България утре ще е друга, ако децата й от малки бъдат възпитавани на съзидание, поемане на рискове и носене на отговорност

Първолачетата у нас ще учат предприемачество. Това е една от новините, които спокойно могат да минат в графата вечни, защото се обявяват горе-долу всяка година през последните 4-5 години. Като гражданин по-скоро очаквам вече да се съобщават резултати, отколкото да се продължава да се обявява като нова една така или иначе стара идея. Да не говорим, че за задължително въвеждане на гражданско образование в училищата се говореше още когато аз бях тийнейджър. Значи преди има-няма почти четвърт век. Компютърни технологии учех и аз - на “Правец 16”. Ама добре, че после си доучих извън училище.

Днешните първолачета ще са активната маса от граждани на България след четвърт век. Ако още от малки бъдат научени, че бизнес не е мръсна дума, че да правиш печалба е нещо нормално, защото така се осигурява развитие, ако бъдат възпитани в модела да създаваш, да поемаш рискове, да носиш отговорност - може би у нас нещата ще придобият съвсем друг вкус и цвят. България има остра нужда от драстична промяна на културата и начина на мислене, от уверени в идеите си млади хора, които навлизат в бизнеса с хъс за промени и иновации и които са осъзнати граждани с ясна представа за своите права и отговорности.

Ако предприемачеството се стимулира отрано, това в някакъв момент може да сложи край на изключително порочния съвет, предаван от поколения насам у нас – учи, мама, за да не работиш.

Изучаването на този предмет в училище вероятно един ден ще сложи край и на клишетата, че у нас бизнес е мръсна дума, че богатите имат пари, защото крадат и лъжат, както и на това, че все някой друг е длъжен или виновен за всичко.

Предприемачество в началното образование не е новост по света. Във Великобритания например обявиха въвеждането му през миналото лято. Камерън беше загрижен, че Великобритания пада от 9-о на 10-о място в класацията на Глобалния индекс за предприемачество и развитие. В същата класация България е 37-о място от общо 121 държави. Така че българският премиер трябва да е поне от 3 до 4 пъти по-загрижен, че не използва пълния предприемачески потенциал на нацията.

Въпросът обаче като при всяка идея е в изпълнението. Защото ако просто се търсят начини да се уплътни със смисъл престоят на преподаватели в началното образование, които нямат мотивация да се развиват и да се променят, или пък се търси ниша на поредния авторски колектив да произвежда учебници, нещата могат да придобият и не толкова добър оттенък. Добре е образователното министерство да обявява идеите и нововъведенията си заедно с ясна картина за това какво е направило, за да подготви системата за тях, и какви са резултатите от десетките експерименти и пионерски инициативи. Смяната на името на стария предмет „Домашен бит и техника“ с „Технологии и предприемачество“ не е достатъчно. Проблемът не е в това да имаме купешки заглавия, а в това как да напълним добрите намерения със съдържание. И, най-вече да не обременим съвсем невръстната детска психика и децата от малки да заживеят с представата, че всички ще са предприемачи. После току-виж не дори половината като днес, а всички кандидати за висше да поискат да учат някакъв вид икономика, та да не остане никаква реална икономика.

Повече учебни часове

Проектът за нов учебен план в средното училище предвижда първолаците да учат като задължителен предмет предприемачество. В трети клас ще се учи компютърна грамотност. Часовете по философия пък се намаляват наполовина и се изтеглят с 2 г. по-рано за сметка на гражданското образование. От първи до четвърти клас вече ще се учи до 15 юни, а от 5-и до 8-и - до 30 юни. Така България вече няма да е отличник по най-дълга лятна ваканция.