Да тренираш при олимпийски медалист се случва не на всеки. Но такъв късмет имат малчуганите от пазарджишкия клуб “Кодокан”, един от най-големите в България. Всеки ден деца на различни възрасти усъвършенстват тънкостите на японския спорт под ръководството на Георги Георгиев - последния ни призьор от игрите.

В “Атина 2004” той печели бронз. А през 2006-а става първият и засега единствен българин, ликувал с титлата на най-престижния турнир в света - Гран при на Париж. От френската столица той има още два бронзови медала в две различни категории - 66 и 73 кг. А в кариерата си печели и три бронза от европейски първенства. “Винаги давам максимума от себе си и нищо не правя като самоцел - казва медалистът. - Старая се и децата да ги науча на дисциплина, постоянство, упоритост. Хубавите неща се случват бавно, така е не само в спорта.”

Най-малките таланти в клуба са 5-годишните. Именно тази възраст е идеална да започне да се овладява спортът. “Точно тогава те научават чисто да изпълнят техниките - уточнява Георгиев, който е и президент на “Кодокан”. - Получават и първите си уроци, залегнали във философията на джудото - уважение, честност, търпение…”

Пет години Георгиев бе и старши треньор на националния ни отбор по джудо, но в началото на 2015-а решава да се откаже, за да се концентрира върху клубната си работа, където се грижи за над 100 деца. За тази петилетка обаче той заедно с помощника си Свилен Скерлев създават стабилно ядро, от което в бъдеще се чакат сериозни успехи. А първият вече е налице. Ивайло Иванов, когото извеждат до европейската титла за младежи, преди седмица си осигури квота за олимпиадата в Рио. На път са да го направят още двама - Ивелина Илиева и Янислав Герчев.

“Безспорно олимпиадата е най-големият връх в кариерата на спортиста. Стъпиш ли там - чувството е съвсем различно - признава Георги. - Спомням си Атина 2004, сякаш беше вчера. Бях суперподготвен, много спокоен и много сигурен. Първата среща с грузинеца, който бе №1 в световната ранглиста, беше най-трудна. Имах две загуби от него, но на най-важното състезание взех реванш. След това спечелих срещу европейския шампион от Турция. На полуфинала обаче загубих от японеца - подцених ситуацията, имаше спорен момент и съдията трябваше да решава... Медалът от олимпиада с нищо друго не може да бъде сравнен.”

Покрай любимия спорт Георгиев е обиколил почти целия свят. Много пъти е бил и в родината на джудото Япония, но признава, че се чувства най-добре в България и изобщо не му е минавала мисълта да живее в чужбина.

“Японският начин на живот не е за нас, европейците - смята той. - Жилищата им са супермалки, на едно място ядат, готвят, спят. Работят от сутрин до вечер, вероятно затова нямат време да създадат домашен уют. Трафикът е страхотен. Храната им също не е за нас - твърде малки порции, а оризът преобладава. Когато отидох на първия ми лагер, бях в стая с 20 души - с обща баня и тоалетна. Почувствах се, сякаш съм на пионерски лагер. Иначе центърът им по джудо се помещава в 7-етажна сграда, събрала на едно място всичко - и федерацията, и залите за тренировка, стаите за спане и храна, а на последния етаж има огромна зала с трибуни за състезания.”

Георгиев дори не изпитва симпатии към столицата ни заради забързания начин на живот.

“Предимството в провинцията е, че спокойно можеш да си отгледаш децата - казва джудистът, който е и двукратен световен и два пъти европейски шампион по самбо. - И тук имаме и спорт, и тук имаме култура. Просто животът тече на по-бавни обороти.”

В свободното си време Георги обича да играе футбол с приятели. И в момента се изявява като играч на “Сарая” от аматьорските групи. 39-годишният джудист дори влезе в игра срещу ЦСКА от турнира за купата на България през септември. А двубоят на пазарджишкия стадион “Георги Бенковски”, завършил макар и с разгром за домакините (0:11), предложи доста атракция за публиката.

“Ние не тренираме - нямаме време, просто се събираме и играем. Удоволстивието е огромно - казва джудистът, който е и бивш състезател на ЦСКА. - Поддържам същите килограми, каквито имах и по време на активната ми кариера - 80. Но тогава преди всяко състезание трябваше да свалям, за да вляза в категорията си 66 кг. Направо ми е идвало да се откажа от спорта...”

Работата в залата Георгиев съчетава и с ангажиментите си като общински съветник вече трети мандат. Той оглавява и комисията по спорт, която развива сериозна дейност. “За щастие общината гледа много отговорно на спорта - казва Георгиев. - Нямаме село без футболен стадион и отбор. А в самия Пазарджик имаме поне 7-8 фитнеса на открито, както и около 20 спортни площадки и игрища. Откакто започнах, досега бюджетът за спорт се е увеличил в пъти.” Медалистът споделя идеята, че по отношение на спорта България трябва да следва европейската система. А именно. Трябва да има добра материална база, където хората да тренират, да отнемат напрежението след работа.

“В повечето страни спортни училища няма като при нас - допълва Георги. - Но има частни клубове, които се подпомагат от държавата. Условията са отлични, хората спортуват за здраве. А онези, които искат да продължат професионално, отиват в националните отбори. Разбира се, първо трябва да минат необходимата селекция.”

И дано поне по спортна база се доближим до Запада.