Установена е самоличността на убития в София 48-годишен мъж

Теменужка Петкова: България губи по $110 млн. на година заради спрения транзит на газ

Офроуд специалист за най-трудните мисии Екстремният пикап Ford Ranger Raptor вече ще се продава в България

Емил Димитров: Замърсяването на реките Чепеларска и Юговска с цианиди е голямо

Европейският съвет в Брюксел не постигна консенсус за бюджета на ЕС

Защо катаджии спрели Явор Бахаров?

Вижте какво ще е времето през уикенда

Средновековни комикси разкриват историята на Охрид В онези векове ръкописните книги са представлявали произведения на изкуството

Отбелязваме Голяма Задушница преди Великденския пост

Първи смъртен случай от коронавируса в Италия

Застреляха криминално проявен мъж в София

Мачовете и спортът по телевизията днес, събота, 22 февруари 2020

Дневен хороскоп на Алена за събота, 22.02.2020

На 22 февруари 2020 да почерпят

Министър Димитров ще се запознае на място със ситуацията със замърсяването на реките Юговска и Чепеларска

Свастика на 8000 г. откриха в Слатина

Малък предмет, изработен от нефрит, изуми археолозите, проучващи тези дни праисторическото селище Слатина в едноименния столичен квартал. Става дума за свастика с размери около 3 х 3,5 см във форма на стилизирана жабка. Възрастта й е около 8000 години.

“Това е много рядка находка, подобен предмет в древността е бил белег за престиж – разказа пред “Труд” ръководителят на експедицията проф. Васил Николов. – Абсолютно същата свастика намерихме това лято и в последния ден от разкопките на праисторическото селище край Мурсалево. В науката са познати още няколко от Кърджали и Тесалия.”

Нефритът е зеленикав, изключително твърд камък, но свастиката е много изкусно изработена. Ученият обяснява, че стилизираната жабка не е случайно избрана форма. За древните хора земноводните животни са били знак за плодородие, тъй като символизират цикличността на живота – излизат от обиталищата си през пролетта, есента се скриват, за да се появят отново през следващата година.
Любопитното е, че свастиката е намерена между две праисторически къщи в селището. “Вероятно е била положена в обредна яма, в основите на нова къща – допълва проф. Николов. – Може да се приеме като изключителен жест, тоест отказваш се от белега на престиж и го полагаш в нещо ново.”

Тазгодишните проучвания на праисторическото селище Слатина дават на учените и още любопитна информация, свързана с развитието на културния пласт. От досегашните проучвания се знае, че ранният неолит (6000-5500 г.пр.Хр.) тук има два етапа, Слатина и Кремиковци. Керамиката от първия е с изящна бяла орнаментика, а при втория боите са в тъмни цветове – червено, винено, кафяво. В една от изследваните сега праисторически къщи се откриват следи и от двата етапа.

Става дума за полаганите през годините шест подови замазки на стаите. Хората са посипвали натрошени керамични съдове и отгоре са ги покривали с дебел слой глина. Именно по намерените фрагменти учените разкриват наличието и на двата етапа от ранния неолит в една и съща къща. Предполагат, че това не е резултат от радикално, насилствено събитие в селището, а по-скоро става дума за привнасяне на различна култура от малка група хора, дошли от запад.

Според проф. Николов в една от къщите вероятно е имало работилница за костени сечива, тъй като археолозите са намерили около 70-80 заготовки. Разкрити са и фрагменти от непознат досега предмет с бяла украса.

Мечта за археологически парк

Преди 30 г. – през май 1985 г., започват първите разкопки на проф. Васил Николов в праисторическото селище Слатина. Голяма част от него е унищожена от строежа на трамвайната линия, но останалото може да се превърне в арехеологически парк. Това е голямата мечта на учения, който има идея за възстановяване 1:1 на неолитни жилища. Тази година има две интересни къщи – едната е много голяма (повече от 100 кв. м), а другата дори няма 10 кв. м. Ясно личат дупките от дървените колове, около които от плет и глина са правени стените.

Археолозите се натъкват и на праисторически пещи. Куполът им е от глина, а вътре иззидани с речни камъни. До тях има следи от хромели, намерени са керамични съдове, костени и кремъчни оръдия на труда.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.