От самото си начало до днес седмото изкуство знае как да възбуди зрителския интерес

ДИМИТЪР ГАНЕВ

През 1895 г. братя Люмиер поставят начало на ново изкуство, като прожектират първите движещи се образи - 46-секундния документален филм „Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време“, в който се случва точно това, което заглавието ни подсказва. Само една година по-късно обаче е премиерата на „Целувката“ на американския кинематограф Уилям Хейс. Филмът е дълъг 18 секунди и обезсмъртява една целувка между бродуейските актьори Мей Ървин и Джон Райс, които пренасят на големия екран опита си с целуването на сцената. Колкото и странно да звучи, тези не особено приятни за гледане кадри представят най-важната в историята на изкуството целувка след картината на Густав Климт. Те предначертават един сложен и динамичен романс, който се развива с бясна скорост и с различни естетически, социални и политически последствия - този между секса и киното.

Трябва да започнем именно от “Целувката”, за да проследим тясната обвързаност на седмото изкуство със секса, независимо дали става въпрос за идеализирано представяне на човешка интимност, или за кадри, които имат за цел да събудят най-животинските ни желания. Според една културологична теория най-голямата ни мотивация да гледаме филми са именно провокативните сцени и от тяхното качество зависи цялостното ни преживяване: зрителят е като малко дете, което безнаказано и съвсем легално наднича през ключалка и вижда много забранени неща. Като всяка културологична теория с фойдистки привкус, която се опитва да опрости възприятията ни и да ги сведе до основните ни биологически функции, и в тази има нещо вярно.

Колкото и невинен да ни изглежда сега сюжетът на „Целувката“, той веднага предизвиква небивал скандал. Един критик пише: „Гледката на това как тези двамата хапят устите си беше достатъчно отвратителна на сцената, но в такава близка перспектива и с такава продължителност е страшно неприемлива“. Тогавашните зрители са шокирани как нещо толкова интимно може да бъде показано в близък план и в такива големи подробности, и то за цели 18 секунди. Представете си в такъв случай каква е била реакцията след първата гола сцена в киното. Тя не закъснява - излъчена е само година по-късно във френския филм „След бала“, който е дълъг една минута и показва как икономка помага на господарката си да си вземе душ. Спиращият дъха сюжет включва събличане, обливане с вода, подсушаване и обличане. И това предизвиква революция в изкуството: все пак гола жена се движи на екран.

Естествено, първите порнографски ленти се появяват много бързо и започват да се излъчват незаконно в разни френски бордеи. Но първата секссцена в художествен филм е в чешката романтична драма „Екстази“ от 1933 г. - вълнуващата история на млада привлекателна дама, която се омъжва за богат и много по-възрастен от нея господин, който въпреки тези си предимства е неспособен да задоволи жаждата й за необуздани приключения в леглото. След като го изоставя, тя попада в здравите ръце на мъжествен инженер, потентен като за двама, и той се справя много добре.
Разбира се, филмът жъне огромен комерсиален успех, който не се е дължал на заплетената оригинална фабула и сложните персонажи, а по-скоро на изпълняващата главна роля Хеди Ламар. Австрийската актриса е само на 18 години, когато се снима в тази преломна роля. Тя плува и тича гола през гори и поляни. Сцената, в която се люби с инженера, обаче не показва нищо друго освен лицето й. Ламар е толкова надарена актриса, че освен първата секссцена в киното, успява да изиграе и първия оргазъм. Оттогава служи за вдъхновение на много жени и извън киноиндустрията.

„Екстази“ е анатемосан от тогавашния папа Пий IX и е забранен в много държави. Джоузеф Брийн, който по това време е отговорен за филмовата цензура в Щатите, казва, че филмът е „опасно циничен заради историята си, която показва незаконна любов, и заради секса, който е показан в детайли и без след това да има морална поука“.

Американците в крайна сметка се окопитват и спират с нравоученията в това отношение, особено след като „Плейбой“ започва да излиза през 1953 г. Първият филм с еротично съдържание, който излиза там с позволение от цензурата, е „Собственикът на заложна къща“ от 1964 г.

Две години по-късно светът вижда първия пубис на голям екран и това, естествено, е повод за нови скандали. Това се случва във „Фотоувеличение“ на Микеланджело Антониони, продуциран от българския интелектуалец и невъзвращенец Петър Увалиев (изложба със снимки от неговия живот може да видите във фоайето на кино „Одеон“). Актрисата Джейн Биркин, която е гордата притежателка на въпросния легендарен пубис, чистосърдечно заявява: „Никога не съм си мислела, че тази сцена ще се превърне в събитие. Всъщност изобщо не беше планирано да се покажа по този начин, стана случайно“.

