Тази книга е симптоматична за второто десетилетие на 21 век. Отново издателство „Жанет 45” ни радва с едно стойностно произведение. Като че ли нажеженото до бяло битие, ускореното възсъздаване на всеки един миг като екстремна емоция, усетът за постоянно следене (онзи вездесъщ Биг Брадър) – всичко това пренапряга съзнанието на модерния човек и оттук – крачката към „изгарянето” (реално или символно) е вече само въпрос на спонтанен избор.

Петър Краевски признава алегоричните корени, от които е израснала идеята му: „Навлизането в „Изгорени писма” проследява запалването, горенето, затихването на огъня, пепелта. В четенето на този текст са въплътени смирение пред Словото и известна доза мимолетност като поглед, който изпреварва пламъка. Идеята е, че всяко стихотворение се чете като за последно.”

Но авторът разнищва дълбоко темата, интерпретирайки по съвест политико-социалните параметри на безкрайната българска криза. В новата книга ни заковават с трагичния си лаконизъм и афористична сила стихове, посветени на Пламен Горанов:

Българският Ян Палах

На Пламен Горанов

На жертвената клада изгорях –

да стана факел за тълпите!

Палачите събраха моя прах

и ви го хвърлиха в очите.

Премиерата на „Изгорени писма” в София събра около 50 почитатели на поезията. „В четири реда Петър Краевски ни казва безчет неща. Това е поезия, която е бдителна към парадоксите, тя не се бои от сложността.” – обобщи литературният критик Марин Бодаков. На финала на авторския си рецитал поетът сподели: „Завършвам книгата с празна страница – основното е, че светлината е мрак с критична маса. Ние винаги таим в себе си мрак, а въпросът е: когато този мрак достигне критична маса, той да избухне в стих, в картина, в музика.”

Поезията на Петър Краевски беше пресъздадена и чрез визуално-музикални импресии, реализирани с изображения на картини от Иван Краевски. Свободният разговор, последвал четенето, се насочи към ДДС върху българската книга – присъстващите подкрепиха Отвореното писмо на издателката Божана Апостолова до държавните институции, в което се призовава за отмяна на този данък-убиец и за целенасочена държавна политика по отношение на културата.