Данаил Кирилов: Нямам съмнения, че системата за случайно разпределения на дела е била манипулирана

Министерски съвет пусна официален сайт за борба с коронавируса Ще предоставя информация за всички предприети мерки и дейности от изпълнителната власт

Харви Уайнстийн вече няма симптоми на Covid-19

Дават по една минимална работна заплата и осигуровки за свободния сектор в културата

Вицепремиерът Каракачанов предлага забрана за внос на чужди земеделски продукти в сезона до изчерпване на българските

Какво прави българинът, като му кажат “не излизай”?

Бой в домашния арест Веруюто „Бие ме, защото ме обича“ се възражда в здравната криза

Борис Джонсън остава в болница

61-годишна жена е с коронавирус в болницата в Горна Оряховица От общо петима заболели, трима вече са здрави

Тръмп, Путин и крал Салман обсъдиха стабилизиране на търговията с петрол

Д-р Симидчиев: Алергичният ринит може да бъде сгрешен с вирусна инфекция

Катастрофа ограничава движението на магистрала „Тракия“

13 нови случая на коронавирус у нас, общият брой на заразените е 624 (ВИДЕО) Чака се пробата на починал мъж в Александровска болница, каза ген. Мутафчийски

Днес е Разпети петък за католиците

Две бременни жени починаха от коронавирус в Мексико

Големите дарители: Братята Симеонови финансират жп линията Горна Оряховица – Велико Търново

Иваница и Стефан са сред най-известните банкери у нас след Освобождението

Русе е по-различен от всеки друг град в България. По времето на Мидхад паша и след това го наричат „малката Виена”. И това не е случайно. Приликата му със столицата на великата Хабсбургска империя започва с географското разположение – и двата града се намират на река Дунав. И имат бурно стопанско и културно развитие. Не случайно след Освобождението европейски страни като Австро-Унгария, Русия, Великобритания, Италия, Прусия, Франция, Белгия, Холандия, Румъния, Испания и Гърция избират именно Русе за седалище на своите дипломатически мисии. Това дава силен тласък на развитието на международните контакти на града и става предпоставка за проникването на европейската търговия и култура на неговата територия.

След 1878 г. Русе е най-големият град в Княжество България. Русенци започват да пътуват с параходи до Виена, Грац и Будапеща и да изпращат децата си да учат там, а търговията по Дунава процъфтява. Тъкмо по това време от Търново в Русе се преместват двамата братя търговци Стефан и Иваница Симеонови. В крайдунавския град те израстват като видни

банкери и общественици

Стефан (1856-1908 ) е по-възрастният от двамата и предимно той се занимава с делата на банката. Приятел е на Стамболов още от ученическите години. Иваница и Стефан изграждат мощната за 90-те години на XIX век банка „Братя Симеонови”, която финансира различни държавни дела, включително започнатия от министър-председателя строеж на ж.п. линията Горна Оряховица – Велико Търново. Братята финансират изцяло правителственото начинание със средства от своята банка (по-късно този факт е причината за фалита й).

По-малкият брат, Иваница, е общински съветник и кмет на Русе, а по-късно и заместник-председател на Народното събрание. Злите езици твърдят, че той е близък до Народнолибералната партия в полза на частните си дела. След като Стамболов пада от власт, Стефан Симеонов, по съвет на Иваница, бързо става близък до Народната партия на Константин Стоилов. Новите управници го правят председател на създадената от тях Българска търговска банка. Тази институция е свързана с огромна част от инвестиционните проекти на държавата.

Нестабилната финансова политика на България става действителната причина за

краха на банка „Братя Симеонови”

и за банкрута на Българска търговска банка. За разлика от краткия просперитет на „Братя Симеонови”, сградата на тяхната банка и до днес е един от архитектурните шедьоври на Русе. Построена през 1895 г. по проект на Негохос Бедросян, тя се намира в началото на ул. “Александровска”, в непосредствена близост до Мъжката гимназия и Окръжното управление. По-късно в този район е издигната и Търговско-индустриалната камара в Русе, в която се влива банката на братя Симеонови.

За известен период от икономическото развитие на България Стефан и Иваница са не само известни банкери, но и дарители. Двамата редовно купуват книги и ги даряват на русенските училища. В правилника на банката им влиза задължението да отпускат периодично средства за озеленяването на Русе и за представителното оформяне на кея, който започва от старата ж.п. гара, до пристанището и свършва до Халите. Това място което преди Освобождението е било краят на града, там, в една каруца, е било захвърлено мъртвото тяло на Стефан Караджа. А благодарение и на братя Симеонови с течение на времето се оформя като втори център. Първият център на Русе започвал от Доходното здание – театъра, и свършвал до мястото, където се намирала т.нар. Мантова гробница или Окръжното управление, днес Държавен архив. Минавал и покрай банката на братя Симеонови. По-късно центърът стига и до Халите.

Стефан и Иваница са не само уважавани граждани на Русе, но те

диктуват културния живот

в крайдунавския град. Често банкерите плащат на известни фирми от Виена, които уреждат в Русе различни изложби – фармацевтични, модни, на цветя. Братята финансират и гостуването на чуждестранни театрални и циркови трупи, посрещат и изпращат известни пианисти, цигулари и певци. Двамата откриват и издържат курсове по немски и френски език. Идеята им е през тях да минат чиновниците от тяхната банка. Симеонови изискват всички служители – от портиера до най-висшите чиновници, да знаят поне немски език, да бъдат елегантни и културни.

На членовете на своята банка братята раздават 13-а заплата и безплатен обяд. А децата им посещават по една седмица през лятната ваканция море и планина с пари, отпуснати от Стефан и Иваница. Съпругата на Стефан Симеонов – Лукса, е от богат свищовски род. Тя е братовчедка на Алеко Константинов и на професор Иван Д. Шишманов. Една от дъщерите на Стефан и Лукса е Олга, която по-късно става съпруга на първия директор на Радио София – Сирак Скитник. Братята Стефан и Иваница Симеонови помагат на Поборническо-опълченското дружество в Русе да започне кампания за събиране на средства за построяване паметник на загиналите за свободата на България. Включват се в написването на молба до премиера Стефан Стамболов да разреши началото на кампанията. Двамата банкери участват и в самата кампания.

Даряват 50 хил. златни лева

за построяване на Паметника на свободата в Русе. С техните пари сумата става достатъчна за започване на строежа.

Известният скулптор Арнолдо Цоки, който издига и паметника на Джузепе Гарибалди в Италия, прокарва идеята скулптурната фигура да е на жена, държаща в едната си ръка меч, а с другата да сочи на север – посоката, от която идва избавлението за поробена България. Отпред паметникът е украсен с лавров венец, кръст и надпис: „На поборниците и опълченците, които са взели участие за освобождението на България 1867-1877”.

Тържественото освещаване на паметника става на 11 август 1909 г. в присъствието на министър-председателя Александър Малинов, руски гости, дипломатическото тяло, висши духовници, военни и граждани. Стефан Симеонов, който най-силно подкрепя строежа на паметника, умира една година преди неговото откриване. За съжаление, днес за личния и обществения живот на двамата братя се знае много малко. В град Русе все още съществуват техни далечни потомци, които трябва да бъдат потърсени от историците, за да се допълни и запази паметта за тях.

##########

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.