Йорданка Фандъкова: ЧЕЗ е стратегическо дружество, важно е да има гаранция за качествена услуга Столична община няма нищо общо със сделката, заяви столичният кмет

Две обвинения получи мъжът, който нападна сестра си и се барикадира в къща във Велинград

3000 снегорина са в готовност да чистят пътищата от снега

Бойко Борисов пред младежите в ГЕРБ: Опозицията казваше, че “асфалт не се яде” – хората сега сами искат да им строим магистрали (ВИДЕО)

БМВ откри нередности при софтуер за отработените газове

Задруга разработва критерии за качеството на храните В Сдружението на производителите членуват над 40 фирми

Олимпийските игри в ПьонгЧанг са посетени от над 1.3 милиона души

Деница Сачева: МОН има ясна стратегия за развитие на иновативните образователни методи

Мариано Рахой: Испания трябва да промени модела за финансиране на автонономните области

Доналд Тръмп: Въоръжаването на учителите зависи от властите на отделните щати

САЩ искат санкции върху 33 кораба и 27 компании заради нарушаване на ембаргото върху КНДР

Арестуваха четирима мексикански полицаи за отвличането на трима италианци

Руснаците без национален флаг и на закриването на Олимпиадата, реши МОК

Археолози откриха древен некропол в Египет

В Южна Корея пристигна севернокорейска делегация на високо равнище

Нобеловата награда за икономика е за Ангъс Дийтън

Носителят на Нобеловата награда за икономика за 2015 г. е професор Ангъс Дийтън за неговия “анализ на потреблението, бедността и благосъстоянието”, съобщиха преди минути представители на националната банка на Швеция.

Дийтън е родом от Шотландия, но в последните години работи в университета “Принстън” в САЩ.

“За да се създаде такава икономическа политика, която стимулира по-високите доходи и намалява бедността, е необходимо да бъде разбран потребителският избор на отделния индивид. Ангъс Дийтън повече от всеки друг е допринесъл за укрепването на това разбиране”, се посочва в съобщението на банката.

Анализите, за които Дийтън получава наградата, отговарят на три основни въпроса:

– Как потребителите разпределят средствата си за купуване на различни стоки? Отговорът на този въпрос е необходим не само за обясняването и прогнозирането на действителните потребителски модели, но е и от решаващо значение за оценката от различни политически реформи върху състоянието на потребителите. В началото на своята научна кариера – около 1980 г. – Дийтън разработва система, която обяснява как търсенето на определена стока зависи от цените на всички стоки и от индивидуалните доходи. Този подход и по-късните му изменения са се превърнали в стандартен инструмент не само в академическите среди, но и при оценки на реално прилагани политики.

– Каква част от доходите на обществото се изразходва и каква се спестява? В серия публикации от 1990 г. Дийтън обяснява как съществуващата тогава теория за потреблението не може да обясни взаимодействието между доходите и консумацията. Според него учените трябва да разглеждат как всеки индивид адаптира потреблението си спрямо собствения си доход.

– Как най-добре да се измерва благосъстоянието и бедността? В по-скорошните си изследвания Дийтън подчертава как използването на надеждни показатели за потреблението на едно домакинство могат да помогнат за различаването на механизмите зад икономическото развитие. Той открива важни капани в сравняването на степента на бедността. Дийтън описва също и как умелото използване на данните за домакинствата може да хвърли светлина върху въпроси като връзката между доходите и приема на калории, като степента на половата дискриминация в едно семейство.

Премията в областта на икономическите науки, известна още като Нобелова награда за икономика, в действителност е учредена през 1968 г. от националната банка на Швеция (Sveriges Riksbank) и се връчва от Кралската академия съгласно принципите за отличаване от 1901 г. насам на постиженията в други области, както е завещал Алфред Нобел.

В цялата почти 50-годишна история на наградата тя е връчвана само веднъж на жена – през 2009 г. я получи Елинор Остром, американски политолог и икономист. Най-възрастният носител на отличието е Леонид Хурвич. Той е бил на 90 години, когато получава приза през 2007. Най-младият е Кенет Дж. Ароу, който е бил на 51 години, когато му присъждат наградата през 1972 г. Средната възраст на лауреатите е 67 години, а повечето от тях са били отличени заради изследванията си в областта на макроикономиката.

Един от спорните въпроси напоследък е за какво точно са отличаване икономистите – за конкретно изследване или за цялостно творчество.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.