На 6 април 2020 да почерпят

Девите да овладеят емоцията си, Скорпионите да не се поддават на ласкателствата – Дневният хороскоп на Алена

Иде бум на малоумни самоделни прически COVID-19 сам признал всичко пред руските учени

Свидетел предупредил полицията, че ще го застрелят На гроба на Мариян Марата се появила бележка с имената на килърите му

300 000 проститутки без препитание

СЗО преосмисля позицията си за маските (ИНФОГРАФИКА)

Картини под карантина Фантазьори създават шедьоври от тоалетна хартия, фолио, тенджери и домакински уреди

Отрицателни са пробите на контактните с народния представител Даниела Малешкова

Най-красивите близначки катерят модния Олимп 10-годишните Ава и Лия спасяват баща си от рак

Пандемията роди ново пиратство Винят САЩ, че отмъкват медицински пратки

Един болен от COVID-19 може да зарази 400 души

Защо Стийв Карел напусна „Офисът“

Горски пожар повиши нивата на радиация край Чернобил (ВИДЕО)

Бутици шият маски, за да избегнат фалит Захвърлиха роклите, правят само предпазните материали

Реанимират мярката 60/40 (обзор)

415 милиона станаха хората, живеещи с диабет, в света

Сандра Бършец Ролих, член на управителния съвет на Международната диабетна федерация, секция Европа, специално за „Труд“:

– Г-жо Ролих, Международната диабетна федерация току-що оповести последните епидемиологични данни от седмото издание на Диабетния атлас, които потвърждават тревожната световна статистика за диабета. Бихте ли споделили мнението си за състоянието на диабетната епидемия и къде се намира Европа в сравнение с други региони?

– Да, седмото издание на Диабетния атлас ще бъде представено по време на Световния диабетен конгрес на 1 декември 2015 г. във Ванкувър, но мога да споделя с вас епидемиологичните данни. Въпреки по-добрата информираност на хората и новите тенденции в лечението на захарен диабет тип 1 и тип 2, както и превенцията на диабет тип 2, всяко издание на атласа показва безпощадно увеличение на броя на хората със заболяването. Това издание с последните данни за 2015 г. не е изключение. То разглежда текущото състояние на захарната болест в световен мащаб и показва, че има 415 милиона души, живеещи с диабет в света (последната информация бе, че те са 387 млн. души – б.р.). Ако този растеж продължи, до 2040 г. броят на хората ще се увеличи до 642 милиона. В Европа има 59,8 милиона души с диабет, като тук е и най-голям броят на децата с диабет тип 1 – приблизително 140 000. Очаква се и нарастване с около 21 600 нови случая годишно.

– Какви са основните послания на атласа, които трябва да помним?

– Диабетът е огромен и нарастващ проблем, като разходите за обществото са високи и се увеличават. Основните послания се крият в цифрите и те говорят сами за себе си:

До 2040 г. 1 от 10 възрастни (642 милиона) ще имат диабет;

46,5% от възрастните с диабет са недиагностицирани;

12% от общите разходи за здравето се изразходват за диабет;

542 000 деца са с диабет тип 1;

На всеки 6 секунди един човек умира от диабет;

При 1 от 7 раждания се появява гестационен диабет.

– Като член на управителния съвет на Международната диабетна федерация, секция Европа, работите по въпроси, свързани с ЕС и корпоративните партньорства. Колко важно е сътрудничеството между федерацията, правителствата и частния сектор в борбата с диабетната епидемията?

– Много важно е всички заинтересувани страни, които имат отношение към заболяването, да работят заедно в борбата с епидемията, защото освен че тя представлява голяма финансова тежест за хората и семействата им поради разходите за основни лекарства, медицински изделия и цената на инсулина, в някои страни, диабетът има и значително икономическо въздействие върху самите държави и националните здравни системи. Това се дължи на повишеното използване на здравни услуги, загуба на трудоспособност и необходимостта от дългосрочна подкрепа към живеещите с диабет, за да се преодоляват диабетните усложнения като бъбречна недостатъчност, ослепяване или сърдечни проблеми. По-голямата част от страните изразходват за диабет между 5 и 20% от общите си разходи за здравеопазване. С такава висока цена заболяването е значително предизвикателство за здравните системи и пречка за устойчиво икономическо развитие.

– Каква трябва да бъде ролята на пациентските организации в борбата срещу диабета?

– Пациентските организации представляват силен глас в тази битка и играят голяма роля на всички равнища. В Международната диабетна федерация, секция Европа, членуват 69 диабетни асоциации от 47 страни. Ние представляваме както хората, живеещи с диабет, така и здравните специалисти. Предлагаме и значима експертиза и актуални данни за диабета, подкрепяме кампании за повишаване на осведомеността за него, застъпваме се за европейски и международни организации при провеждането на подходящи обществени политики относно диабета.

