Правителството прие изваждането на 155 км пътища от обхвата на винетната система

Държавата ще дотира печатните медии

В Благоевград се презапасяват с лекарства и храни заради коронавируса

Правителството се отказа от покупката на нов самолет

Българският консул в Милано: Паниката намаля, все по-малко хора са с маски по улиците

800 000 лв. дава МОН за площадки за безопасност на движението в училища и детски градини

Ако изборите бяха днес: ГЕРБ – 35,2%, БСП – 24%, ДПС – 10,5% Партията на Слави Трифонов остава под чертата

Деница Сачева: Хората не бива сами да решават да излязат в болничен заради коронавируса

Петя Аврамова: Тол системата обхваща 3115 км от републиканската пътна мрежа

Гърците изпразниха рафтовете в супермаркетите заради коронавируса (СНИМКИ)

Жители на пловдивски села протестират срещу кариерата за добив на инертни материали

От 0 до 100 км/ч за 1,9 секунди Czinger 21C е хибриден хиперавтомобил с мощност 1250 к.с.

Премиерът за коронавируса: Притеснено ми е при епидемия колко ще издържи НОИ, ще струва много пари

Агресивен шофьор пребил търновец на пътя Екшънът се разиграл на трасето София-Варна край разклона за Стражица

Председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки: Има дефицит на лекарства за грип

Големите дарители: Коджакафалията е Бащата на Бургас

Богатият търговец бил неграмотен, но владеел шест езика

В миналото по българските земи са живели щедри хора – с отзивчиви за болките и страданията на съвременниците си души. За тях дарителството е било белег за достойнство и чест. Може да се каже, че те са част от спецификата на националния ни характер. Някои от дарителите не са минали през университети и не са имали претенцията да бъдат известни. Ала и такива, самоуки, днес те изненадват със своята прозорливост, с желанието си да са съпричастни към съдбата на своя народ и към неговите желания.

Една от тези щедри души е Александър Георгиев Коджакафалията. Всички, които познават дейността му, го наричат Бащата на Бургас. Той дарява на своите съграждани 25 милиона златни лева и помага на 600 бедни семейства, бежанци след жестоките разгроми от Илинденско-Преображенското въстание и след Балканските войни, за да си издигнат домове. Строи сиропиталища, детски домове и болници. Раздава на всеки, който почука на вратата му, финансова помощ.

Значителна част

от парите

и имотите си дава на българската, арменската, католическата и еврейската църква, а също и на мохамеданската общност в Бургас. Помага и на българската болница в Цариград. Изискването му е с неговите земи да не се търгува, а да се дават под наем, от който редовно да се помага на бедните, болните и сираците. Те трябва да получават на Великден и на всеки християнски празник парична помощ, храна, дрехи и лекарства. Много от даренията на Коджакафалията остават скрити за нас, тъй като той не обича да се хвали с това, което прави.

Интересно е, че Александър е бил неграмотен, но притежава голям търговски замах и владее отлично шест езика. Живее изключително скромно, храни се със своите работници – често пъти само с хляб и сол. Неговият дом цели 40 години се състои от малка стаичка, която се намирала под стълбата на един от неговите магазини. Изключително скромен, богатият мъж отказва категорично да се снима. Единствената му снимка е направена от неизвестен фотограф, докато Коджакафалията обядва в своя хан с хляб и малко маслини.

За него се знае, че през деня е правел пари, а в останалото време ги раздава. На пръв поглед изглежда като всеки обикновен човек. Носи като че ли едни и същи дрехи, има бистър ум и помни всяка своя сделка, оборотите и печалбите от дюкяните си и от останалите си имоти. Знае колко да плати на всеки от 150-те си работници. Всички бургазлии го наричат Коджакафалията – не само заради голямата му глава, но и заради

бистрия му и бърз ум

Животът на Александър започва през 1830 г. в малкото село Зидарово, близо до Бургас. Детството му минава в голяма бедност и на 5 години остава сирак. Прибира го неговият чичо, който имал още 6 деца. Заради липсата на пари малкото момче не успява да ходи на училище. Като юноша той работи с братовчед си в Созопол, а после в Бургас. Стават чираци в абаджийска работилница, ходят гладни и боси, но пестят получените малки заплати.

В един хубав ден вземат под наем едно полусъборено дюкянче и отначало започват с дребни сделки. С много труд и предприемчивост младият Александър сключва перфектни дела и създава своя търговска империя. На 20 години става милионер, но не харчи нито стотинка за удоволствия. Животът му прилича на живота на монах. Не се жени, а и не се знае дали е имал интимни връзки. Неговата политика е да наема за свои съдружници работливи и умни хора. Уникалният дарител построява десетина хана, фабрики и магазини, а консулите на различни държави отсядат само в неговите имоти. На 15 юли 1913 г. Коджакафалията е

намерен мъртъв

в дома си

Предположенията на неговите далечни роднини и на хората, с които е работил, са, че е бил отровен заради голямото богатство и завещанието му. След кончината му не е повикано вещо лице, което да установи причината за смъртта. Липсва и полицейски протокол от описа на имуществото на предприемача. В една точка от завещанието си дарителят определя известна сума за своя гроб и описва как трябва да изглежда той. Александър има и специални изисквания към кръста и оградата, които да бъдат поставени там. Месец след като Коджакафалията си отива от този свят, голям пожар унищожава архива на съда, където се намира завещанието на Бащата на Бургас.

След 9 септември 1944 г. „народната” власт национализира имотите на дарителя. В една нощ на 1950-а управата на Бургас разрушава каменния кръст и целия гроб на Коджакафалията. Комунистите изтъкват като причина за действията си това, че общината ще мести гробищата на друго място. В действителност са искали името на благодетеля на Бургас да бъде забравено.

Същата нощ бургаските управници нареждат на мястото на кръста върху постамента да бъде поставен бюст на Георги Димитров. Тайно свещеници, които са познавали Александър, събират костите му и ги пазят дълги години в храма. Чак през 1970 г. тленните останки на този голям българин намират покой в новите гробища на Бургас. Веднага след 9 септември 1944 г. паричното наследство на Коджакафалията в банки е с налична главница от 909 хиляди златни лева. Тях комунистите вземат в полза на народната власт…

Пръв нарушител

на завещанието

на дарителя през 20-те години на миналия век е църквата „Св. св. Кирил и Методий” в Бургас. Нейните служители извършват сделки със земите и имотите, подарени им от Коджакафалията. Те започват разпродажби на парцели, без да дават удостоверения за собственост на хората, които ще строят домовете си на тях. След време срещу тези сделки започват дела, в резултат на които купувачите получават хвърчащи бележки вместо нотариални актове за придобитите парцели.

Любопитно е, че малко преди да издъхне, Коджакафалията, изключително дискретен човек, споделя пред свой близък: „Прекалено много измъчих тялото си, а душата ми не иска да прости.” Днес никой не знае тежестта на какъв грях е носел дарителят. Бургазлии казват, че едва ли е бил толкова голям, колкото неговата добрина.

Александър Георгиев има кръвни роднини – племенник и племенница, на които също оставя нещо в своето завещание. Огромното си богатство обаче дава на Бургас, който го обявява посмъртно за свой почетен гражданин. Хора като Коджакафалията са велико явление в биографията на нацията ни. Днес за съжаление подобни явления не се срещат у нас…

##########

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.