Западна Европа плаща на Балканите да бъдат буферна зона, за да не стане тя такава

На 25 октомври в Брюксел се събраха лидерите на страните от Балканите и Европейския съюз и одобриха план за овладяването на миграционния наплив през Балканския полуостров. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер съобщи, че за получаване на убежище в ЕС всички мигранти трябва да преминат "поголовна регистрация", като за целта ще бъдат създадени регистрационни центрове.

Срещата в Брюксел в неделя между председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и (за да перифразирам колегата завършен шовинист от Би Би Си) „десет европейски и три не-европейски държави” от Балканите, Централна и Източна Европа, премина противно на гръмовните изказвания на премиера Борисов преди нея, как „няма да се превръщаме в буферна зона на ЕС”. Резултатът беше прост и ясен: Балканите получиха за пореден път признанието, че и исторически, и географски винаги ще са буферът на Европа и въпреки помпозните предизборни изказвания на лидерите им, няма смисъл страните от региона да се дърпат от тази си роля. А да приемат европейската помощ, която „щедро” западните части на Европа дават, за да не се превръщат самите те в бежански центрове.

Разбира се, обещаха ни пари. На всички! Най-много за Гърция, разбира се, закъдето тръгва операция „Море на Посейдон” и егейските води стават първи фронт срещу „инвазията”. Ние, сърбите, македонците, Словения, Хърватия и всеки, който може с „камъни и дърве” да спре нашествието, получаваме също по нещо. Македония не споменавам случайно, защото по плановете на г-н Юнкер и стратезите от ЕК, югозападните ни съседи ще са основната „чакалня” за бежанци. Специални средства се отделят за укрепване на македонско-гръцката и (понеже знаем вече къде е проблемът) македонско-албанската граница. От българска гледна точка „едни пари” ще се отделят за подсилване на операциите на европейската гранична агенция „Фронтекс” на браздата между България и Турция. Не се посочва конкретно как и за какво, но обещанието е налице. Европол и Интерпол стават паралелни полицейски служби на територията на засегнатите от споразумението държави, в качеството си на агенции за контакт и обмен на данни. Ура!

Има май една уловка в цялата история, защото Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) ще са основни кредитори на схемите за контрол и настаняване на бежанците. „Кредитори” в случая ще отговаря на основния си смисъл. Защото по какви методи и схеми двете банки ще финансират одобрените усилия не се разбира, засега. Но има ли банки в цялата история, значи някой ще плаща. Значи, говорим за бизнес. За граничен бизнес. Този мръсен, мръсен граничен бизнес.

Нека не се залъгваме. Най-сериозната криза, която България преживя след падането на комунизма, беше разпадането на Югославия и най-вече съпътствалото я осемгодишно югоембарго (1991-1999 г.). Тогава международните обстоятелства, случващи се директно на границите ни, създадоха условията за процъфтяване на организираните престъпни групи, които се финансираха от рекет, трафик и контрабанда на всичко и всеки, с уверен чадър на полицейския апарат и служби. Този мрачен период от историята на Балканите създаде основанията „мафия” и „държава” да се превърнат в синоними в повечето страни от региона, а всяка надежда нашата държава да функционира в интерес на гражданите си практически загина безвъзвратно.

Актуалната международна ситуация създава отново предпоставки за подобна схема. С озверелия от немотия народ и полицейската партия начело на държавата, в комбинация с неминуемото разтягане във времето на бежанската криза, сами разбирате какво намеквам!

Практически всеки един ден, в който МВР не се хвали с арестувани каналджии, е пореден ден, в който някъде някои служители на системата прикриват престъпни канали покрай югоизточната или западната граница. И ако не се захванем сериозно с въпроса, ще плачем с горчиви сълзи!