– Кои са основните предизвикателства в борбата срещу социално значимото заболяване и как могат да бъдат преодолени? В каква посока трябва да се насочи вниманието?

– Най-голямото предизвикателство са самите данни. Какво имам предвид: броя на хората, живеещи с диабет, броя на недиагностицираните, броя на усложненията и разходите за лечението им. Както вече споменах, приблизително 12% от общите разходи за здравеопазване се падат на диабета. Това е огромна тежест за всяка здравна система и всяко правителство. Но ние трябва да сме наясно, че от тези 12% 85 на сто се изразходват за лечение на усложненията от диабета, а само 15% отиват за превенция, обучение, лекарства и медицински изделия. Трябва да си сътрудничим и възможно най-скоро да започнем да променяме това съотношение. Фокусът ни трябва да бъде върху обучението, превенцията и достъпа до качествени медикаменти и медицински изделия.

– Световният диабетен конгрес за 2016 г. ще се проведе в края на месеца във Ванкувър. Ще станем ли свидетели на единен фронт срещу диабета? Какъв очаквате да бъде призивът за действие?

– Световният диабетен конгрес се провежда на всеки две години и всеки път е демонстрация на единен фронт срещу диабета. През 2013 г. Световният диабетен конгрес събра над 10 000 души. Участват експерти по грижите и лечението на диабета от цял свят, за да обменят най-новите изследователски постижения и добри практики. Лекари, учени, медицински сестри, педагози и други медицински специалисти, както и държавни служители, политици и представители от 230 асоциации, членки на Международната диабетна федерация, се събират, за да изучават и откриват новости и установяват контакти помежду си. Конгресът има голямо значение за всички живеещи с диабет хора, но изпраща и силно послание до правителствата, политиците и вземащите решения на всички нива. Най-важните цели за следващите години са да се зададат ясни показатели за достъпа до здравословна храна и физическа активност; до 2025 г. да се осигури поне 80% покритие с важни лекарства за диабет (включително инсулин) и да се включи диабетното обучение (включително обучението по хранене) в училищните програми.

– Смятате ли, че един ден ще има лек за диабета?

– Като човек, който живее с диабет, аз наистина се надявам. Когато присъствам на конгреси, кръгли маси и дискусии по целия свят, се изумявам от усилията, научния напредък и развитието на грижите и лечението на диабета. Учените и изследователите постигат невероятен напредък в търсенето на лечение. В същото време напредъкът в технологиите ни помага да живеем по-лесно, по-добре и по-комфортно с диабета.

– Какво е личното ви послание към хората, живеещи с диабет в България, и какво бихте казали на тези, които формират здравните политики и най-вече свързаните с диабета?

– Бих искала да поздравя хората, живеещи с диабет в България, за това, че имат една изключителна диабетна асоциация, която през този месец отбеляза 25 г. от основаването си. Тези 25 г. са не само години на работа, но и стотици, и хиляди хора, до чийто живот асоциацията се е докоснала. Те показват традицията и отдадеността за помощ на хората с диабет, грижите и подкрепата за тях. Виждам, че България отчита значението на стратегическата борба срещу диабета, и това ме прави щастлива. Вие имате национални политики и кампании за превенция на диабета, които отчитат и измерват своята ефективност по предварително зададени показатели. И все пак има много място за подобрение. Една от областите, в които трябва да се работи от всички, е разработването на Национална диабетна програма. България има Национална програма за хроничните незаразни заболявания и диабетът се споменава в нея, но това не отхвърля необходимостта от национална стратегия за справяне със заболяването. Както в много други европейски страни, и в България се отчита необходимостта от засилено набиране на данни, от осигуряването на финансиране за превенция и лечение и от подпомагане на обучението за индивидуален контрол над заболяването. Международната диабетна федерация, секция Европа, се гордее с членството на България и със съвместни усилия ще продължим мисията си за постигане на напредък в грижите за диабета, неговата превенция и намиране на лечение.

Нашият гост

Сандра Бършец Ролих е член на Международната диабетна федерация, секция Европа, и заместник -председател на Хърватската диабетна асоциация. Член е на Комитета за вътрешен финансов контрол и на Комисията по ефективност към федерацията, в която отговаря за въпросите, налагащи вземане на решения за хората, живеещи с диабет. Професионално работи като финансист в Загреб, Хърватска. Живее с диабет тип 1 от 12 години.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.