Медиците от болницата в Ловеч излязоха на пореден протест

Графа е първият, който се раздели със свой талант в „Гласът на България“

Стоичков срещу Зидан в Париж

Прогнозата на Светлана Тилкова – Алена кралската сватба: Кармична разплата тегне над брака на Хари и Меган Принцът се жени без да е сигурен, а новата херцогиня на Съсекс ще се дразни на характера му

Отровни слухове текат от чешмите в София В норма са всички проби, увериха институциите, отговорни за проследяването и контрола

Ивет Лалова първа на 200 метра в Турция

Вижте акцентите от броя на “Труд” в понеделник, 21 май 2018

Министър Каракачанов: Страните от Балканския регион трябва да обединят усилия за укрепването на сигурността и стабилността

Радев дарява Путин с кортик За Медведев носи картина, изобразяваща мемориалния храм в град Шипка

Патриархът благослови хор „Гусла“ и маестро Бобевски Ученици от цял свят дойдоха за юбилея на диригента

Комисия ще набележи мерки за подобряване на екопътеката до Стобските пирамиди

Наказания за милиони стреснаха кметове Ръководството на НСОРБ търси помощ от Томислав Дончев и Владислав Горанов

Българин арестуван с 15 тона хашиш Нашенецът и трима холандци пренасяли дрогата с рибарски кораб

Иранският външен министър: ЕС не прави достатъчно, за да запази ползите за страната ни от международното ядрено споразумение

Розовите дестилерии купуват максимум цвят

Дреме ли един Пикасо във вашето дете?

Том излезе на тротоара, помъкнал кофа с варов разтвор и четка с дълга дръжка. Той огледа оградата… и цялата му радост отлитна, а в душата му се възцари дълбока печал. Трийсет метра ограда, близо три метра висока. Животът му се струваше празен и безсмислен, съществуванието – тежко бреме…”

Помните ли тази забележителна история на Том Сойер, който трябваше да боядиса оградата по заръка на леля Поли? А всичките му хитрини, за да изпълни въпросната тегоба с четка и вар? Както и последвалия момент, описан от Марк Твен ето така: “Том огледа последната си мазка с окото на художник, после отново мацна леко с четката и пак засъзерцава резултата…”

Ето за този миг става дума – за мига, в който детето, волю или неволю, се превръща в творец. Защото във всяко хлапе дреме по един Пикасо! Е, може да е и не чак толкова ярък, важното е да го открие. А за целта е нужен и по някой и друг възрастен, който умело да води дребосъка към собственото му “аз”. Той, разбира се, може да не стане велик художник, но пък от малък ще разбере какво удоволствие е да твори, да майстори, да впрегне ръцете и ума си в завладяващата игра на съзиданието.

Вярно, героят на Марк Твен го удари и на детско печалбарство, но и то е част от опита. Все пак, при вида на готовата ограда Том си каза: “В края на краищата този свят не е чак толкова пуст, а животът – толкова безсмислен.”

Мнозина психолози изследват връзката на децата с изкуството. В цивилизования свят заниманията с музика, писане, рисуване и прочее творчески дейности отдавна са част от възпитанието и обучението от най-ранна възраст. А у нас, докато в училищата се съкращават именно часовете по изкуства, ентусиасти извън образователната система правят точно това – запознават хлапетата с тях и им дават възможност сами да ги упражняват. Така хем си отглеждат бъдеща знаеща публика, хем насърчават неподозираните таланти да излязат на показ.

В Софийската опера правят специални Концерти за бебоци. С подобна идея в Пловдивската опера създадоха “Стаята на госпожа О”. В зала “България” и много от големите градове на огромен интерес се радват концертите от проекта “Фортисимо”.

Цяло лято много от музеите в София осигуряват на хлапетата занимания по изкуство, които им носят и нови знания. Специални образователни програми чрез творчество за деца организират целогодишно в Националния исторически музей – там рисуват, изрязват, моделират, правят плъсти и т.н. В столицата вече си имаме и “Музейко”, където “пипането” е препоръчително, а не забранено.

Фондация “Изиарт” пък нашумя със своите Детски панаири, а сега хитът са съботните часове по рисуване сред картините от изложбата на Пикасо. Никой никого не кара насила – нужно е само малко родителско разбиране, защото децата винаги имат охота за творене. И съветът на психолозите е: събудете гения в детето си, то после само ще реши как, кога и какво да направи с него.

Да превърнем мъника в артист

Рисуването е изморителна работа, но важното е накрая малките да изпитват творческо удовлетворение. “Ценното в детското творчество се състои в изследването и откриването, а не в получения резултат – твърди Джийн Вант Хъл, авторка на книгата “Артистичният родител – Изкуство от деца и семейна креативност” (The Artful Parent – Kids Art & Family Creativity). Резултатът обикновено интересува възрастните. А децата, получили пълна свобода на действие, не се притесняват за бъдещите си рисунки и бързо се ориентират как да боравят с различните материали. Например хлапето може старателно да смеси всички бои и да получи неугледна картинка в кафяво. Тя няма да е най-красивата, но процесът на създаването е завладяващ и интересен за него, защото се е появила възможност да мисли и взема решения. То е усетило, че смесването на боичките е нещо уникално. Разбрало е, че понякога са възможни грешки, но пък с колко радост и вълнение са били съпътстване те!”

