В „Пирогов“ оперираха четири деца заради изгаряне след заливане с течност за инхалации. „Родителите им слогат купата с врялата вода и билки в скута им, децата я обръщат и така стигнаха до нас с изгаряния на гениталиите и бедрата“, каза за „Труд“ доц. Мая Аргирова, началник на отделението за изгаряния при деца в болницата за спешна помощ. Поражението е изключително болезнено, а лечението е продължително, затова малките пациенти дълго време не могат да се върнат към нормален живот и да тръгнат на училище.

„За да не се случват такива инциденти, както и всякакъв вид изгаряния - например електрически, трябва да има превенция с активни и пасивни мерки“, посочи доц. Аргирова. Според нея нужна е помощта на цялото общество, за което ролята на медиите е от огромно значение, а родителите и семейните лекари с много обяснения да предпазват подрастващите от инциденти. „На по-големите малчугани за опасността може да се разказва под формата на игри в детската градина. А в училище да се организират разговори по темата. Така с постоянното повтаряне на рисковете травмите ще намалеят“, каза още доцентката. Тя е категорична, че изгарянията са в пряка зависимост от интелектуалния статус на нацията. Колкото едно общество е по-цивилизовано и с действащи превантивни програми, толкова по-малък е броят на изгарянията.

„Голям бум на електрически поражения имаше през 1994-1996 г., когато се крадяха електрически проводници, за да се продават. Тогава възрастните караха деца да влизат в трафопостове, тъй като са гъвкави и лесно достигат тесните помещения. Принуждаваха ги да се катерят и по елстълбове. Но тази година отново имаме много изгаряния именно чрез изкачване на елстълбове“, заяви доц. Аргирова.

В ЕС само ние и Словакия докладваме случаи на електрически изгаряния при деца. В останалите страни те са изключително редки. По тази причина Норвегия разполага само с десет легла за детски изгаряния, а в Швеция, преди да се роди бебето, педиатърът пристига в дома му, за да огледа дали стаята му е обезопасена. Мъничето не трябва да е близо и въобще да има достъп до радиатори и нагряващи уреди.

„Когато в Европа преди години се появиха каните с нагревател за затопляне на вода, шнурът им бе много дълъг. Затова, когато покрай тях минаваха деца и го дръпнеха, врялата вода заливаше рамото и ръката им. Така в Англия производителите намалиха дължината на шнура или направиха така, че той да се навива в долната част на уреда. Това е пример за активната намеса на обществото“, посочи доц. Аргирова.

В икономически развитите страни има специален протокол, в който се попълва как е станало изгарянето. Докато у нас родителите реагират много остро, съпротивляват се да дават подробности, защото смятат, че е излишно любопитство от страна на лекарите. „Така те не си дават сметка, че след като им се обясни какво е трябвало да сторят, се превантира следващ инцидент“, завърши доц. Аргирова. Много от хората от провинцията пък се страхували да се обсъждат подобни травми, за да не разберат съселяните или съгражданите им.