Ние нямаме система за национална сигурност, но КСНС лансира закон, който да я управлява

За едно официално събитие коментарът може да се основава единствено на официалните изявления. В случая със заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност при президента на републиката (КСНС) официалното заявление беше направено от самия президент, след края на продължилото близо пет часа заседание. „Имаме едно успешно заседание на КСНС. Можем да се поздравим с всичко, което днес политическите лидери демонстрираха“.

Дали наистина е така?

Споменатите промени в геополитическата и в стратегическата среда на сигурност са действително точни - миграционен поток, криза на границата, проблем с енергийната зависимост, напрежението около Украйна. Бих добавил втвърдяването и укрепването на позициите на един много силен екип в съседна Турция, този на президента Реджеп Таийп Ердоган и на премиера - проф. Мехмет Давутоглу. Описанието на новата среда на сигурност обаче е само началото. Важни са нашите отговори. Според президента политическите лидери трябва да бъдат поздравени за техните отговори. И така, какво отговарят на тези предизвикателства нашите политически лидери? Нека преди това все пак да напомня, че в КСНС не се вземат решения поради първата буква от абревиацията - „К“, което означава консултативен. Т.е. ако ставаше дума да се осмислят някакви решения те преди това би следвало да минат през Министерския съвет и през Народното събрание, но властта у нас не се слави с уважение към правилата на политическото поведение.
Съобщено беше, че всички политически лидери, с изключение на тези от партия „Атака“, са се обединили около следните препоръки:

- Министерски съвет да предложи мерки, насочени към оптимизиране на дейността на структурите в сектор „Сигурност“;

- Съветът за сигурност при МС да приеме план за действие при мащабна миграционна вълна, който да бъде осигурен финансово и технически;

- МС да приеме стратегия за киберсигурност.

Това заяви президентът. Двадесет години не искахме да говорим за закон за националната сигурност. От пет години заговорихме за него, а от тази година сякаш имаме такъв закон, но който си поставя по-скромни цели - да управлява системата за национална сигурност. Нека уважаемият читател знае, че такава система няма, няма закон, който да я организира, да я определи и да я направи надеждна и ефикасна. Вместо това има закон за нейното управление. Това е толкова непонятно, колкото да имате мозък без тяло. Както се вижда от официалното заявление, вместо система за национална сигурност ние имаме някакъв виртуален парцел с геометрична форма, наречен сектор „Сигурност“.

Според препоръките в този сектор следва да се „оптимизира дейността на структурите“. Ако искате оптимално функциониране на няколко структури заедно следва да ги организирате в система. Ето това е задачата на един закон за националната сигурност. Като ги оставяте в сянка за себе си във всеки критичен момент ще възниква въпросът за тяхното взаимодействие. Това е ключовият въпрос. В закона за тяхното управление е записано дълбокомисленото изречение, че „в дейността си структурите си взаимодействат“. И това решава въпроса за взаимодействието. Очевидно обаче, че не го решава, както се вижда от препоръката на заседанието на КСНС. Като си помисли човек, че само преди няколко месеца приехме закона за управлението на сигурността, а сега вече се нуждаем от мерки, за да постигнем оптимално функциониране на структурите, става ясно какъв именно „успешен“ закон сме приели.

Тези лишени от здрав смисъл изявления относно оптимизацията очевидно водят до емоционален подем президента на републиката, който ги определя като резултат от едно „успешно заседание“.

„Успешни“ са и препоръките да се направи още един план и още една стратегия (с което стратегиите приети от МС през годините на демокрацията ще доближат внушителното число 150). Дума да няма, добра работа са свършили за тези пет часа.
Но времето очевидно е било твърде малко, защото не е стигнало, за да се нахвърли една що-годе приемлива картина за излизане от кризата на армията, която е в състояние на постепенен колапс (въздържам се от коментар за състоянието в МВР). Този колапс е една предизвестена смърт. Твърдя това с цялата отговорност, на която съм способен. По време на Седмото велико народно събрание масово се отхвърли идеята да има закони между основния закон и обичайните закони, които да се променят с класифицирано мнозинство, и чрез които да се осъществяват многогодишните програми по стратегически направления - превъоръжаване, здравеопазване, пенсионно дело и образование. Тогавашните лидери на партиите дружно отстояваха правото си при всяко идване на власт да не зависят по никакъв начин от взетите преди тях решения. Вместо това всеки следващ, с истинско опиянение, се нахвърляше върху предишния с най-страшните възможни обвинения.

Историята продължи по същия начин, продължава с пълна сила и днес. И според днешните изявления за кризата в армията са виновни единствено „предишните“. Върху страданията на армията, например може да се напише нов том с обема на „Война и мир“, в който да се разкаже как се скачаше от програма в програма, от визия във визия от преглед в преглед и накрая в т.нар. „нулеви финансови години“. Това нещо, в друга обстановка може да се определи единствено като национално предателство. Не и у нас. У нас съвещание като това, за което става дума, е един „успех“, а за проблемите са виновни, както вече посочих, „предишните“. Вероятно така ще остане и в обозримо бъдеще.
Въпросите на сигурността се решават при наличието на изпълнени три условия.

- Дългосрочно планиране;

- Политически консенсус;

- Устойчиво финансиране.

Кое е онова от трите, които можем да осигурим? Въпросът, разбира се, е риторичен.
Нито едно от трите. Дългосрочното планиране беше минирано още по време на създаването на сегашната конституция. Политически консенсус на моменти има, както беше демонстрирано вчера, но той е на политически съглашателска основа за участие във властта, а не за решаване на дългосрочни задачи на сигурността и въобще на държавата и на обществото. Що се отнася до финансовия въпрос нещата са трагикомични. Финансовата снага на държавата продължава обилно да кърви с изтичането на огромни средства по неизгодни концесии, от полулегитимни или напълно нелегитимни сделки, от претупани проекти, които след завършването си поглъщат милиони, за да функционира построеното, от сивата икономика и от престъпния бизнес. Държавата все по-бързо се обзавежда с нови и нови милиардни заеми, а когато стане дума за запушване на някакви текущи нужди от няколко десетки милиона, посяга на жизнено важните си органи. Дали ще станем някога свидетели на някакво поне по-малко несериозно отношение към финансирането и ще забравим крилатото възклицание „откъде да ги взема!“
Нямам представа кои и как съветват вземащите решения у нас, но ако с такива атмосферни предложения, с които приключи работата си толкова харесваното заседание на КСНС, смятаме да постигнем някаква сигурност в региона, за който г-жа Ангела Меркел предвиди „кървави сблъсъци“, отсега можем да приемем, че уверено навлизаме в състояние на нарастваща несигурност.