Първата сцена с мъжки полов орган е в шведския филм „Аз съм любопитен (жълто)“, където актрисата Лена Ниман целува еректиралия фалос на Вилгот Сьоман, който играе нейния любовник и на всичкото отгоре е и режисьор на филма, тъй че навярно неслучайно е взел това режисьорско решение. Първата сцена с реален сексуален акт е пак от северните страни - датския филм „Подарък“ от 1966 г. на похотливия режисьор Кнут Лайф Томсен.

Първата лесбийска секссцена е едва през 1982 г. в „Лично любим“ и е с участието на Мюриъл Хемингуей, най-известна с ролята си на 17-годишна нимфетка в „Манхатън“ на Уди Алън. Първите кадри с еротична любов между мъже са в британската историческа драма „Друга страна“ от 1984 г. с участието на Колин Фърт.

Една от най-важните секссцени в историята на киното е в “Последно танго в Париж” (1972 г.) на италианския режисьор Бернардо Бертолучи, където Марлон Брандо използва масло като лубрикант, за да проникне анално в Мария Шнайдер. Тази пенетрация се превръща в голямо събитие заради своята бруталност и графичност и е една от най-известните сцени в киното като цяло.

През 1975 г. Шнайдер споделя: “Трябваше да се обадя на агента или на адвоката си, за да присъства на снимките, защото не можеш да накараш някого да направи подобно нещо, но по това време не знаех това. Марлон ми каза: “Мария, не се притеснявай, това е просто филм”, но по време на сцената, въпреки че това, което той правеше, не беше наистина, аз плаках с истински сълзи. Почувствах се унижена и, ако трябва да бъда честна, малко изнасилена и от Марлон, и от Бертолучи. След сцената Марлон не ми се извини и не се опита да ме успокои. Слава богу, имаше само един дубъл.” Няколко години по-късно тя допълва, че този филм е бил най-голямата грешка в живота й и че Бертолучи е гангстер и сводник.

Бертолучи режисира две от най-емблематичните отнемания на девственост в киното: в “Открадната красота” (1996 г.) с Лив Тайлър и в “Мечтатели” (2003 г.), където след акта Майкъл Пит омазва с кръв лицето на Ева Грийн.

Друг крайъгълен камък за секса в седмото изкуство е “Калигула” (1979 г.) - историческа драма за прочутия с извращенията си римски император, продуцирана от еротичното списание “Пентхаус”. Основателят на списанието разказва, че е искал да направи порнографски филм, който обаче да има сюжетна рамка и художествена стойност. Проблематиката на творбата е изведена в началото с цитат от Библията: “Каква полза за човека, ако спечели целия свят, но изгуби душата си?”. Някои от девойките, които участват в сцените с оргии, преди това са се снимали голи за “Пентхаус”. Филмът е известен най-вече с това, че всички оргии са действителни.
Още важни в това отношение филми са “Синьо кадифе” (1986 г.) на Дейвид Линч с Изабела Росалини, “Деца” (1995 г.) - секскомедия за разгоненени юноши, и “Шортбъс” (2006 г.).

Първият филм, който показва изнасилване в големи подробности, е “Необратимо” (2002 г.) с Моника Белучи и Венсан Касел. Двете най-известни продукции на хомосексуална тематика днес са “Планината Броукбек” (2005) с Хийт Леджър - историята на двама влюбени един в друг каубои, и “Синьото е най-топлият цвят” (2013 г.) - за две момичета, които преоткриват сексуалността си една с друга.

Най-новите филми, известни с предизвикателните си кадри, са двете части на “Нимфоманката” (2013 г.) на Ларс фон Триер и “Петдесет нюанса сиво” (2015 г.). Докато първият е с претенция за визуален и естетически експеримент със съмнителни резултати, но с реални секссцени, то вторият съвсем успешно постига целта си да разтрепери коленете на романтично настроените застаряващи домакини, неразполагащи с филмова и литературна култура.

Първата еротична сцена в българското кино е в „Привързаният балон“ (1967 г.) на Бинка Желязкова, по сценарий на Йордан Радичков. Там младата Стоянка Мутафова се съблича чисто гола и влиза в една река. Веднага след премиерата си и до 1990 г. филмът е забранен от неофициалната идеологическа цензура на комунистическия режим. Може би най-известната секссцена в български филм е в “Козият рог” (1972), където Милен Пенев в ролята си на млад овчар обладава Катя Паскалева. Други бележити родни еротични кадри са във “Всичко е любов” (1979 г.) с Иван Иванов и Янина Кашева и във “Вчера” (1988 г.) със София Кузева и Христо Шопов.