В сливенското училище “Братя Миладинови” майка на петгодишно момче нанесла кроше на учителка, която възпрепятствала сина й да опипва съученичките си. Възмутен от проявеното насилие, министърът на образованието се произнесе така: “Който удря учител, е идиот!”. Неотдавна колегата му - министърът на здравеопазването, окачестви биячите на лекари от спешна помощ в циганските махали като скотове. Покровителите на малцинствата го емнаха, че накърнявал “правата и свободите” им чрез “езика на омразата”. Все още не се е извисил глас в защита на справедливия майчин гняв срещу посегателството към рожбата й. Ние ще сме първи.

Детето от ромски произход се характеризира с генетично завишения си нагон към възпроизводство. Това е племенна специфика, с която естеството е дарило ромския етнос. Опитите да се ограничават ранните проявления на либидото, както би се изразил д-р Фройд, нанасят тежки поражения върху крехката психика на подрастващия гражданин - ром. Колкото до майката, отреагирала… да го кажем… невъздържано, това също е обосновано и следователно оправдано. Тази жена е гласоподавателка и като такава тя разполага с правото преди местни избори да защитава с всички налични средства свободите си. А тя с други средства освен с едните си две голи ръце разполага ли? Не! И по неволя си е послужила с тях. Понеже циганите са най-окаяната прослойка на българското общество и тъй като са необразовани, сред тях нивото на безработица достига космически висоти. И преди да бъдат укорявани за каквото и да било, към тях трябва да се подходи с подобаващо разбиране и да се положат максимални усилия, щото тези равнопоставени на етническото мнозинство личности да бъдат интегрирани в него. И тук отново, господа, затъваме в болезнената проблематика относно възпитанието и образованието на ромското малцинство…
Към тези наши съграждани безсъмнено се налага специфичен подход. Защо да не пробваме със следния вариант: Директорът на училището, в което се интегрира подрастващият оплодител, или кметът на селището, или някоя парламентарна величина, пледираща за права и свободи, не отправи към въпросната общност такова едно импровизирано обръщение (писмено, че да се документира):
“Махала! Който сред вас все някак се е научил да чете, нека преведе тези думи на езика ви. Една от вашите махленки наби учителка. Насини й окото. То ще й мине. Но я оскърбихте жестоко и незабравимо. Това няма да й мине. Извинете й се от името на уважаемата ви общност! Кажете й, че съжалявате и повече няма да правите така. Ще се въздържате.

Вие сте човешки същества, в графата “хомо сапиенс” сте вписани и ние солидарно се грижим за вас. Обаче като искаме да ви образоваме, вие ни биете. Като искаме да сте ни здравички и ви лекуваме, вие пак ни биете. Оставяме ви да не си плащате ток, вода и пр., за разлика от нас, дето го правим. Респектираме вашите племенни нрави на паразитно съществувание, понеже сте весели, жизнерадостни хора. Без вашия кючек закъде сме ние? Демек, ние приемаме охотно флуидното проникване на културите, а вие се дърпате. Вижте какво сега. И ние здравата сме закъсали. Имелът (вид бръшлян), драги наши, повече не може да смуче от дъба. Българският дъб пресъхва. Гостоприемникът загива, разберете го! На кравата вимето й повече не пуска. Във ваш стил би било да я заколите. А после?”