Наричали "слънчицето" българина Проази, който загина в атентатите в Париж

Заради удоволствието от живота, широката усмивка, закачливостта и безбройните шеги приятелите на Себастиен го наричали „Слънчицето”, съобщи БиТиВи, позовавайки се на в. „Монд”. Всекидневникът публикува портрет на застреляния във вечерта на 13 ноември българин по спомените на неговите приятели.

37-годишният Себастиен е бил с приятели на маса пред бар Карийон. „Истинска светлина” – така го описва приятелката му Фани. „Той беше въплъщение на идеалния парижанин – щастлив и фриволен, задълбочен и интелектуален, очарован и очароващ. И той си имаше грижи, но успяваше да ги скрие дълбоко в себе си и постоянно да разсмива хората”, казва тя.

Роден е във Валансиен в Северна Франция, после заминава със семейството си в Париж. Обичал е да играе футбол, припомня приятелят му от детинство Жером. През ваканциите е ходел в Оряхово, откъдето е майка му Йорданка.

Според приятеля му Димитър, Себастиен е взел най-доброто от двата свята – отлично образование във Франция и спонтанност и топлота от българските си корени.

Обичал е да чете и е имал впечатляваща библиотека. Прекарвал е часове в малка книжарница в Сен-Жермен де Пре. „Беше изкушен от политиката, от дипломацията и геополитиката”, разказва състудентът му от факултета по право Тибо.

Себастиен е работил 3 години в Европейската комисия, след което отново се е върнал в Париж. „Беше прочел всички книги за великите личности и всички техни книги. Мисля, че щеше да стане един от тях”, убеден е приятелят му.

Вдъхновен от техните книги, той е обичал да обикаля по света също като баща си Даниел, починал докато Себастиен е бил още юноша. „Имаше нещо идеалистично и романтично в него. Дълго време търсеше себе си и накрая се намери”, разкава Димитър.

След като подновява следването си в университета за икономика, Себи създава собствена консултантска компания за консултиране на предприятия, работещи в Иран и Центална Азия. Планирал е в края на годината да замине да живее и работи в Техеран.

„Работеше здраво, но винаги беше на разположение - усмихнат и внимателен”, подчертава неговият съученик Шарл. Двамата са имали намерение да отпразнуват 30 години от тяхното запознанство преди заминаването на Себастиен, пише „Монд”.

Коментари

Задължително поле