“Мога да се обадя на всеки български политик.” Това признание направи бизнесменът Спас Русев през 2010 г., когато в предаването на Би Ти Ви “Тази неделя” беше попитан дали наистина не дължи кариерата си и успехите в бизнеса на близкото познанство с много политици. Признание, направено доста късно. Но по-добре късно, отколкото никога.

Спас Русев дължи много на връзките си с политици и високопоставени хора. Още от времето, когато СДС го направи зам.-директор на Агенцията за чуждестранна помощ, та чак до придобиването на БТК миналата седмица. И все пак като човек, който само веднъж е заемал официална длъжност и поради това никога не е публикувал своя биографична справка, цели периоди от живота на 61-годишния Русев тънат в мъгла.

Роден е на 4 юни 1954 година. Завършил е ВИФ и първата му работа е като възпитател на децата в интерната на радомирското село Гълъбник. Последователно става организационен работник в комсомола и в централния бригадирски щаб. 10 ноември го заварва на работа като шофьор на един от най-младите членове на Политбюро на БКП тогава - Стоян Марков.

Промяната след 1989 г. се оказва благодатно поле да се развихрят истинските възможности на 35-годишния Спас Русев. Комсомолско-партийната му биография не пречи на Русев да направи истински скок в кариерата си - за кратко време става шеф на дирекция “Музика”, а през 1992 г. по предложение на Петко Симеонов е назначен за негов заместник в Агенцията за чуждестранни помощи. Името му за първи път се появява в публичното пространство, когато гръмва скандал с препродажбата на помощи. Подозира се, че това е било първоначалното натрупване на капитал от Русев, но следствието не довежда до нищо и срещу него не е повдигнато обвинение. През 1993 г. заминава за Лондон по покана на тогавашния ни посланик там Иван Станчов. Оттогава Спас Русев и жена му Диляна живеят постоянно в британската столица, но много рядко попадат под прожекторите на медиите.

Голяма част от бизнес делата на Русев продължават да са свързани с България по един или друг начин. Става близък на семейството на Симеон Сакскобургготски дотолкова, че именно Спас Русев преди 2001 г. го запознава с младежите, които ще станат основата на икономическия екип на НДСВ: Николай Василев, Милен Велчев, Любка Качакова, Мирослав Севлиевски.

През 2002 г. гръмва скандалът със снимката, намерена във взривената кола на контрабандиста Иван Тодоров-Доктора - снимка от яхта, на която в обкръжението на Тодоров са Милен Велчев (тогава царски министър на финансите), Пламен Петров (министър на транспорта) и Мирослав Севлиевски. Години наред Русев отричаше да се е познавал с убития контрабандист. Едва през 2010 г. призна това с половин уста. И с уточнението, че не би причисли Тодоров към кръга на приятелите си.

По време на правителството на НДСВ Русев заедно с приятеля си Любомир Минчев основа телекомуникационната компания “Телелинк”, която се занимава с изграждане на мрежи и бързо придобива големи мащаби. Първата й голяма сделка е първоначалното изграждане на мрежата на втория мобилен оператор в България, тогава “Глобул”. Малко по-късно, докато БТК все още е държавна, участва в разширяването на мрежата й. Днес фирмата има клонове във всички съседни държави плюс Германия и Украйна, а служителите й наброяват близо 3000.

Иначе в английската столица Русев е известен като филантроп. С жена си са страстни колекционери на съвременно изкуство, като самият той на няколко пъти доведе в България прочути фотографи и художници.

Официална собственост

Официално Спас Русев има участия в около двайсетина компании в България, но за повечето не личи да имат някакви дейности. Сред по-важните му притежания са софийският хотел “Хилтън”, който той придоби през 2013 г. и “Радисън Блу”, който купи година по-рано. В “Телелинк” собствеността отвежда до няколко офшорни компании, но Спас Русев никога не е отричал, че я притежава в съдружие и дълго време бе шеф на борда й.

ЗА НЕГО

Той е най-добрият вариант за БТК

Познавам Спас Русев от около 15 години и смятам, че той е сериозен човек и бизнесмен с много успехи в редица бизнеси, особено в телекомуникациите. Той беше най-добрият вариант за собственик на БТК. От една страна, защото се видя, че към нея няма интерес от някоя световна телекомуникационна компания. И второ - той е български гражданин. А това отговаря на въпроса няма ли да има проблем за националната сигурност в случая със собственика на БТК.

Николай Василев, бивш вицепремиер, управляващ партньор „Експат Капитал“

Има мярка и вкус

Доколкото познавам Спас Русев, той е един от малкото хора, които представят много добре България по света и създават контакти, които са от полза за страната. Предимно в сферата на бизнеса, макар че аз съм имал контакти с него не в тази област. Джентълмен е, има мярка и вкус. Колекционира съвременно изкуство и има много контакти и познания по въпроса, което мен поне доста ме впечатли, както и колекцията му. Да не забравяме, че докара в България хора като фотографите Ани Лейбовиц и Лари Шилър, дизайнера Томи Хилфигър и др.

Красимир Гергов, медиен предприемач

Той надживя прехода

Срещнах се със Спас Русев в лондонското Сити през 1993 година. Тогава се опитвах да осигуря финансовото оцеляване на вестник “1000 дни”, а той отскоро бе освободен от Агенцията за чуждестранна помощ и учеше език и бизнес комуникации в столицата на Англия. Човекът, който ни свърза, беше Желю Желев, първият демократично избран президент на България. Разговаряхме да се осигурят някакви пари поне за 1000 дни, колкото наивно си бяхме представяли, че ще продължи преходът. Той ми изброи няколко възможни финансови дестинации, но пари така и не дойдоха. Образно казано, Спас Русев надживя и “1000 дни”, и Желев.

Юлиана Методиева, журналист, сценарист