Какво говорят по секс телефона за алкохолици

Лидерите на Северна и Южна Корея ще се срещнат на военната линия между страните

Вижте къде в София шумът е над допустимите норми

Менда Стоянова: Ще продължим да намаляваме външния дълг спрямо БВП

Властите на САЩ влезли с взлом в дипломатически имот на Русия, Москва ще ги съди

Румен Гечев: Външният дълг не се управлява достатъчно добре

Делян Добрев: Вероятно ще подкрепим Закона за енергетиката, за да няма спекулации в обществото

ДНК експертиза разкри чии са костите на намерения скелет в хотел „Смолян”

Корнелия Нинова: Управляващите обявиха война на всички, а днес ни трябва съзидание

Закриха сайт, използван за милиони кибератаки по света

Служители на НАП отново излизат на протест

Поредно поражение на правителството на Тереза Мей в Камарата на лордовете

Двама загинали при наводнения в Израел и на Западния бряг

Парламентът попълва състава на Антикорупционния орган

Холандският премиер Марк Рюте оцеля след вот на недоверие

„На Изток хоризонтът аленее”

Европейската комисия има бойно задание да измисли наново Шенгенското споразумение

Дупе да ти е яко, ако си външна граница на Европейския съюз!

Дупе да ти е яко, ако си външна граница на Европейския съюз! Така можем неформално да наречем основното заключение от голямата, важна и отговорна среща на европейските вътрешни министри в края на миналата седмица в Люксембург и последвалите консултации с колегите им от Западните Балкани, Турция, Ливан и Йордания.

Европейската комисия получи бойно поръчение до края на годината да измисли наново Шенгенското споразумение, в частност концепцията за охрана на външните граници на ЕС и отговорностите на държавите членки за вътрешните. Това трябва да е балансирано с националните интереси и приоритети, някои от които, както видяхме, доста противоречат на „фундаменталните ценности на Европа”, одобрени от шест западноевропейски държави преди близо 70 години.

Въпреки различното говорене, резултатът от срещата се свежда до едно:

„Можем да помогнем на бежанците само ако не-бежанците не идват или бъдат връщани бързо.”

Този красноречив човек, нагърбил се да обясни новата европейска стратегия за мигрантите, е вътрешният министър на Германия Томас де Мезиер, който в крайна сметка даде заден ход на обявената преди месец и половина широка тевтонска преградка за всеки тръгнал към границите на страната му. И нищо чудно. Оказа се, че дори доброто германско планиране не може да се справи със ситуация, в която хората не искат да остават в градовете и селата, в които ги настаняват, защото са свободни да се придвижват както пожелаят. Нещо повече – властите в няколко от ландовете (германските провнции – б.р.) признаха официално преди седмица, че не разполагат с точна информация колко от бежанците, настанени на тяхна територия, са още там и колко са продължили към Швеция и Норвегия. И Германия се мобилизира в друга посока.

По време на дебатите в Люксембург влезе идеята на някои по-консервативни страни – вносителки в бюджета на ЕС, помощите за развитие за държавите от Африка да бъдат директно обвързани с мигрантите, които те си прибират обратно. Малко лицемерно, но пък много европейско! Без съмнение в Еврокомисията вече с пълна пара пишат споразумения за репатриране с всяка африканска държава от списъка на ООН. Друго бойно поръчение за ЕК е да измисли механизми за максимално бързо репатриране на икономическите имигранти и бежанците, които не идват от зони на директен конфликт. Под максимално бързо се има предвид процедурата от обработката на документите при пристигането в Европа до приземяването на самолетите с отхвърлените от другата страна на Средиземно море, да става за дни.

Министрите одобриха и изпращането на нови 600 военни и полицейски служители, които да подсилят операциите на европейската агенция за охрана на границите „Фронтекс” край бреговете на Италия и Гърция. Към тях се присъединяват и допълнителни 100 преводачи и експерти по проблемите на бежанците, които да работят в центровете за временно настаняване. Оказа се обаче, че и идеята за „горещите точки” в близост до външните граници на ЕС не е адекватна на проблема. Защото тези в Италия и Гърция са открити центрове за настаняване и също не разполагат с механизми да задържат мигрантите на едно място. От там става ясно, че и плановете за преразпределяне на 160-те хиляди договорени имигранти между страните от ЕС ще загубят ефективност, ако за тези хора не бъде формулиран ясен статут. Докато се намери решение, или по-скоро, за сметка на това, охраната на външните граници на ЕС (предимно южните и югоизточните) се превръща във водещ приоритет за всички. Директни ангажименти и допълнителни средства се насочват към страните от Западните Балкани за общи усилия за борба с каналите за трафик на хора от Турция, през Гърция към Словения, Австрия и Хърватия.

Междувременно държавите членки от Централна и Източна Европа възстановиха контрола по (на места даже затвориха) границите помежду си и към Западна Европа, за да опитат да овладеят продължаващия човешки наплив, докато се оформят окончателно европейските планове за действие.

В България, почти паралелно на случващото се в Люксембург, дойде председателят на Европейския съвет Доналд Туск – да види града който сме нарекли на поляк, да се почувства като човек, по риза пред камината в Евксиноград и в прав текст да ни каже, че морковът „Шенген” ще продължи да се клати пред очите ни, но вече от по-близо и този път тоягата ще е по-къса. Иначе реформите в правилната посока трябва да продължават. А и ние в крайна сметка да вземем и да работим за собствения си интерес, стига са ни ръчкали европейците. Без коментар!

За сметка на това се справяме много успешно с охраната на границата на Европа, похвали ни г-н Туск. Предвид, че точно тази, югоизточната ни с Турция, не сме спирали да я пазим зорко от 1878 г. насам, има си хас и да не се справяме. Всяка „инвазия” (бежанска или друга) през тази конкретна граница е исторически дълбоко вкоренена в българското подсъзнание като директна заплаха за сигурността на страната, народа, културата. И ще си я пазим зорко дори да не ни беше ангажимент по основните европейски договори или по морално остарялото Шенгенско споразумение, към което така или иначе не сме страна. По-очевидно от това няма. Вярно е – винаги някой ще поизкарва парици от контрабанда, каналджийство или друг трафик през същата граница, но като цяло сме бетон.

Друг е моментът, че в масовото съзнание на българите пазенето на точно тази граница е една от основните причини „Европа да ни иска”. И ако ще си говорим колко сме добри в охраната й в настоящата бежанска криза (отчасти и благодарение на коректното поведение на „комшиите” от турска страна), трябва да получим и поощрение за това, нали!? Или поне привидно.

*„На Изток хоризонтът аленее” е старият марш на закритите в началото на века български гранични войски. Да си граничар е за цял живот.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.