Йорг Бирханс е сред известните съвременни диригенти на Германия. Възпитаник е на прочутия Сeрджу Челибидаки. Артистичен директор и диригент е на WienSinfonietta. Професор е в Консерваторията в Монс, Белгия, прави майсторски класове по целия свят. На 5 декември в НДК маестрото ще дирижира първата част от проекта “Еструна” - балета “Любовна магия”, с участието на именити фламенко артисти. Във втората част на сцената ще бъдат младите певици от Нов български университет, известни като “Новите български гласове” с диригент Георги Петков, китаристът Антонио Форчоне, певецът Арканхел и др.

Дни преди концерта Йорг Бирханс даде специално интервю за в. "Труд".

- Маестро Бирханс, очакваме ви в София на 5 декември за Испанската гала в зала 1 на НДК. С какво ви привлича идеята да работите с български музиканти?

- С нетърпение очаквам да се върна в България, където вече съм дирижирал. Харесвам естественото и интелигентно музициране на българските музиканти и страстта им наистина да правят музика. Концертът на проекта „Еструна” е интересно съчетание от фламенко, класика и българска музика. Ще бъде истинско приключение за всички нас. И точно това прави проекта специален и завладяващ.

- Ще дирижирате първата му част - балета „Любовна магия”. Къде е „магията” в музиката на Мануел де Фая?

- Освен във факта, че Де Фая е велик композитор, магията на тази творба е във връзката й с фламенкото. Идва и от артистичността на композитора, и от тази стара, стара артистичност и човечност на танца. Де Фая не взема фламенко мотиви, за да направи нещо с тях - не, той композира фламенко музика. Тя е откровена, естествена, разказва за опита, който всеки от нас добива в някакъв момент: при загуба на любов или при избавяне от нея. Резултатът е поразителен, удивителен, зашеметяващ - магията идва и случи ли се, не може да остане скрита.

- Близо до вас фламенко ще танцуват Давид Перес и Патрисия Гереро - това затруднява ли диригента, или е по-скоро вдъхновяващо?

- И двамата са страхотни артисти, а музиката сякаш е създадена за тях. Правим всичко заедно, техният танц, движенията им, гравитацията им… Те са и наши. Никакви затруднения, а огромно вдъхновение! Като едно цяло сме.

- А откъде е страстта ви към испанската музика?

- Освен че е красива, жива и цветна, тя разказва истината за човека по най-директния начин. Не съществува нищо между нас и нея. Музиката на Де Фая ни връхлита, поразява ни и ние нито можем да се скрием, нито да избягаме, нито искаме да го направим.

- Запален сте и по издирване на изгубени или забравени музикални творби…

- Като артист и гражданин на Европа аз съм наследник на нейната история - в моя случай най-вече на историята на Германия. Най-големите рани на Европа от ХХ в. са нанесени от двете световни войни, от малтретирането на човешки същества и на културата при тоталитаризма, и, разбира се, от най-голямото престъпление срещу човечеството - холокоста.

При тези хуманитарни катастрофи много велики композитори или техни творби са били убити, изгубени или забравени. Кой днес знае за най-обещаващия испански композитор на ХХ век Антонио Хосе Мартинес Паласио, разстрелян в първите дни от Гражданската война в Испания? Кой познава Руди Стефан, убит през Първата световна война, или Едмунд фон Борк, застрелян през Втората? Да не говорим за композитори като Ервин Шулхоф и за много други, които не са непременно убити, но са забравени заради смяната на времената.

Наскоро в Мюнхен представих Първа симфония от Егон Велеш - австрийски композитор, който заживява като изгнаник в Оксфорд през 1938 г. Това бе едва третото изпълнение на тази творба, след което при мен дойдоха хора - плачещи! - и ме питаха защо - за Бога! - тази музика никога не се свири, а е много по-добра от Малер. Не съм съвсем сигурен, но няма причина тази симфония да не се изпълнява от всеки голям оркестър, както често се случва със симфониите на Малер, Брамс и т.н.

Все още има невероятно много неща за откриване, които могат да станат част от стандартния репертоар на най-големите симфонични оркестри в света. Търсим заради неизгубената публика и намираме това-онова - има толкова много спящи перли в архивите на невежеството! А добрата музика събужда страстта, нали?

- Наистина е така, но сега ми се иска да ви върна в детството - кога и как едно момче на име Йорг Бирханс реши да стане диригент?

- Ха-ха, както всяко дете първо започнах да издевателствам над мамините тигани в кухнята, скоро бях завладян и от това чудо музиката, а по-късно и от звученето на един оркестър. Всъщност първата ми среща беше само със записи, но бързо поисках да разбера - и това бе ключът - защо това, което чувах, бе така потресаващо красиво. Влязох в музикален магазин, помолих за една партитура, беше Шестата симфония от Бетовен, и започнах да чета, за да разбера. Детското желание да стана диригент е естествен резултат от това любопитство. Интересното е, че това разбиране предполага интелектуален процес, а музиката не може да бъде разбрана само чрез интелекта. Затова продължавам да търся откъде идва тази красота, тя продължава да ме учудва.

- Успешната музикална кариера иска жертви - какви бяха вашите?

- Успешната музикална кариера е въпрос на късмет, трябва да си готов да се изправиш очи в очи и с успеха, и с провала - двама измамници, които трябва да третираш по един и същи начин (същото ще ви кажат и на „Уимбълдън“). Ако наистина трябва да правиш нещо като артист - художник, поет, писател, музикант, това, което наричате „жертва”, всъщност може да не е. Знанието, опитът може да се окаже вашата печалба. Навярно.

- Учили сте при Серджу Челибидаке, минали сте през школата на Ханс Сваровски - какво ви дадоха „големите”?

- Трудно е да се каже с няколко думи. Челибидаке имаше уникален начин на работа с оркестъра. Никой не би могъл да направи това, което той успя да постигне благодарение на дълбокото познаване на организма и вътрешните закони на оркестъра. Това е само техническият аспект, но какъв аспект само! По негово време Мюнхенската филхармония беше най-добрият оркестър в света, а аз, разбира се, учех много и трупах огромен опит, асистирайки му на репетициите.

След това беше неговата техника на дирижиране по принципа на въздействието - най-добрата техника, защото е най-естествена и най-функционална. Третият аспект беше феноменологичният подход, тоест да наблюдаваш феномените в музиката, за да можеш да ги съпоставиш, което е много по-различен подход от обърканата концепция за интерпретирането. Или като казва моят велик учител Константин Бугенау, „музиката има своя собствена воля”. Той беше най-добрият учител, но никой не знае за него.

При Сваровски не съм учил - бях още малък, когато почина, но работих с някои от най-добрите му ученици. И тримата „големи” обаче учат на едно и също нещо: диригентът в най-добрия случай е ренесансова личност. Музиката продължава да е едно от Septem artes liberales (Седемте свободни изкуства, б.а.). Музиката е нещо, което трябва да използвате повече от интуицията си. Музиката е дори отвъд музиката!

- За музикалния свят 2016-а ще бъде Година на Моцарт, чието творчество също е ваша страст - какво подготвяте за честванията?

- Мисля, че ще направя парти вкъщи. Има и няколко проекта, които все още се уточняват. Истината е, че когато свириш Моцарт, винаги разбираш, че точно в този момент той има рожден ден.

- Сега обаче предстои проектът „Еструна” и 100-годишнината на „Любовна магия” в София - поканете с няколко „магични думички” българските меломани на концерта в НДК, моля.

-? Нали знаете какво е да си на точното място в точния момент - за това става дума, не го пропускайте.