Секси лъвицата Оливия Уайлд ще се пробва в режисурата Дебютният филм на мацето се казва “Booksmart”

ООН прие единодушно резолюция за прекратяване на огъня в Сирия

Филм с българско участие спечели “Златна мечка” на “Берлинале” (СНИМКИ)

Шофьорка заби колата си във бензиностанция в Благоевград

Все повече туристи от Азия идват у нас с цел винен туризъм

Работодатели дават щедри бонуси за довеждане на нов колега в офиса

Сидеров: Мога да намера нов енергиен министър

КАТ преброи 2536 ранени по-малко от лекарите Разлика с над 22% между данните на МВР и Министерство на здравеопазването установи Институтът за пътна безопасност

Забраниха играчките оръжия в пакистанска провинция

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в неделя, 25 февруари 2018

Сняг и паднали дървета на Шипченския проход

Въоръжен мъж се барикадира в дома си във Велинград Излезе да вземе дърва за печката и го арестуваха

„Левски“ подгони вечния съперник

Цветанов в Сандански: Усилията на ГЕРБ са насочени към реализирането на успешни политики в местната власт

“Реал” се утвърди в тройката

Деветте горно „до” на Лучано (снимки)

Ако беше жив, на 12 октомври прочутият тенор щеше да навърши 80 години

СОНЯ АЛЕКСАНДРОВА

МОДЕНА, СПЕЦИАЛНО ЗА “ТРУД”

“Такъв голям глас се ражда на 200 години!” Така възкликна Райна Кабаиванска по време на разговора ни през лятото в Сиена, посветен на незабравимия й колега Лучано Павароти. Когато го чува за пръв път да репетира в нюйоркската Метрополитън опера през 60-те години на миналия век, тя се пита: “Кой е този глас, слязъл от небето?” Отива веднага да се запознае с певеца. Той пък й напомня, че вече са се срещали няколко години преди това – през 1959-а, на конкурс в Реджо Емилия, който и двамата печелят. Тя – за сопрано, той – за тенор.

На 12 октомври Лучано Павароти (1935-2007) щеше да навърши 80 години. Днес театърът в родния му град Модена, кръстен на него три месеца след смъртта му, ще представи изключителен концерт, дирижиран от Рикардо Мути. Под неговата палка младежкият оркестър “Луиджи Керубини”, тенори и сопрани ще изпълнят увертюрата от “Вилхелм Тел” на Джоакино Росини, както и арии от оперите на Джузепе Верди “Риголето”, “Трубадур”, “Травиата”, “Бал с маски” и “Отело”, с които тенорът покорява света. Билетите отдавна са изчерпани.

В Модена преминават фундаментални етапи от професионалния и личен живот на Павароти. Той продължава да присъства в града с къщите на детството и младостта му, с парка “Нови Сад”, където създаденото от него събитие Pavarotti & friends от години събира тълпи от поклонници. А от началото на септември тече изложбата “Лучано Павароти и неговият театър. Деветте горни “до”.

Дебютът на младия певец, наследил таланта от баща си, също тенор, става именно на сцената в Модена през април 1961 г. Той е Родолфо от “Бохеми” на Пучини – роля, с която се връща там години по-късно с Мирела Френи. И още много пъти – с опери или концерти, Павароти почита родния си град, както е видно от фотосите в експозицията, до които стоят и лични негови вещи.

Изложбата проследява историята на тези “горни “до” . Първото тръгва от лондонската “Ковънт гардън” през 1966-а, където Лучано е в ролята на Тонио от “Дъщерята на полка” на Доницети. В операта има пасаж, акуратно избягван от тенорите, защото трябва да изпеят осем горни “до”. Павароти не само ги изстрелва едно след друго, а и допълва девето за подарък на публиката. Така тръгва и се утвърждава неговата главозамайваща кариера.

След тази “изложбена увертюра” се отправям към къщата музей “Павароти” в покрайнините на Модена – идеалното място за опознаване на човека и артиста. В този дом тенорът живее със своето семейство през последните години от живота си. Голямата вила е проектирана според изискванията и указанията, дадени от Маестрото на архитектите. Така виждаме Павароти в интимната му светлина и в топлотата на стаите.

Още се усещат неговият дъх, неговите страсти, чудесният му глас и изкуство. Стаите са и театър на един необикновен живот, във всяка от тях звучат различни арии. Както днес музеят няма почивен ден, така и приживе на Павароти домът е бил отворен по всяко време за всички – приятели, млади певци, дошли да му искат съвет, гости, минаващи да го навестят.

