Лошите бързи заеми, които не се погасяват редовно, са намалели до 465,7 млн. лв. към края на юни т.г., показват последните данни на БНБ. Това е 22,8% от целия кредитен портфейл на фирмите, специализирани в отпускането на бързи пари.

Година по-рано проблемните бързи заеми са били 614 млн. лв., стигайки внушителните 30,5% от раздадените средства.

Общо компаниите за бързи кредити са раздали над 2 млрд. лв. на граждани и фирми до края на второто тримесечие на тази година. Данните на централната банка показват, че проблемните бързи кредити са се увеличили с близо 40% за последните четири години.Например в края на юни 2011 г. те са били 349,9 млн. лв. Пак от юни, но 2014 г. обаче делът им плавно намалява.

Според изпълнителния директор на „СИС кредит” Пламен Йончев подобряването на тенденцията напоследък се дължи не толкова на по-добрата дисциплина на гражданите, колкото на продажбата на „лоши” кредитни портфейли на фирмите за събиране на вземания. Данните на БНБ действително показват увеличение на сделките по тази линия. Продадените кредити през второто тримесечие на 2015 година са за 56,8 млн. лв., докато през същия период на миналата година са били за едва 5,3 млн. лв.

Валери Вълчев от „Микро Кредит” счита, че намаляването на дела на лошите заеми е свързано с подобряването на икономическата обстановка като цяло. Според Валентин Гълъбов, член на надзорния съвет на Ти Би Ай Банк, по-скоро става въпрос за комбинация от фактори. „По отношение на стария портфейл, при всички положения събираемостта с времето расте, защото той се амортизира. Става въпрос за краткосрочни кредити, които във времето са или събрани, или отписани”, каза Гълъбов.

Според него масовите случаи на клиенти с по няколко задължения към компаниите за бързи кредити не е съществен проблем. Затруднения възниквали само ако потребителите на тези заеми загубят работата си.

Данните на БНБ показват, че домакинствата са основните клиенти на фирмите за бързи кредити. Към края на юни заемите, отпуснати на граждани, възлизат на 1,57 млрд. лв. Средствата, отпуснати на фирми, достигат 396,6 млн. лв. Малки суми са били изтеглени и от други финансови предприятия, и от държавния сектор.

Въпреки че растежът на кредитите в банковия сектор е близък до нула, портфейлът на компаниите за лесни пари устойчиво нараства. През последното тримесечие отпуснатите нови заеми възлизат на 50 млн. лв.

Хора с по 23 кредита търсят още пари

Сред клиентите на компаниите за бързи кредити има и такива, които вече имат по няколко задължения, с които трудно се справят. Обикновено в такава ситуация са физическите лица. Например семейство пенсионери потърсило бърз кредит, но при проверката се оказало, че имат 23 активни задължения към банкови и небанкови институции, разказаха наскоро от компания за лесни заеми. Въпреки че месечният доход на двамата бил 3500 лв. на месец, той бил значително по-малък от общия размер на вноските по заемите, които трябвало да плащат - 3700 лв. Животновъд със средно голям семеен бизнес пък имал 16 кредити от 16 различни институции.

Фирми мамят с общите условия

Фирми за бързи кредити задължават клиентите си да не сключват договори, както и да не извършват действия, с които да застрашат изпълнението на задълженията, съобщиха от Комисията за защита на потребителите (КЗП). „Формулировката на това ограничението в общите условия обаче е твърде широка. А това дава възможност на търговеца да тълкува клаузата, както иска“, обясниха от регулаторния орган. Сред нелоялните практики са и скритите такси, за които потребителят разбира след сключване на договора, както и правото на търговеца едностранно да прекрати договора, без да се аргументира решението си пред клиента. „Предстои завеждането на 5 колективни иска срещу фирми, които не са се съобразили с препоръките на КЗП за отстраняване на констатираните неравноправни клаузи. Нашето очакване е съдът да ги прогласи за нищожни”, обясни председателят на комисията Димитър Маргаритов.