Д-р Дамян Илиев: Няма съмнения дали има чума, или не, затова сме предприели съответните мерки

Цветан Цветанов: Ако не се предприемат действия за евтаназия, това би застрашило поминъка на хората

Валентин Радев: Мерките на БАБХ, МЗХГ и МВР срещу чумата по животните са адекватни

Над 5 тона нелегален алкохол иззеха митнически служители за ден

Корнелия Нинова: Искаме оставката на Румен Порожанов, да не си измиват ръцете с директора на БАБХ

Габриела Колева: Моята муза е Одри Хепбърн Дизайнерката е кръстила модната си къща на френски граф

Заловиха двама мъже с карабини край Вършец Полицията проверява версии за бракониерство и незаконен отстрел на коне

Карлес Пучдемон основа ново сепаратистко движение

Кой и как определя коя категория труд работим

Проучват строителните занаяти и архитектурата на села в Габровско

51-годишен мъж загина при катастрофа край Видин

Митрополитът на Аляска пристига в Монтана Епископ Дейвид и митрополит Даниил ще осветят икона на свети Герман

15 дни затвор за членовете на „Пуси Райът“, нахлули на финала на световното

Всичко или нищо за „Левски“

Повдигнаха обвинение на мъж, измамил търновец и присвоил колата му

Антипутинка взе нобелова награда за литература

Нобеловият комитет присъди вчера наградата за литература на беларуската писателка и разследваща журналистка Светлана Алексиевич. Тя получи приза в конкуренция със световно утвърдени имена като Харуки Мураками и Филип Рот.

Алексиевич е родена в гр. Станислав, Украйна, през 1948 г. в семейство на майка украинка и баща беларус. Придобива известност като пише повествования по интервюта със свидетелите на драматични събития като Втората световна война, съветско-афганската война, падането на СССР и аварията в Чернобил.

Светлана Алексиевич е яростен противник на тоталитарното и диктаторското мислене, като сред обектите, пронизани от острото й перо, са президентите Путин и Лукашенко.

Това дава основание на мнозина наблюдатели да смятат, че нейният “Нобел” е поредно доказателство за политизирането на тези награди.

През 2000 г. заради преследване от режима на Лукашенко тя напуска Беларус и живее последователно в Париж, Гьотеборг и Берлин. След единадесет години в изгнание Алексиевич се връща в Минск въпреки рисковете – книгите й не се издават, телефонът й се подслушва, а обществените й изяви биват отменяни. „Да се завърна бе изключително важно за мен – не мога да пиша, без да имам интензивен контакт с хората в родината си, без да чувам гласовете им.“

„Светлана Алексиевич е археоложка на комунизма. В борбата си срещу авторитарните режими – не само в Беларус, а в цялото постсъветско пространство, тя си служи с едно-единствено оръжие – думите“, твърди за нея немският историк Карл Шльогел.

Нека оставим думите на Светлана Алексиева да говорят – предлагаме ви колаж от нейни изказвания в публикации в „Нойе Цюрхер Цайтунг”, „Ди Цайт” и Дойче Веле:

„Войната на Русия срещу Запада вече започна. Не искат да го повярват нито в Русия, нито на Запад, но страната вече е съвсем друга. Откъде изпълзяха този примитивен милитаризъм, тази ретроградност, това помрачение? Ние се питаме това всеки ден. В Европа навярно също се питат. Защото хората на Запад искат просто да живеят нормално и в мир, докато руснаците са готови да умрат за героичната идея. Разликата е фундаментална.

***

Гледам лицата на хората по улицата. Демонстрирали сме заедно през деветдесетте години, бяхме стотици хиляди. Скандирахме: „Свобода! Свобода!”. Какво се случи с тези хора? Сега скандират: „Путин! Путин!”. Той е узурпирал душата на обществото, защото притежава интуицията да дава израз на народната воля. Путин олицетворява мъжкарството, православието, бляновете да бъдем велика сила – все архаични, митологични, мрачни неща.

