Сандра Бършец Ролих, член на управителния съвет на Международната диабетна федерация, секция Европа, специално за „Труд“:

- Г-жо Ролих, Международната диабетна федерация току-що оповести последните епидемиологични данни от седмото издание на Диабетния атлас, които потвърждават тревожната световна статистика за диабета. Бихте ли споделили мнението си за състоянието на диабетната епидемия и къде се намира Европа в сравнение с други региони?

- Да, седмото издание на Диабетния атлас ще бъде представено по време на Световния диабетен конгрес на 1 декември 2015 г. във Ванкувър, но мога да споделя с вас епидемиологичните данни. Въпреки по-добрата информираност на хората и новите тенденции в лечението на захарен диабет тип 1 и тип 2, както и превенцията на диабет тип 2, всяко издание на атласа показва безпощадно увеличение на броя на хората със заболяването. Това издание с последните данни за 2015 г. не е изключение. То разглежда текущото състояние на захарната болест в световен мащаб и показва, че има 415 милиона души, живеещи с диабет в света (последната информация бе, че те са 387 млн. души - б.р.). Ако този растеж продължи, до 2040 г. броят на хората ще се увеличи до 642 милиона. В Европа има 59,8 милиона души с диабет, като тук е и най-голям броят на децата с диабет тип 1 - приблизително 140 000. Очаква се и нарастване с около 21 600 нови случая годишно.

- Какви са основните послания на атласа, които трябва да помним?

- Диабетът е огромен и нарастващ проблем, като разходите за обществото са високи и се увеличават. Основните послания се крият в цифрите и те говорят сами за себе си:

До 2040 г. 1 от 10 възрастни (642 милиона) ще имат диабет;

46,5% от възрастните с диабет са недиагностицирани;

12% от общите разходи за здравето се изразходват за диабет;

542 000 деца са с диабет тип 1;

На всеки 6 секунди един човек умира от диабет;

При 1 от 7 раждания се появява гестационен диабет.

- Като член на управителния съвет на Международната диабетна федерация, секция Европа, работите по въпроси, свързани с ЕС и корпоративните партньорства. Колко важно е сътрудничеството между федерацията, правителствата и частния сектор в борбата с диабетната епидемията?

- Много важно е всички заинтересувани страни, които имат отношение към заболяването, да работят заедно в борбата с епидемията, защото освен че тя представлява голяма финансова тежест за хората и семействата им поради разходите за основни лекарства, медицински изделия и цената на инсулина, в някои страни, диабетът има и значително икономическо въздействие върху самите държави и националните здравни системи. Това се дължи на повишеното използване на здравни услуги, загуба на трудоспособност и необходимостта от дългосрочна подкрепа към живеещите с диабет, за да се преодоляват диабетните усложнения като бъбречна недостатъчност, ослепяване или сърдечни проблеми. По-голямата част от страните изразходват за диабет между 5 и 20% от общите си разходи за здравеопазване. С такава висока цена заболяването е значително предизвикателство за здравните системи и пречка за устойчиво икономическо развитие.

- Каква трябва да бъде ролята на пациентските организации в борбата срещу диабета?

- Пациентските организации представляват силен глас в тази битка и играят голяма роля на всички равнища. В Международната диабетна федерация, секция Европа, членуват 69 диабетни асоциации от 47 страни. Ние представляваме както хората, живеещи с диабет, така и здравните специалисти. Предлагаме и значима експертиза и актуални данни за диабета, подкрепяме кампании за повишаване на осведомеността за него, застъпваме се за европейски и международни организации при провеждането на подходящи обществени политики относно диабета.

- Кои са основните предизвикателства в борбата срещу социално значимото заболяване и как могат да бъдат преодолени? В каква посока трябва да се насочи вниманието?

