Корнелия Нинова: Искаме оставката на Румен Порожанов, да не си измиват ръцете с директора на БАБХ

Габриела Колева: Моята муза е Одри Хепбърн Дизайнерката е кръстила модната си къща на френски граф

Заловиха двама мъже с карабини край Вършец Полицията проверява версии за бракониерство и незаконен отстрел на коне

Карлес Пучдемон основа ново сепаратистко движение

Кой и как определя коя категория труд работим

Проучват строителните занаяти и архитектурата на села в Габровско

51-годишен мъж загина при катастрофа край Видин

Митрополитът на Аляска пристига в Монтана Епископ Дейвид и митрополит Даниил ще осветят икона на свети Герман

15 дни затвор за членовете на „Пуси Райът“, нахлули на финала на световното

Всичко или нищо за „Левски“

Повдигнаха обвинение на мъж, измамил търновец и присвоил колата му

Пожар изпепели етаж от къща в Еленско

6 от 1 милион китайски писатели дойдоха у нас Догодина се навършват 70 години дипломатически отношения между София и Пекин

Семейство се натрови с гъби в Благоевград

Обвиниха трима криминално проявени, принуждавали 23-годишен за стане наркодилър Изнудвачите са автори и на друго престъпление

Големите дарители: Стефан Панаретов завещава на родината си 2,5 млн. лева

Първият ни посланик в САЩ запознава световната общественост с нещастията на България

Много малко българи знаят кой е Стефан Панаретов и защо името му трябва да се помни от всички нас. Професор, дипломат, общественик, публицист, действителен член на Българското книжовно дружество, той оставя завещание от 2 500 000 лева на своята държава, както и много акции и облигации. Благодарение на негови публикации световната общественост разбира за нещастията на България по време на Априлското въстание и Берлинския конгрес. Той е и първият ни посланик в САЩ.

Стефан Панаретов е роден през 1853 г. в Сливен в семейството на свещеник. Син е на Панарет Хилендарски, със светско име Парашкев Хаджиилиев. Бащата учи в прочутото училище Куручешме в Цариград. След това става учител в Осман Пазар (Омуртаг ), в Балчик (1848-1853) и Сливен (1853-1861). Движен от патриотични чувства, Парашкев облича расото и е ръкоположен за свещеник в българската църква „Свети Стефан” в Цариград (1862-1867). Приема монашески сан от Иларион Макариополски. Застава начело на борбата срещу гръцкия владика във Варненската община. Работи дълги години – от 1867-а до 1878-а – срещу фанариотското духовенство в Кюстендил, Добруджа и Силистра.

Животът на бащата става пример за обществените дела на сина Стефан. “Когато бях на 7 години – разказва в мемоарите си Панаретов, – отидох в Цариград при баща си, който няколко месеца преди мен беше отишъл да служи като ефемерий при българската черква на Фенер. В българското училище при тая черква следвах до 1867 г. и имах за учители покойниците Ив. Найденов и дякон Григорий (по-сетне Доростоло-Червенски митрополит)… В 1867 г. постъпих като

ученик в РобЪрт колеж

гдето и свърших науките си в 1871 г. заедно с Константин Стоилов, Иван П. Славейков, Иван С. Гешов и Христо Тъпчилещов, от които се състоеше целият клас.”

След като завършва Робърт колеж, Стефан остава главен учител в същото учебно заведение до 1914 г. “Моята учителска дейност в Роберт колеж – пише в спомените си възрожденецът – е била упражнена в разстояние на 43 години и аз съм имал удоволствието да взема скромно участие във възпитанието и образованието на всички робертколежки български възпитаници през това време, които почти всичките са били известни обществено-политически дейци в своето отечество.”

Като учител в Цариград Панаретов е добре познат сред българската колония в турската столица. По препоръка на екзарх Антим I през 1876 г. той пътува до Англия, за да запознае европейската общественост с турските зверства по време на Априлското въстание.

Неговите публикации

във вестниците „Македония”, „Напредък” и в „Зорница” ( 1876-1878 ), които излизат в Цариград, се четат от много чужденци. Наред с имената на известни французи, англичани и американци като Оскар Уайлд, Виктор Юго, Уилям Гладстон, Дженюариъс Макгахан, Гарибалди и др. Панаретов се застъпва за каузата на българите и изразява възмущението си от начина, по който Османската империя потушава бунта за свобода.

В Англия той повдига завесата и изкарва наяве фактите, които трябва да ужасят Европа. Затова принос за Освобождението на България имат не само военните действия по време на Руско-турската война от 1877-1878 г., но и обществено-политическата дейност на интелектуалци като Стефан Панаретов.

През 1878 г. възрожденецът се включва активно в движението

против решенията на

Берлинския договор

който унищожава споразуменията между Русия и Османската империя в Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г. Според него Българската държава трябва да се възстанови на широка етническа основа, но великите сили не позволяват това да се случи. Целта е Русия да не разпростре влиянието си до Средиземно море, а България да не стане могъща държава на Балканския полуостров. Затова разтревожените Великобритания, Австро-Унгария и Германия свикват Берлинския конгрес. Благодарение на тяхната намеса Османската империя възстановява голяма част от владенията си, а на Балканите остават малки, слаби и буферни държави.

В редица публикации у нас и в чужбина Панаретов възкликва: „Затова ли оставиха костите си достойни българи по бойните полета, затова ли се биха?” Въпросът на възрожденеца е към европейските политици.

За него Европа

има две лица

По време на Априлското въстание тя ни съчувства, а после ни удря плесница с решенията на Берлинския договор. Мечтата на професора е да намери трибуна на по-високо ниво, от която да го чуят всички. Веднага след Освобождението културното ни общество забелязва емоционалната отдаденост на възпитаника от Роберт колеж към проблемите на новата ни държава. И през 1884 г. той е приет към дописните членове на Българското книжовно дружество (по-късно то прераства в БАН), а след време става и негов редовен член. Една година преди това Панаретов получава от нашата държава българския царски орден „Св. Александър” IV степен.

Преподавателската и обществената работа на възрожденеца е оценена високо от тогавашното правителство на Васил Радославов (1914-1918), който го назначава за пръв наш пълномощен министър във Вашингтон. Панаретов

недолюбва Радославов

защото той печели парламентарните избори на 23 февруари 1914 г. с измама, като допуска мюсюлманите от Западна Тракия и Пиринска Македония да гласуват, без да имат българско гражданство. Направеният компромис с националните интереси вкарва в парламента мюсюлмански първенци, проводници на турската и германската политика (Турция е съюзник на Централните сили, които орязват границите на България).

Само шест месеца след като професорът е назначен за дипломат в Америка, започва Първата световна война. От 1914 до 1925 г. действителният член на Българското книжовно дружество отстоява българските национални интереси отвъд океана и допринася много за развитието на двустранните отношения между нашата далечна държава на Балканите и САЩ. Панаретов участва в българската делегация при подписването на Ньойския мирен договор през 1919 г., а през 1921 г. е делегат на събранието на Обществото на народите (днешната ООН).

В края на своя живот, ръководен от носталгия по родината, Панаретов завещава 2 500 000 лева на българската държава. Професорът умира на 19 октомври 1931 г. във Вашингтон.

##########

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.