Познанието ражда тъга, а на нас печални сервитьорки не ни трябват

Ще ги бъде или няма да ги бъде новите учебни планове по литература е хамлетовската дилема, над която почват да умуват експерти от образователното министерство. Като начало, за улеснение при решаването на тази парещо дискусионна тема се явява вариантът христоматийната трагедия на Шекспир да отпадне от задължителната програма. С това дилемата престава да бъде по философски сложна и дълбока и става обикновено двоумение. Но понеже съвсем без нищо Шекспирово не става (какво ще си помислят от британското посолство), заместват го с “Ромео и Жулиета”. Белким примамят пубертетните глави да вдянат малко от ренесансовите свалки. Докато “Хамлет” по никой начин не можел да им задържи вниманието. Той това и самият проф. Александър Шурбанов, направил най-последния превод на творбата, го установява - че по Шекспирово време средната продължителност на вниманието на публиката е била доста по-голяма, отколкото днешната.

Та спокойно може да се мине и без датския принц. Жалко все пак. Езикът на бъдещите таксиджии ще обеднее до минимум. Щото сега най-културно подвикват на мудния шофьор отпред: “Кво му мислиш, бе Хамлет!”

Христо Ботев и Иван Вазов също подлежат на клъцване. Архаични били и политически некоректни от съвременна гледна точка и потъпквали правата и свободите на малцинствените днес народи. Все пак по нещичко ще остане и от тях, колкото подрастващите да им знаят имената и в коя област на културата се подвизавали. Апропо, когато се представи на своя състудентка, бъдеща актриса, правнукът на Марин Дринов, кръстен на дядо си, тя възторжено изписука: “Марине, че то има такава улица, бе!”. Хал хабер си нямаше от националното Възраждане и пак стана кинозвезда, секссимвол и какво ли не бляскаво. Какво пречи на сегашните ученички да следват същия път и без да са чували за Молиер, Балзак, Стендал, Александър Дюма...

Освен това прекаленото четене обременява, знанието ражда тъга, както е известно още от древността, а на нас печални сервитьорки, барманки, продавачки, фризьорки, козметички и пр. персонал от услугите не ни трябва. Понеже не пред всяка абитуриентка се очертава розовото бъдеще на попфолк певица или съпруга на супербизнесмен.

И още нещо има. Него го е забелязал Алеко Константинов и го е описал във фейлетона “Пази Боже сляпо да прогледа”. За онова селянче Ристу - “сополиво, одърпано, зацапано хлапе, което се валяше в нечистотиите на селското купище”, както го описва авторът, след като по случайност се изучава, става големец и се именува “високоблагородие Христофор Белокровский”, гнусливо се отвръща от баща си.

Такива самозабравили се “интелигенти” не са нужни на евроатлантическа България. Затова образованието тук трябва да съответства на потребностите и възможностите на учещите се. Щом се налага, вместо да ги тегли, бута, тика по стръмните пътеки на знанието, просвещението може да се смъкне до тяхното необременено с ерудиция равнище. Повече даже. Когато ученикът се изцепи, че “Ботев е идиот!”, както показва широко разпространениият в мрежата клип, благоразумно е учителката да потърси вината в себе си и да поиска прошка. Че току-виж неспирно ревизираната образователна система се отърсила и от нея.

В Министерството на образованието и науката започва обсъждане на проекти за учебните планове по литература. Те предвиждат по съкратена процедура да бъдат изучавани българските класици Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Никола Вапцаров и още христоматийни писатели и поети. Не е пощаден и самият Уйлям Шекспир с вече нежелания му “Хамлет”.