- Най-голямото предизвикателство са самите данни. Какво имам предвид: броя на хората, живеещи с диабет, броя на недиагностицираните, броя на усложненията и разходите за лечението им. Както вече споменах, приблизително 12% от общите разходи за здравеопазване се падат на диабета. Това е огромна тежест за всяка здравна система и всяко правителство. Но ние трябва да сме наясно, че от тези 12% 85 на сто се изразходват за лечение на усложненията от диабета, а само 15% отиват за превенция, обучение, лекарства и медицински изделия. Трябва да си сътрудничим и възможно най-скоро да започнем да променяме това съотношение. Фокусът ни трябва да бъде върху обучението, превенцията и достъпа до качествени медикаменти и медицински изделия.

- Световният диабетен конгрес за 2016 г. ще се проведе в края на месеца във Ванкувър. Ще станем ли свидетели на единен фронт срещу диабета? Какъв очаквате да бъде призивът за действие?

- Световният диабетен конгрес се провежда на всеки две години и всеки път е демонстрация на единен фронт срещу диабета. През 2013 г. Световният диабетен конгрес събра над 10 000 души. Участват експерти по грижите и лечението на диабета от цял свят, за да обменят най-новите изследователски постижения и добри практики. Лекари, учени, медицински сестри, педагози и други медицински специалисти, както и държавни служители, политици и представители от 230 асоциации, членки на Международната диабетна федерация, се събират, за да изучават и откриват новости и установяват контакти помежду си. Конгресът има голямо значение за всички живеещи с диабет хора, но изпраща и силно послание до правителствата, политиците и вземащите решения на всички нива. Най-важните цели за следващите години са да се зададат ясни показатели за достъпа до здравословна храна и физическа активност; до 2025 г. да се осигури поне 80% покритие с важни лекарства за диабет (включително инсулин) и да се включи диабетното обучение (включително обучението по хранене) в училищните програми.

- Смятате ли, че един ден ще има лек за диабета?

- Като човек, който живее с диабет, аз наистина се надявам. Когато присъствам на конгреси, кръгли маси и дискусии по целия свят, се изумявам от усилията, научния напредък и развитието на грижите и лечението на диабета. Учените и изследователите постигат невероятен напредък в търсенето на лечение. В същото време напредъкът в технологиите ни помага да живеем по-лесно, по-добре и по-комфортно с диабета.

- Какво е личното ви послание към хората, живеещи с диабет в България, и какво бихте казали на тези, които формират здравните политики и най-вече свързаните с диабета?

- Бих искала да поздравя хората, живеещи с диабет в България, за това, че имат една изключителна диабетна асоциация, която през този месец отбеляза 25 г. от основаването си. Тези 25 г. са не само години на работа, но и стотици, и хиляди хора, до чийто живот асоциацията се е докоснала. Те показват традицията и отдадеността за помощ на хората с диабет, грижите и подкрепата за тях. Виждам, че България отчита значението на стратегическата борба срещу диабета, и това ме прави щастлива. Вие имате национални политики и кампании за превенция на диабета, които отчитат и измерват своята ефективност по предварително зададени показатели. И все пак има много място за подобрение. Една от областите, в които трябва да се работи от всички, е разработването на Национална диабетна програма. България има Национална програма за хроничните незаразни заболявания и диабетът се споменава в нея, но това не отхвърля необходимостта от национална стратегия за справяне със заболяването. Както в много други европейски страни, и в България се отчита необходимостта от засилено набиране на данни, от осигуряването на финансиране за превенция и лечение и от подпомагане на обучението за индивидуален контрол над заболяването. Международната диабетна федерация, секция Европа, се гордее с членството на България и със съвместни усилия ще продължим мисията си за постигане на напредък в грижите за диабета, неговата превенция и намиране на лечение.

Нашият гост

Сандра Бършец Ролих е член на Международната диабетна федерация, секция Европа, и заместник -председател на Хърватската диабетна асоциация. Член е на Комитета за вътрешен финансов контрол и на Комисията по ефективност към федерацията, в която отговаря за въпросите, налагащи вземане на решения за хората, живеещи с диабет. Професионално работи като финансист в Загреб, Хърватска. Живее с диабет тип 1 от 12 години.