Има произведения на български класици от минали времена, които звучат, сякаш са писани днес. „Труд“ предлага поредица от такива творби. Гост на рубриката сега е Тома Измирлиев – братът на Христо Смирненски, незаслужено останал дълги години в сянката на „пролетарския поет“.

ЩАСТЛИВА СТРАНА

Закъсала държава! Продънена хазна!
И кой ли ще оправи таз глупава страна,
щом всеки смахнат правник - ерзац специалист
минава за държавник, дори за финансист?

Разпъната държава - ограбена страна,
с закони, ред и право - без никаква цена.
И куц, и сляп, и блъснат - известно е това
се учи тук да бръсне народната глава.

В Дермен дере завършил с успех университет,
във София се връща велик капацитет,
и само тъй, от скромност, не става президент,
а само прост министър в критичния момент.

Един учил финанси при някой дърт лихвар,
но се родил със шанс и изскача секретар,
а друг видял на кино Париж или Берлин
и ето го - заминал за дипломат във Рим!

Закъсала държава, затънал параход
и никой грош не дава за своя „мил" народ -
министрите в чужбина, избраниците спят,
а вълчите дружини спокойно си крадат!

ДЕПУТАТ

Депутат! Депутат!

То е чудо занаят! -
Спиш и дремеш си рахат,
а омръзне ли ти, брат,
станеш - взимаш важна поза,
понапсуваш този-онзи
и си дремнеш пак благат,
верен на дълга си свят…

Депутат! Депутат!
Мил и сладък занаят -
чест, пари, имунитет,
в трена - без пари билет,
а на всичко туй отгоре,
щом от скука се умориш,
хайде, братко, във Париж
на държавен гръб вървиш…

ГАНЮ ВЕЧНО БИСТРИ ПОЛИТИКАТА

Утро. Руменеят небосклоните.
Бавно, бавно гаснат електриките.
Ганю си обува панталоните
и с жена си бистри политиката...

Обед. Топло. Суета. Движение.
Грижи. Труд. Умора. Напрежение.
Ганю, хвърлил чука и мотиката,
енергично бистри политиката...

Вечер. Мрак над улиците стели се...
Някои псува. Други там веселят се.
Ганю жадно пие си мастиката
и... с кръчмаря бистри политиката.

Нощ. Луната плези се усмихната.
Спят спокойно робът и владиката.
Ганю хърка, кара се нестихнато -
и в съня си бистри политиката!...

ДА СЕ КОАЛИРАМЕ


Що ли пак да се препираме
кой е прав, кой крив от нас,
нали всички аспирираме,
борим се и се нервираме
зарад топличката власт?...

Що да си кривим душичките
с празни приказки за чест?
Я подайте си ръчичките
честно да признаем всичките
- борим се за интерес!

Стига вече сме се хокали
бясно помежду си ний,
циментиран ли е блокът ни -
има още доста кокали,
пълни с вкусни мазнини!

Хайде да се коалираме
във дванайсетия час,
без заядки и нервиране
с чест да се конституираме
във консорциум за власт!

Щом направим коалиция,
всичко ще върви по мед;
де с тояжки, де с полиция
ще спечелиме позиции
за делото си навред!

По-малкият
по-голям брат

Ще се сетите - загадката в заглавието е прозирна, по-малкият по възраст брат Христо Смирненски е признато по-голям по талант от батко си Тома Измирлиев. Младшият магьосник, слънчевото дете и какво ли още не на българската поезия ни е омаял така със Словото, та допускаме избраният псевдоним да затули фамилията и някак допълнително да го разлъчи от брата. Разбира се, че обожествяването и митологизацията затварят пътя на славата и паметта на съпътстващите избраника.

Стига се дотам, че в Речника на българските писатели, издание на БАН, писателят Владимир Попанастасов е вуйчо само на Хр. Смирненски, а не на двамата братя. Не ме разбирайте погрешно. Не свалям ореола на големия поет. Ослепителните изригвания на юношата, едва доживял 25-годишнината си, правят заслужена любовта, довела до обожествяване. Гениалното дарование се е сбъднало в рамките на блестящо версификаторство и на красиви стихове и пориви. Но с предсмъртните си творби като „Приказка за стълбата” и „На гости на дявола” Смирненски подсказва, че е била възможна още по-бляскава зрялост. Уви!

Зрялост доживява по-големият брат, чиито избрани също сполучливо псевдоними Тома Неверний и Фома Фомич угасват във времето. Зрялост относителна, защото Тома Измирлиев (1895-1935 г.) живее само 40 години. И двамата умират от заразни болести - туберколоза и коремен тиф, които можем да наречем и социални. Болести, които правят бедността и теглилата по-кратки от обичайното.
Когато Христо се разболява, Тома е в чужбина. Връща се да прекарат неотлъчно последните дни на гениалния юноша. До този момент Тома, грижовен като по-голям брат, стои в литературната сянка на по-малкия. Заслужено, истинският му път предстои. Със смъртта на Христо като че ли става чудо. Сякаш нещо върховно от таланта му заживява в Тома.

А днес си позволявам да заявя, че той е най-съвременният, най-актуалният хуморист. Сякаш познава и разбира времето ни по-добре от всеки съвременник. Т. Измирлиев е първият у нас, който извършва нормалното действие да се разлъчи с властта в Словото. Да я приеме като странен субект, самозатворил се и самозадоволяващ се с очевидна увереност и самодоволство.

Та покрай разлъката си с властта Т. Измирлиев е прозрял не по-малко страшните обществени тенденции на обезличаването на човека, на смаляването на личността, на отсъствието на някогашните герои и героика, с които щедро ни дари Възраждането. Нещо, което ни е сполетяло днес с не по-малка сила.

* Стихотворенията са публикувани с малки съкращения.