***

Цели 25 години живяхме с надеждата, че Русия ще стане една по-добра страна, но това не се случи. Русия е изпаднала в някаква реваншистка лудост. Допитванията показват, че ако сега има президентски избори, Путин ще бъде преизбран с 80 процента. Русия – това е Путин. Без Путин няма Русия. Така мислят мнозина. Постепенно си припомняме, че ние сме хора на войната – просто защото друго не знаем. Ние винаги или сме водили, или сме се готвели за следващата. У нас войната е издигната в култ. Руският човек не е привикнал към мирен живот. Той винаги е живял във война и в името на държавата – никога не е живял заради самия себе си. Руският човек има специално отношение към смъртта. А самата страна дълбинно не е способна да води цивилен, нормален, мирен живот.

***

Днес в Томск и в други градове в събота и по празниците на пенсионерите им раздават безплатен бял хляб. Вече се печатат купони за храна. Държавата икономисва от парите за най-бедните, за да харчи за война. Но да не си мислите, че някой ще излезе на улицата да протестира. Не! Непрекъснато чувам едно и също: „Да, обаче си върнахме Крим. Трябва да стискаме зъби”.

От Донбас пристигат ковчези, тайно погребват мъртъвците в безименни гробове. И пак повтарят: „Трябва да стискаме зъби. И да си държим езика зад зъбите. В Донбас не се бият руснаци. Когато защитаваме една свещена кауза, ако се налага – ще лъжем. Цялата страна ще лъже”. И тя лъже. Лъжата се е превърнала в ритуал.

***

От телевизора се лее такъв антиамериканизъм и такава омраза срещу Запада, каквито никога не е имало. Наскоро чаках на стоянка за таксита в Москва. Опашката обсъждаше една-единствена тема: хората очакваха избухването на някакъв вулкан, който щял да погребе под лава и пепел половин Америка. И всички се радваха! Или пък разговорът ми със сина на една приятелка, студент в Московския университет. Русия можела за шест часа да превърне в радиоактивна пепел не само САЩ, но и целия останал свят, уверяваше ме той. Откъде го знаеш това? – попитах го. „Ами от телевизора.”

***

Тази година страната отпразнува 70-годишнината от победата. В руските градове открито се набират доброволци за войната в Украйна. Това е нашата житейска среда – войната. Единственият свят, в който се чувстваме у дома си.

Книгите на Алексиевич са описвани като литературна хроника на емоционалната история на съветския и пост-съветския човек. Тя се прочува с потресаващите си анкети, посветени на войната в Афганистан („Цинковите момчета“, 1989 г.) и атомната катастрофа в Чернобил („Чернобилска молитва“, 1997 г.). „Последните свидетели. Соло за детски глас» (2004 г.) е изумителна книга мозайка от спомени на деца, преживели Втората световна война. Сред най-известните е „Войната няма женско лице“ (преведена и у нас).

ЗА НЕЯ

Историк на емоциите и душата

Тя е необикновен, изключителен автор. Нейното творчество е паметник на страданието и куража в днешното всекидневие. През последните 30-40 години тя сканира съветския и пост-съветския човек. Това обаче не е история на събития, а история на емоциите и душата. Тя сътвори нов жанр в литературата.

Сара Даниус, постоянен секретар на Шведската академия

Потресаващи текстове!

Книгите на Светлана Алексиевич потрисат, защото съчетават документалното – интервюта на живи участници в драматични събития с художествена интерпретация. Това е нов литературен жанр. Като автор ни я препоръча професорът по журналистика Тотка Монова и сме очаровани. Предстои да издадем най-новата й книга „Време секънд хенд“, а след това и по-ранните й шедьоври.

Райчо Ангелов, отговорен редактор на българския издател на нобелистката – „Парадокс“

Трудна за издаване

Нейните книги документират постсъветската психика и травмата на човек, останал без идентичност, оказал се в държава, която вече не разпознава. Книгите й са странни и трудни за категоризиране – нито документални, нито фикция. Трудни за издаване в Америка и Великобритания, добре че получи наградата, което ще ни улесни.

Жак Тестар, издател на лауреатката във Великобритания

Дава думата на жертвите

В борбата си срещу авторитарните режими – не само в Беларус, но и в цялото постсъветско пространство, тя си служи с едно-единствено оръжие – думите“, заяви преди време историкът Карл Шльогел. В книгите на Светлана Алексиевич думата имат най-вече обикновените хора, жертвите.

Карл Шльогел, професор по източноевропейска история в Университета Виадрина във Франкфурт

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.