Любовта удря като „Планинска мълния” Диана Димих представи най-новия си сборник с разкази

Община Велико Търново затвърждава финансовата си стабилност

Дара и Гери-Никол лицемерничат пред камерите Брюнетката е подела война срещу някогашната си приятелка

Борисов и Цацаров: Правата на българските граждани, за които се иска екстрадиция, ще бъдат защитени

Нинова: Необходим е национален план за влизане в еврозоната

НЗОК проверява случая с жената, починала заради скъпа аортна клапа

Принц Хари покани брат си принц Уилям за кум на сватбата

Съдът на ЕС: България е нарушила Директивата за птиците

КЕВР ще решава за продажбата на над 20% от енергийните дружества Това реши парламентът с промени в Закона за енергетиката

Запалянковци трошили автобус и псували полицаи

Румен Радев: Високо ценим споделения опит на Швейцария в системата на дуалното професионално образование

Започна пръскане срещу кърлежи в Търговище

Осъдиха мъж и жена, държали 3224 литра контрабанден алкохол за 27 686 лева

Единадесет партии ще могат да участват в предсрочните избори в Турция

Около 20 пострадали след изтичане на фенол в химически завод в Чехия

(Не)Реалността и (не)любовта на „Лив Щайн”

„Лив Щайн”, „Лив Щайн”… заглавието на най-новия спектакъл на Малък градски театър „Зад канала” се повтаря цяло лято. Репетиции, първо представяне на „Аполония” в Созопол, а в на 2 октомври – най-сетне и на сцената на столичната трупа. „Лив Щайн” със сигурност ще е сред събитията на сезона.

Преливащ от скрити и явни емоции, от брилянтна актьорска игра и интересни постановъчни решения, от словесен и визуален шок… малко е да се каже, че това е спектакъл на изненадите. На сцената не просто се случват обрати, те следват един подир друг така, както само животът може да ти ги поднесе. Особено когато си мислиш, че „всичко е свършило” или че „всичко тепърва започва”. Нито е свършило, нито започва. Един драматург (грузинката Нино Харатишвили), един режисьор (Крис Шарков) и петима актьори (Анастасия Лютова, Весела Бабинова, Пенко Господинов, Луиза Григорова, Василена Атанасова)  буквално те водят за носа, за да те блъснат в (не)реалността и (не)любовта.

Банално, сюжетът би звучал така: двама бивши съпрузи още преживяват кризата помежду си; синът им си е отишъл млад от този свят, майката, Лив Щайн (Лютова), се превръща от световноизвестна пианистка в подобие на човек, а бащата (Господинов) се утешава с нова, младичка съпруга (Григорова), ама не му се получава. Нещо трябва да се случи, за да отключи живота им отново. И се случва – под формата на двайсетинагодишна червенокоска с маниери на хулиганка и талант до небесата.
Защо се появява Лоре (Бабинова)? Наистина ли държи да взема уроци от прочутата Лив? Наистина ли е познавала сина й? И що за сделка е да разказваш историите си с него, за да си плащаш уроците? Дали в червенокосата й главица не се крият други помисли? Къде и на какво са всъщност краят и началото? За кого са любовта, сексът, кръвта, кошмарът?

Казват, че пиесата не е по действителен случай. Подобен текст обаче не се пише без причина. Харатишвили със сигурност я знае. А това, което на мен ми се струва, че знам, е: „Лив Щайн” не е забавление – ако ви се гледа театър, гледайте. Струва си.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.