Според специалистката по възпитание чрез изкуство даването на децата възможност да се съсредоточат върху творческия процес за възрастните е толкова просто, колкото да им позволим да рисуват с молив върху хартия или да лепят топчета памук върху картонена чинийка. Но това, което на нас ни изглежда нещо обичайно, за тях има огромно значение. Дори само изборът на фон за рисунката ги кара да се вгледат в света наоколо.

Родителите, които уважават децата си, им помагат да се научат самостоятелно да мислят и да решават проблеми. Дребосъците, които не се страхуват да грешат, да експериментират и изследват, по-късно с лекота ще изобретяват, създават и намират нови пътища. Освен това с помощта на творчеството процесът на възпитание става увлекателен, децата сами пожелават да учат, използвайки фантазията си.
Важно е да поощряваме, твърдят психолозите. Например така:

– Позволявайте на децата да изучават различни материали. Понякога поставяйте конкретни задачи с точни инструкции, но най-важна е фантазията на детето;

– Определете място, където то може да рисува, моделира и т.н. Нека материалите и инструментите (моливи, боички, пластилин, лепило, скоч, ножички, цветни хартии) да са леснодостъпни за него. Не крийте нещата, с които би могло да се изцапа по време на работа – ще сбърка, ще се научи;

– Събирайте всичко, което може да свърши работа на детето, в пластмасови или картонени кутии. Наблюдавайте го как подбира и създава своя колажи, фигурки, картинки;

– Покажете, че уважавате творчеството му. Поставете на видно място произведенията, които то само е подбрало, тоест приемайте оценката са собствените му творби.

Как да говорим с него за творбите му?

Обсъждането на детските произведения на изкуството също е изкуство. При това от най-висока степен. Защото една дума може да провали всички усилия, но може да даде и криле.

Първо, задавайте ясни въпроси. Те не предлагат готови отговори (и не ги крият в себе си). Когато разговаряте с детето за това, което прави, вие показвате уважение към него и работата му. Освен това то ще свикне да мисли за това, което прави.
Попитайте например: “Какво можеш да ми разкажеш за своята рисунка.” Ако то каже: “Това е човек”, можете да предложите варианти, които да му помогнат да уточни идеята си. Например да го попитате това възрастен човек ли е, или е дете; момче или момиче е, на колко години е, за какво си мисли и т.н.

Второ, не давайте оценки. Когато детето показва на родителите новата си рисунка, мнозина машинално отговарят: “Много е красива!” Или започват да гадаят: “Прилича на влак” или “Това динозавър ли е?” Подобни коментари се правят с добри намерения, но в тях няма душа. Какво означава “красиво”, ако така казват за всяка ваша работа? “Красиво”, “браво” и “невероятно” стават безсмислени думи, ако възрастните ги използват прекалено често, не знаейки какво да кажат.

Трето, никога не му се карайте заради творчество. Независимо какво е нарисувало или сътворило хлапето, не го корете. То може да се обиди и дори да реши, че за нищо не става. Освен това, ако на вас не ви хареса абстрактната му рисунка, все едно го убеждавате, че картините задължително трябва да имат разбираема тема. А цялото ни съвременно изкуство ни доказва обратното.

Кога да се занимаваме с творчество?

Ако вече сте решили, че няма да минете без творчески занимания, трябва да определите кога и къде е най-добре да ги вмъкнете. Ето какво можете да направите:

1. Намерете време за това. Дори само 10-15 минути да откъснете от напрегнатия си график, пак ще е добре. Може би когато детето ви се прибере от училище или от детската градина, преди или след хранене… Или между две задължителни занимания (напр. между вечерята и заспиването).

2. Отбележете си в календара. Постарайте се да превърнете новите си занимания в неизменна част от всекидневните ви задачи, било то рисуване след закуска, семеен фестивал на изкуствата веднъж седмично или посещение на арт център. Ако запишете подобно нещо в своя график, постарайте се непременно да намерите време, за да го организирате.

3. Дебнете вдъхновението. Насърчавайте всяко непланирано творческо занимание. Вдъхновението носи изумителни резултати и може да се превърне в незабравим опит. И не е важно дали инициативата идва от вас или от детето.

4. Търсете нови идеи. Щом в живота ви се появят творчески занимания, ще ви се наложи постоянно да намирате нови съвместни дейности и упражнения, които ще допаднат именно на вашето семейство.

5. Не питайте: “Какво е това?” Подобен въпрос за “драсканиците” няма никакъв смисъл за детето. То самото също може да не успее за обясни творбата си. Освен това ако е нарисувало, апликирало или моделирало нещо конкретно и предполага, че вие веднага ще го разберете, подобен въпрос може да го разочарова и дори да го огорчи.

6. Не се опитвайте да гадаете. Искате да сте отзивчиви родители и да разберете това, което ви показват? Нормално е, но само за вас. Възрастните често се оказват неспособни “да прочетат” рисунката.

7. Подкрепяйте. Ако искате да засилите увереността на детето в собствените му възможности и да усилите желанието му да ви показва своите творби.

8. Слушайте детето. Ако то иска да опише това, което прави или рисува, слушайте го внимателно, но се старайте да не се намесвате. Иначе можете неволно да повлияете на процеса и резултата.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.