. Това ще се прави, ако има решение на Европейската комисия (ЕК) за възстановяване на неправомерна, несъвместима или неправилно използвана държавна помощ. Другите условия са да има разпореждане за възстановяване на парите и влязъл в сила акт, чрез който е установено публичното вземане.

Ако в решението на ЕК не е посочено каква точно е сумата, която трябва да се възстанови, това трябва да се определи от институцията, управлявала или отпуснала държавната помощ. Тя може да използва наличната информация за предоставените средства или да назначи независим оценител, който да определи точния им размер. Разходите по изготвянето на оценката обаче трябва да бъдат платени от лицата, които са се ползвали от неправомерната помощ. В общата сума за възстановяване се включват и лихви за неправомерност, които се изчисляват по специална методика.

У нас подобен казус възникна с решение на ЕК, чрез което заменките на земи от горския фонд в периода от 2007 до 2009 г. бяха определени за неправомерна държавна помощ. Точният размер на сумата, която подлежи на възстановяване, трябваше да се определи от страната ни. Тогава българските институции обясниха, че у нас няма законова процедура за възстановяване на неправомерна помощ.

Отделно от това според проекта Министерството на финансите ще трябва да води нов регистър с решенията на ЕК за неправомерно отпуснатите помощи. Засега ведомството поддържа регистър на получателите на т.нар. минимална помощ. Обикновено това са земеделски производители.