Влизам на пръсти в червената къща сякаш прекрачвам прага на храм. Попадам направо в салона с пианото, партитурите, класическия фрак. По стените има оригинални писма на Пучини и Верди – двамата му любими италиански композитори, чиито произведения го отвеждат до оперния Олимп. След дебюта в “Бохеми” той е Калаф от “Турандот” и многократно Каварадоси от “Тоска” на Пучини. Подарява гласа си на Вердиевите герои Алфредо (“Травиата”), херцога на Мантуа (“Риголето”), Манрико (“Трубадур”), Радамес (“Аида”), Рикардо (“Бал с маски”), Дон Карлос, Ернани и Отело от едноименните опери. Върху масичка са кърпичките му, извитите гвоздеи – негови талисмани, преди да излезе на сцената, дневникът с кухненските рецепти.
Ето ги и пъстрите ризи с крещящи цветове на тенора, нарисуваните от него картини. Признава, че тази му страст е дошла след ролята на художника Марио Каварадоси от “Тоска”. Погледът ми се плъзва и върху колода карти, първия му мобилен телефон, рисунките, правени за втората му съпруга върху бланки от луксозни хотели.

Стълби из червени коридори водят към “прозореца към света”. Така е наречена залата, едва побрала само някои от над 500-те награди, получени от Павароти: “Грами” (една от които за “жива легенда”), “Еми”, платинени дискове заради милионите продадени плочи, плащ, носен на манифестацията за Деня на Колумб в Ню Йорк през 1980-а, тогата за Доктор хонорис кауза от Перу.

Истинският рай настъпва в трите стаи, посветени на операта. Ето го костюма на Родолфо от любимия Пучини, с който дебютира в Миланската скала (1965), специално поканен от Херберт фон Караян. Гледа ме и Каварадоси от “Тоска” заедно с Райна Кабиванска. Двамата са пели тази опера къде ли не – в Скалата, в Royal Opera House в Лондон, във виенската Щаатсопер. Неслучайно Павароти признава: “Тоска в миналото е Мария Калас, Тоска в настоящето е Райна Кабаиванска”.

Тя се вълнува, като ми разказва незабравим епизод. Едно от представленията на “Тоска” в Неапол е на нейния рожден ден. Когато накрая излиза сама да се поклони, оркестърът започва да свири Happy birthday to you и Лучано се приближава с чаша шампанско. “Това е може би най-хубавият ми спомен с този разкошен, уникален глас”, признава сопраното.

Най-трогателното място в дома на Павароти е спалнята със снимки на обичаните от него хора – майката, бащата, дъщерите. В тази стая тенорът издъхва на 6 септември 2007 г. Религиозната церемония на погребението му в Модена е открита от Кабаиванска с Вердиевата “Аве Мария”. Няколко месеца по-късно сопраното и бившите му ученици организират Memorial Luciano Pavarotti в театър “Верди” в Триест.

Още по-нагоре в изпълнените със светлина зали се виждат изключителните благотворителни концерти в Модена – Pavarotti friends, събрали оперни, поп- и рокизпълнители с цел финансиране на хуманитарни проекти за деца от Африка, Азия и Латинска Америка. Елтън Джон и Ерик Клептън, Стиви Уондър и Том Джоунс са само част от приятелите на тенора. До техните фотоси са и тези на видни политически личности – Кофи Анан, Хилъри Клинтън, Михаил Горбачов, Бил Клинтън, възхищавали се на таланта на Маестрото. Принцеса Даяна му изпраща своите поздрави “с любов”. В отделна стая са събрани подаръците от милиони поклонници.

Излизам от музея на Павароти, докоснала се до всекидневните му навици и до дома, разсъблякъл одеждите на големия артист. Остават пред очите ми фотоси и видеоклипове, проследили професионалната му съдба, в ушите ми звучат незабравими арии, огласяли световните оперни театри.

Редом до тях е и мелодичният и топъл глас на Райна Кабаиванска, получила наградата “Златният Павароти” (2012). А примата приключва спомените си така: “Павароти притежаваше много добра техника, от която има нужда и най-големият талант. Само на глас не може да се разчита. Последните дни на Лучано бяха много лоши и тежки. За да мога малко да му помогна и да го разсея, му водех моите ученици – да ги чуе, да им даде заръки. Последния път му пратих Вероника Симеони, която сега прави световна кариера, както и Андреа Каре. Лучано беше много запален, започна да им дава съвети, а с тенора създадоха много хубава връзка. Не мога да кажа, че бяхме приятели. Приятелството е нещо много по-дълбоко, но бяхме колеги с изключително уважение един към друг, което може би е най-рядкото.”

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.