Това е събитието в началото на театралния сезон, което отнесе скуката и засенчи познатите „изяви” на столична сцена. След успеха на „Ромео и Жулиета” новият авторски спектакъл „Жана д’Арк” на Петринел Гочев преди броени дни препълни столичния Независим театър с млада, интелигентна и възторгваща се от сценичното изкуство публика.

10 млади актьори, които далече от софийската арт суетня работят вече втори успешен спектакъл с режисьора Гочев в Габровския театър, внесоха свежа енергия, дързост, свой театрален почерк. В „Ромео и Жулиета” защитиха емоционалната безкомпромисност на връстниците си към съществуващото и чрез сцената изразиха лавината на уличните протести, а спектакълът стана тяхна театрална икона. С „Жана д’Арк” екипът поднася естетска, зрелищна картина, която взривява публиката с нетърпимостта си към деформираното живуркане, към упражняването на власт без смелост и мисия.

Жана - момичето, което преобръща историята на Франция и след това е изгорено на кладата, а днес известна като светица, е във фокуса на представлението. Актрисата Гергана Змийчарова е във вихъра си - всеотдайна, чувствителна, неочаквана. Нейната Жана взривява страховете и статуквото на историята, учи се да воюва и побеждава, без да се страхува, готова е да направи компромис, за да запази живота си, но накрая решава сама да избере кладата пред живуркането. Просто разбира, че не е за нея да е част от една оцеляваща маса с манталитет на стадо.

Спектакълът е невероятно откровение, което емоционално въодушевява залата и я извежда от настоящото мъртвило на живот без риск и кауза. Впечатлява и със своите чисто театрални елементи - разказ на историята на Жана, огромно количество текст, който въвежда публиката в нейното време. Изричайки го по невероятен начин, младите актьори създават безпощадно крайни характери, стигат до обобщаващи образи и куклени елементи.

Впечатляваща е сцената на Жана с големия меч, когато крехкото и неопитно момиче драматично се опитва да овладее възможностите на силата, на властта. Войната пък е представена като езда с два коня кукли. Играчката става плачка. Историята на Жана е разказана безпощадно, но и красиво, наивистично, с прозирната, лека сценография на Рин Ямамура и прекрасната музика на Ян Руменин. Истински театър, който работи с всичките си възможности за въздействие, при неповторимия игрови почерк на Петринел Гочев, който обединява всичко в истинско театрално зрелище - страстно и въодушевяващо.