Физици хвърлят нова светлина върху една от най-големите мистерии в науката - защо Вселената се състои в по-голямата си част от материя и не антиматерия, пише Би Би Си. Антиматерията е призрачен огледален образ на нормалната материя, която познаваме. За пръв път учени са измерили силите, които свързват определени частици на антиматерията. Откритията, публикувани в журнала Nature, може да предоставят информация за това какво е довело до оскъдното количество на антиматерията в Космоса днес.

Силите между частиците на антиматерията - в този случай антипротони - не са измервани досега. Ако се установи, че антипротоните имат различно поведение от това на техния “огледален образ” - нормалните протонни частици в атомите, би могло да се обясни явлението, познато като асиметрия между материята и антиматерията, предава Фокус.

При раждането на Вселената Големият взрив е произвел материя и антиматерия в равни количества, но светът, който виждаме днес е различен. Антиматерията се среща рядко. Някакъв процес или феномен трябва да е довел до доминиращото присъствие на материята. Учените имат предположения, но липсват надеждни доказателства. “Всичко, което научим за природата на антиматерията може да допринесе за решаването на този пъзел,” казва един от авторите на изследването Аихонг Танг от американската Национална лаборатория “Брукхевърн” в Ню Йорк.

За щастие антиматерията може да бъде произведена с ускорители на частици, макар и в малки количества, а това дава възможност на учените да изследват свойствата й. Използвайки колайдера в лабораторията, наречен Relativistic Heavy Ion Collider (RHIC), физиците са били в състояние да измерят силата на взаимодействие между двойка антипротони. Екипът е установил, че силите между антипротоните са сили на привличане, точно като мощните ядрени сили, които свързват протоните в атомите. Частиците от антиматерия имат същите маси като еквивалента им в нормалната материя, но носят противоположни заряди.

“Антипротоните изглеждат точно като добре познатите ни протони, но тъй като са антиматерия, имат отрицателен вместо положителен заряд и изкривяват по обратен начин магнитното поле на детектора,” отбелязва Женгкиао Жанг. Според измерванията материята и антиматерията са напълно симетрични и не изглежда да съществува някаква асиметрична “дяволия”, която да води до преобладаването на материята и оскъдицата на антиматерия. Това насочва учените към други обяснения. Елементарната частица неутрино, например, може да е едновременно и античастицата си и разликата в начина на взаимодействие на неутрино след Големия взрив може да е довела до излишъка от материя, позволяващ на Вселената да съществува.