Намалението на лихвените проценти по кредитите приближава своя лимит, прогнозира подуправителят на БНБ Калин Христов вчера. Част от натиска за поевтиняване на кредитите се дължи на продължаващото понижаване на лихвите по депозитите, обясни Христов пред инвестор.бг. Той обаче не се ангажира с прогноза кога точно ще се обърне тенденцията при кредитирането.

Подуправителят на БНБ предупреди, че ниската цена на кредитирането не би трябвало да доведе до облекчаване на условията, при които банките отпускат заеми.
„Това, че общата среда потиска лихвите надолу, не трябва автоматично да увеличава отпускането на кредити на фирми, които са по-рискови, тъй като това създава основа за проблеми в бъдеще, когато лихвените проценти започнат да нарастват“, коментира той.
Според него при депозитите лихвите ще продължат да се понижават като резултат от политиката на количествени улеснения на Европейската централна банка (ЕЦБ) и продължаващата нагласа на домакинствата да спестяват. Според Христов обаче едва ли ще станем свидетели на отрицателни лихви по депозитите на домакинствата. Той даде за пример държави от Европа като Дания и Швейцария, където има отрицателни лихвени проценти на централната банка, но по сметките на домакинствата те са положителни.
Подуправителят на БНБ обясни още, че въвеждането от 2016 г. на отрицателна лихва от -0,3% върху свръхрезервите на банките не би трябвало да окаже въздействие върху цената на кредитите и депозитите. Депозитите в банковата система в момента са над 63 млрд. лв., а свръхрезервите на банките около 7,5 млрд. лв. Христов посочи още, че решението за въвеждане на отрицателна лихва върху свръхрезервите на банките в БНБ се налага, защото България трябва автоматично да въведе паричната политика на ЕЦБ.
Той прогнозира още, че през 2016 г. инфлацията в еврозоната, а също и у нас може да се ускори, ако Федералният резерв вземе решение за повишаване на лихвените проценти.