Казват, че е трудно да постигнеш световен успех, но далече по-трудно е да се задържиш на върха. Има и още по-трудно нещо - да слезеш оттам с достойнство. Хосе Каререс прави всичко това. Изкачи най-високия връх на оперното изкуство, положи невероятни усилия (творчески и физически), за да остане дълго там и сега с достойнство казва “сбогом” на сцената. Маестрото е на прощална световна обиколка, за да се поклони във всяка точка от света, където публиката го е аплодирала на крака. На 3 декември ще го направи и в зала 1 на НДК.

“Несъмнено той е гениален. Рядко съчетание: глас, музикалност, целеустременост, трудолюбие и потресаваща красота. И всичко това е дадено нему. Щастлива съм, че първа забелязах този диамант и помогнах да бъде видян от света.” Думите са на испанската оперна дива Монсерат Кабайе, а човекът, за когото са предназначени, е Хосе Карерас. Най-дребничкият на ръст от тримата “велики тенори”. Той не притежава мощта, която струеше от Павароти. Като че ли е далеч и от самочувствието, излъчвано от Доминго. Карерас обаче е дарен с друго - чувствителност, която му носи цялата любов на света.

Доминго е повече от откровен за своя колега: “Ние сме сънародници, но той е много повече испанец от мен. Може би защото е израсъл в Барселона, а аз - в Мексико. Всъщност двамата си поделяме титлата “национален символ на Испания”, но аз прекрасно знам, че тя принадлежи повече на него, отколкото на мен.”

Самият Карерас обича поговорката “Ако можеш да не бъдеш артист, по-добре не ставай.” В дискографията му има повече от 150 златни и платинени плочи. На него като че ли му е писано да стане оперен певец. Бил е на 5 години, когато родителите му го водят на кино, за да гледат “Великият Карузо”. А после... малкият Хосе е толкова впечатлен от Карузо, че дни и нощи след това с все гърло пее ариите, които запомнил от филма. А когато мама и татко го молят да им подари поне час тишина, хлапакът се затваря в банята, пуска водата и продължава да пее, седнал на ръба на ваната. “Горките ми родители - разказва след време през смях тенорът. - Едва след години осъзнах, че съм вил като койот. Но пък в крайна сметка мама ме заведе при учителка по пеене.” Така родителите и съседите се отървават от всекидневния гласов тормоз, а Испания се сдобива с бъдещ прочут тенор.

Едва 11-годишен дебютира на сцената на Gran Teatro del Liceo в Барселона като разказвача от Master Peter's Puppet Show. Родителите обаче не са особено благоразположени към артистичното му бъдеще, затова Хосе учи химия в университета в Барселона. Но не пропуска нито един урок по пеене. И бъдещето му е окончателно решено през 1971-ва, когато печели конкурса International Verdi Singing Competition в Парма, Италия. Все пак наградата включва и покана за ролята на Рудолф в операта “Бохеми”! Дебютът му на световна сцена обаче е с “Мария Стюарт” в Лондон. А след като през 1976-а Херберт фон Караян го кани да пее в дирижирания от него Реквием от Верди в Залцбург, Карерас се превръща в светило от най-големите оперни сцени в света.

Само 10 години по-късно всичко сякаш се срутва - и славата, и музиката, и парите, и любовта на хората. Нищо няма значение пред сташната диагноза: левкемия! И пред почти нулевите шансове за оздравяване. Следват 13 месеца на жестока борба за живота на Карерас. Неговата лична битка с рака. И на лекарите от Hospital clinico y Provincial в Барселона и от Fred Hutchinson Cancer Research Center в САЩ за пациента, когото толкова много обичат. Заедно побеждават. И през юли 1988 г. тенорът създава своята Fundacion Internacional Jose Carreras para la lucha contra la leucemia (Международна фондация Хосе Карерас за борба с левкемията). До ден днешен удоволствието от пеенето върви неизменно с благотворителността. На нея маестрото ще се посвети, след като каже “сбогом” на сцената. Достойно е.

За футбола и бирата

Карерас е не по-малко прочут футболен запалянко. Фен е на “Барса”, а за Христо Стоичков говори като за “идол”, който подпомага благотворителните му акции. Тенорът не просто ходи на мачове, а споделя и типичните за стадиона страсти, включително студена бира: “Тя не вреди на гласа, освен ако не я изпиеш преди концерт. Старая се в деня преди сценична изява да говоря малко, а за стадион и дума да не става. Никакъв алкохол - нито вино, нито бира. Но след концерта, ако имам три дни до следващия - мога да “злоупотребя” за здраве. Студената бира е далече по-безопасна за гласа, отколкото климатиците.”

Другите за него

Божие

създание

За всеки артист в началото на неговата кариера е голяма чест и шанс да излезе на една сцена с легендарна личност. Особено съм щастлива, че не просто получих покана да изпълня оперна ария в прощалния концерт на Хосе Карерас в София - заедно ще пеем и в дует. Това е сериозна школа! Адреналинът ще бъде до небесата! Вълнувам се дори само като стоя до маестрото - толкова е силна неговата енергия. Чувала съм, че той не е просто човек легенда, а божие създание. Талантът му е дарение свише.

Анна Аглатова, сопран,

солист на Болшой театър

Неслучайно

е любимец

на публиката

Пял съм в световни оперни театри, включително с големи испански певци като Алфредо Краус и Джакомо Арагал, но не съм имал възможност да бъда на една сцена с голямата личност Хосе Карерас. Гледах го обаче няколко пъти в съвместни и изпълнения с незабравимата Гена Димитрова. Двамата грееха като звезди, които никой не може да замени с други. Хосе Карерас - голяма слава, голяма популярност и голяма следа в оперното пеене. Името му вече е в историята на световната опера. Сърдечен, човечен, артист, колега, до ден днешен се раздава и на сцената, и в живота. Неслучайно е любимец на оперната публика по света.

Димитър Станчев - бас,

солист на Софийската опера

Сбъдната

мечта

Да пея с Хосе Карерас за мен беше сбъдната мечта - случи се това лято в Корк, Ирландия. Бях все още бременна с моята дъщеричка, затова този концерт беше нещо много лично, много вдъхновяващо за мен. Да бъда на една сцена с Хосе! Велико! Докато следвах в Кралската академия, редовно посещавах библиотеката и търсех записи на великите оперни певци - той е един от тях. От този талант, от този човек се учех.

Катрин Дженкинс, мецосопран