Варненският некропол, който е на 6000 години и в който беше открито най-старото обработено злато на света, ще добие скоро славата на “Татул” и “Перперикон”. Такава амбиция имат инициаторите на първия проект за социализация и популяризиране на археологическия обект, от който бяха извадени най-прочутите артефакти, обърнали историята на световната човешка цивилизация в края на миналия век.

Идеята е некрополът да се превърне в културно-историческа атракция, която да привлича туристи по морето и извън сезона. Засега проектът е финансиран със скромната сума от 2222 лева от фонд “Култура” на община Варна.

Пред представители на бранша във Варненската туристическа камара бяха представени наръчник за възможностите за интеграция на халколитния некропол, който е в Западна промишлена зона на града.

В момента районът е потънал в бурени и забрава. Разкопките на археолозите са замразени от 1991 г. и едва ли има и 30-ина варненци, които знаят точното му място, коментира Димитър Дичев от сдружение “Култура и туризъм на българския Североизток”.

Той припомни, че най-изящните ювелирни бижута от тази епоха бяха открити през 1972 година. при изкопни работи от багериста Райчо Маринов. След това археолозите откриха над 3000 ценни находки, сред които двете златни бичета, станали символ на Варна. В тях е заложен стандартният еталон от 52,36 мм, така нареченият "царски лакът", използван 2000 години по-късно при строителството на египетските пирамиди и сфинкса.

След наръчника, по проекта ще бъде направена и табела за обозначаване на сакралното място, а с ново финансиране ще бъдат построени информационно–посетителски център и нужната инфраструктура, за да стане мястото достъпно за групи и индивидуални туристи.

Авторите на идеята се надяват край некропола да бъде оформен амфитеатър, а зоната да стане център за изложби и възстановки. Управлението наскоро бе поето от община Варна, след като на 28 октомври правителството предостави за срок от 10 г. стопанисването на некропола, заедно с още няколко археологически обекта - Аладжа манастир, Римските терми и Княжеския манастир в местността Караач теке.