Ван се вряза в минувачи в Торонто, деветима са загинали (ВИДЕО)

На 24 април 2018 да почерпят

Гениалните доктори „клъцни-срежи” Холивудските знаменитости дължат „естествения” си вид на виртуозни пластични хирурзи

Роналдо срещу германци – 22 мача, 26 гола (ИНФОГРАФИКА)

Върхът на Джеймс Бонд Интерактивни изживявания с автомобилите на Агент 007

Вижте как Кейт и Уилиам излизат от болницата с новородения принц

Александра Богданска-Петканова на почивка без мъжа си

Шофьор на претъпкан бус “вежливо” подхвърлил 30 лева подкуп на пътни полицаи

Спираме да ядем боклуците на Европа В София бе обсъдено бъдещето на здравните системи

Бившият лидер на босненските сърби Радован Караджич настоя за отмяна на присъдата му за геноцид

Трябва ли да ми изплащат „клас“ със задна дата, ако е дължим

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” във вторник, 24 април 2018

Д-р Мирослав Ненков: Таксата при общопрактикуващите лекари трябва да се увеличи

МО купува леки коли за един милион

Славчо Атанасов: Последните 20 години по стадионите се получиха много неприятни неща

Славен джудист между общината и залата

Да тренираш при олимпийски медалист се случва не на всеки. Но такъв късмет имат малчуганите от пазарджишкия клуб “Кодокан”, един от най-големите в България. Всеки ден деца на различни възрасти усъвършенстват тънкостите на японския спорт под ръководството на Георги Георгиев – последния ни призьор от игрите.

В “Атина 2004” той печели бронз. А през 2006-а става първият и засега единствен българин, ликувал с титлата на най-престижния турнир в света – Гран при на Париж. От френската столица той има още два бронзови медала в две различни категории – 66 и 73 кг. А в кариерата си печели и три бронза от европейски първенства. “Винаги давам максимума от себе си и нищо не правя като самоцел – казва медалистът. – Старая се и децата да ги науча на дисциплина, постоянство, упоритост. Хубавите неща се случват бавно, така е не само в спорта.”

Най-малките таланти в клуба са 5-годишните. Именно тази възраст е идеална да започне да се овладява спортът. “Точно тогава те научават чисто да изпълнят техниките – уточнява Георгиев, който е и президент на “Кодокан”. – Получават и първите си уроци, залегнали във философията на джудото – уважение, честност, търпение…”

Пет години Георгиев бе и старши треньор на националния ни отбор по джудо, но в началото на 2015-а решава да се откаже, за да се концентрира върху клубната си работа, където се грижи за над 100 деца. За тази петилетка обаче той заедно с помощника си Свилен Скерлев създават стабилно ядро, от което в бъдеще се чакат сериозни успехи. А първият вече е налице. Ивайло Иванов, когото извеждат до европейската титла за младежи, преди седмица си осигури квота за олимпиадата в Рио. На път са да го направят още двама – Ивелина Илиева и Янислав Герчев.

“Безспорно олимпиадата е най-големият връх в кариерата на спортиста. Стъпиш ли там – чувството е съвсем различно – признава Георги. – Спомням си Атина 2004, сякаш беше вчера. Бях суперподготвен, много спокоен и много сигурен. Първата среща с грузинеца, който бе №1 в световната ранглиста, беше най-трудна. Имах две загуби от него, но на най-важното състезание взех реванш. След това спечелих срещу европейския шампион от Турция. На полуфинала обаче загубих от японеца – подцених ситуацията, имаше спорен момент и съдията трябваше да решава… Медалът от олимпиада с нищо друго не може да бъде сравнен.”

Покрай любимия спорт Георгиев е обиколил почти целия свят. Много пъти е бил и в родината на джудото Япония, но признава, че се чувства най-добре в България и изобщо не му е минавала мисълта да живее в чужбина.

“Японският начин на живот не е за нас, европейците – смята той. – Жилищата им са супермалки, на едно място ядат, готвят, спят. Работят от сутрин до вечер, вероятно затова нямат време да създадат домашен уют. Трафикът е страхотен. Храната им също не е за нас – твърде малки порции, а оризът преобладава. Когато отидох на първия ми лагер, бях в стая с 20 души – с обща баня и тоалетна. Почувствах се, сякаш съм на пионерски лагер. Иначе центърът им по джудо се помещава в 7-етажна сграда, събрала на едно място всичко – и федерацията, и залите за тренировка, стаите за спане и храна, а на последния етаж има огромна зала с трибуни за състезания.”

Георгиев дори не изпитва симпатии към столицата ни заради забързания начин на живот.

“Предимството в провинцията е, че спокойно можеш да си отгледаш децата – казва джудистът, който е и двукратен световен и два пъти европейски шампион по самбо. – И тук имаме и спорт, и тук имаме култура. Просто животът тече на по-бавни обороти.”

В свободното си време Георги обича да играе футбол с приятели. И в момента се изявява като играч на “Сарая” от аматьорските групи. 39-годишният джудист дори влезе в игра срещу ЦСКА от турнира за купата на България през септември. А двубоят на пазарджишкия стадион “Георги Бенковски”, завършил макар и с разгром за домакините (0:11), предложи доста атракция за публиката.

“Ние не тренираме – нямаме време, просто се събираме и играем. Удоволстивието е огромно – казва джудистът, който е и бивш състезател на ЦСКА. – Поддържам същите килограми, каквито имах и по време на активната ми кариера – 80. Но тогава преди всяко състезание трябваше да свалям, за да вляза в категорията си 66 кг. Направо ми е идвало да се откажа от спорта…”

Работата в залата Георгиев съчетава и с ангажиментите си като общински съветник вече трети мандат. Той оглавява и комисията по спорт, която развива сериозна дейност. “За щастие общината гледа много отговорно на спорта – казва Георгиев. – Нямаме село без футболен стадион и отбор. А в самия Пазарджик имаме поне 7-8 фитнеса на открито, както и около 20 спортни площадки и игрища. Откакто започнах, досега бюджетът за спорт се е увеличил в пъти.” Медалистът споделя идеята, че по отношение на спорта България трябва да следва европейската система. А именно. Трябва да има добра материална база, където хората да тренират, да отнемат напрежението след работа.

“В повечето страни спортни училища няма като при нас – допълва Георги. – Но има частни клубове, които се подпомагат от държавата. Условията са отлични, хората спортуват за здраве. А онези, които искат да продължат професионално, отиват в националните отбори. Разбира се, първо трябва да минат необходимата селекция.”

И дано поне по спортна база се доближим до Запада.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.