Анкара свали руския самолет, без да мисли много за последствията

За един ден отношенията между Турция и Русия се върнаха много назад във времето

В Москва съм. Потресен. Натъжен. Ядосан.

В деня, в който бяха похабени толкова много усилия. Когато имиджът на Турция в Русия изведнъж рязко почерня.

Денят, в който Турция се превърна в страната, предизвикала най-много въпросителни, най-много критики, най-много разочарование и гняв. Днес (24 ноември - б.р.) Турция свали един руски военен самолет.

Руснаците са шокирани от факта, че Турция, която въпреки неразбирателството и различията по отделни въпроси досега приемаха за свой близък партньор, добър съсед, даже за приятелска страна, стреля в тях.

Никога по-рано, през всичките 26 години, през които съм живял в Русия, не бях чул, нито видял думата „Турция“ да се произнася толкова много и толкова често както този ден. Изглежда следите от дълбоката рана, която бе нанесена на доверието помежду ни, трудно ще зараснат.

Руснаците владеят добре дипломацията и я прилагат търпеливо и с решимост. И без значение дали са прави или криви, поведението им винаги е последователно, добре обмислено и планирано, защото Русия е голяма държава. Макар и с прекършено крило след разпада на Съветския съюз и малко комплексирана заради загубата на престиж и мощ, тя с голям мерак полага гигантски усилия да се съвземе и изправи в цял ръст, за да докаже първо на себе си и да покаже на света, че отново е велика сила. Но тя се е научила на търпение и ако трябва ще преглътне и затаи (болката) в себе си, даже тактично ще премълчи, но ще дочака да „настъпи денят“, когато ще отговори подобаващо - ждал и дождался (от руски - чаках и дочаках - б.р.).

Така постъпи след принудителното отклоняване от страна на Анкара на руския самолет, пътуващ от Москва за Дамаск през турско небе на 10 октомври 2012 г. Русия се ядоса, но не го показа. Когато премиерът Реджеп Ердоган в свое изказване на 18 юли 2014 г., по време на сблъсъка между Украйна и Русия по повод на сваления малайзийски самолет и без още да има ясни доказателства, категорично оповести, че „руснаците са го ударили“, Русия се ядоса още повече, но успя и това да изтърпи.

От вчера всичко се промени. Когато руският лидер заяви, че руско-турските отношения сериозно ще пострадат, чертите на лицето, мимиките и езикът на тялото на Владимир Путин също изразяваха това, което и думите му.

Със същия убедителен тон прозвуча изявлението на външния министър на Русия Сергей Лавров, когато призова руските туристи да направят също като него и да не посещават повече Турция.

Подобни бяха и острите реакции на военните, журналистите, анализаторите и обикновените хора от улицата. Като се започне от твърде прибързаните, и помоему много погрешни призиви всички двустранни споразумения да бъдат светкавично преустановени и да не се купуват повече никакви турски стоки.

Какво ще предприеме Русия от тук насетне?

„Ще ни спре газа и ще ни остави да мръзнем през зимата?“ Не, не мисля, че Москва ще поеме по този път.

Русия ще постъпи отговорно и ще остане вярна да подписаните междудържавни договори, защото знае, че ако не го направи, това ще навреди и на нея. Но определено Кремъл ще намери верния отговор на Турция и ще предприеме необходимите стъпки в тази посока.

Сред тези ходове може да се очаква дешифриране на „турската подкрепа за “Ислямска държава“ с различни аргументи, примерно като изкупуването на петрол от джихадистите. Москва вероятно ще положи усилия за дискредитирането и изолирането на Турция от международната анти-ИДИЛ коалиция. Може да засили подкрепата си за въоръженото крило на сирийските кюрди от опозиционните сили на Отрядите за народна самоотбрана (PYD), което ще навреди сериозно на Турция. И даже не е изключено да отвори официално тяхно представителство - офис в Москва. С „любезното съдействие“ на Русия Турция може да има големи главоболия и проблеми, като се почне от „Турски поток“, руската атомна централа, увеличаването на цените на газа, темата за арменския геноцид и много други.

Турция е седмия търговски партньор на Русия. А Русия за Турция е „второто стъпало“ - след европейския пазар. Повечето наши енергийни пътища коридори водят към Москва. Като добавим търговско-икономическия обмен, туризма, турските предприемачи, строители в Русия, списъкът расте. Но... в Анкара се оправдават „с нееднократното нарушаване на турското въздушно пространство и военните ангажименти“ от руска страна. В тази страна, в която неспазването на правилата вече се е превърнало в основно правило, „изпълнението на ангажиментите“ се представя като някаква „свещена мисия“. Без да им пука за международните отношения, за дългосрочното партньорство между Анкара и Москва, без разчет на плюсовете и минусите, веднага се натиска червеният бутон и... руският самолет пада.

„Ето така прави Турция, когато някой тества силата й... Ще видите вие!“ Добре де, а силата на отсрещния, с който си я мерите? Ами проблемите, които ще възникнат в „деня след утре“? За тях после ли ще мислите, аджеба?

Вчера преживях един от най-тежките си и трудни дни като журналист в Москва. Телефони, въпроси, преки връзки, коментари. Този най-дълъг ден между Москва и Анкара най-после приключи, но не е възможно да си поемем спокойно въздух за това какво ще стане с взаимоотношенията ни оттук нататък. За един ден се върнахме години години назад във времето. Очакват ни много големи притеснения с Русия.

Управлението на тандема Ердоган - Давутоглу с вчерашната си стъпка може би направи своята най-голяма външнополитическа грешка.

*Хакан Аксай е автор на турския новинарски сайт T24, бивш дългогодишен кореспондент и анализатор на новинарския тв канал NTV в Москва. Превод Нихал Йозерган.