Остава ден до една от най-великите дати в българския футбол - 17 ноември, „Парк де Пренс“. Заради тези слова всеки българин настръхва. Въпреки че минаха 22 години. Неделния ден Димитър Пенев посвети на своята правнучка. „Бабите много не ми позволяват да й обръщам внимание, но тя все за мен пита“, казва с усмивка Старшията на Четвъртите в света.

На никого обаче не му е до футбол, свързан с Франция. Заедно с Димитър Пенев няма да празнуваме по нашенски 17 ноември. Само ще наведем глава заедно с жертвите на атентатите.

- Остават 2 дни до може би най-паметния ден за българския футбол. Готвите ли се, г-н Пенев?

- Днес не е време за празнуване. Всички трябва да сведем глава, да изкажем съболезнованията си на целия френски народ. „Парк де Пренс“ е хубав спомен. С Франция ни свързват много такива. Но сега мъката споходи и французите, и нас, разбира се.

- На къде отива светът?

- В посока, че не знаем накъде да се огледаме. Дали върви икономиката, или дали някой ще ни гръмне на улицата!

- Помните ли какви мерки за сигурност бяха, когато гостувахме на „Парк де Пренс“?

- Като на съвсем обикновен мач. Организацията беше повече от перфектна. Само им развалихме радостта, но това си беше спортна работа. Така е във футбола. Един се радва, друг - страда. Въпросът е това да са футболни неща. А не да треперим дали до нас не е седнал терорист с бомба. За футболен кошмар говорихме, когато фенове умряха на финала за КЕШ между „Ливърпул“ и „Ювентус“ в Брюксел през коя беше, 85-а година, нали? Преборихме хулиганството, но се появи нова и много по-зловеща заплаха. Всички българи, всички хора по света, всички трябва да сме с Франция сега! С ЦСКА имаме отлични спомени от Франция - големи мачове с „Монако“, със „Сент Етиен“. Георги Димитров дори капитан на „Сент Етиен“ стана. Нека знаят, че ги подкрепяме!

Димитър Пенев не говори за „Парк де Пренс“ в пред предаването „КОД Спорт“ по ТВ+. Ето какво каза Стратега за българския футбол:

„Всички ние - от ветераните на ЦСКА до най-младите ни фенове, ще помагаме на клуба в тези трудни моменти. Трябва да успокоим ситуацията, да няма напрежение. Има и други отбори в нашето първенство, които са на това дередже, но са си в „А“ група. Може би някои от ветераните на ЦСКА правят грешки в индивидуални изказвани, но важното е да сме в права посока.

България има един човек, заради когото винаги родината ни я уважават навсякъде - Христо Стоичков. Спортен характер. Още като треньор едно време му казвах, че животът се върти. Някои журналисти споменаха навремето: "Бурето се върти, бате Пенев си пие бялото вино, Ицо си върви"...Надявам се, че той това нещо ще продължи. Ако погледнем в европейските клубни и национални отбори, има и 75-годишни треньори. За Христо Стоичков има мегдан от още 25 години, ако го иска. Очаквам да направи един голям бенефис и нека да не се делим, както преди години не се деляхме на национален отбор и клубни отбори. Този мач може да даде един пример, да помогне на нашия футбол леко да се изправи. Не искам цялостно, но леко да се изправи, защото 22 години сме под средното ниво.

Когато отивахме на световното в Щатите, конкуренцията беше голяма. За мой късмет, за късмет на БФС всички играеха в силни отбори. На много изтичаха договорите, а заради класирането ни автоматически си ги подновиха с много по-високи заплати. Класата ни позволи да не повтаряме грешки от миналото. Мои колеги гледаха мачовете ни и казваха, че пакетно се движим. За къде пакетно? На магазин ли отиваме да вземем два пакета?

Не мога да отговоря защо този отбор нямаше по-дълъг живот. Аз си свърших работата. Някои неща и от правителството се оплетоха. Много награди и внимание, а забравихме, че след четвъртото място трябва да градим, за да бъдем редовно на големи първенства. Последните 6-7 години зависим от чужденците в клубовете ни. И треньорите, и феновете нямаме нищо против тях. Но нека обърнем внимание на школите на „Локомотив“, ЦСКА, „Левски“. Много малко таланти виждаме. Трудно ще ни бъде, ако и БФС не вземе решение. Нека и шест да са чужденците, но да играят двама или трима - най-добрите.

Когато бях треньор на четвъртите в света, всички съм защитавал. Колектив бяхме. Аз съм треньор и трябва да преценявам кое да излезе на „белия чаршаф“. На кой да дам аванс. И този аванс, който пускам, трябва двойно да ми го върне - да играе, да има ред. Първите години лагерите започваха винаги вечерно време, тъй като пътуваха от различни страни. Използваха администратора Сашо Динев, който ми казва: „Г-н Пенев, другарю Пенев, Старши, абе може ли да си отидат до вкъщи и след два часа да пристигнат?“ Отговарях, че щом искат, да дойдат на другия ден сутринта. И като го направят, е имало звезди, които и в групата после не съм ги включвал. Примери да искате - ще дам, много има с всеки... Имаше си и наредби, глоби - и за лошо трениране, и за пушене, и дори за бира. Един литър може да изпиеш за по-бързо възстановяване, за отпускане на мускулатурата. Не пет обаче. Това го знам от Бончо Генчев и Боби Михайлов, които бяха в Англия. Трябва да си и баща, и треньор.

Дали героите от Щатите дойдоха рано на власт? Хайде да го приемем като рано, искаха успоредно на три магистрали да карат. Бяха си хванали аутобанчета - един за това, друг за натам. Но живота учи всеки..."