Новата задача - бурни протести от по 100 души

Оставката на Христо Иванов като министър на правосъдието бе не само очаквана, но и твърде закъсняла. Закъсняла не със седмици или месеци, а с цяла година. Видя се, че е безмислен на този пост още с приключването на мандата на служебното правителство, в което участваше.

Вкарването на човек от шайката за активни мероприятия “Протестна мрежа” в изпълнителната власт през август 2014 г. имаше много ясна задача, която кукловодите на Христо Иванов му бяха поставили - да дестабилизира съдебната власт, за да се превърне тя в лесна плячка на реформаторско-протестърското задкулисие.

През цялото мотане на Иванов в служебното и в редовното правителство неговата роля бе на пионка, която изпълнява поръчки за рушене на държавността и атаки срещу съдебната система.

Много преди отминалата сряда в ход бе сценарий за дестабилизация, но вече не само на съдебната власт, а и на цялата държава. Епизодът с хвърлената от парламентарната трибуна оставка на правосъдния министър бе само малка част от този сценарий, който кукловодите му реализират вече два месеца.

Христо Иванов дори си бе осигурил агитка - на балкона в парламента се бяха подредили членовете на политическия му кабинет и протестърките съдийки от грантовия Съюз на съдиите в България. Шумните им кикоти и селфита, които си правиха, принудиха дори председателя на парламента Цецка Цачева да им направи забележка и да ги предупреди, че ще бъдат изгонени от Народното събрание.

Сценаристите на плана за метеж срещу главния прокурор и министър-председателя обаче направиха втора издънка за по-малко от три седмици. Сайт на олигарха Иво Прокопиев съобщи, че правосъдният министър е подал оставка три минути преди това да е факт.

Предната издънка - фалшификацията на несъществуваща позиция на Европейската комисия, в която се твърдеше, че Брюксел иска оттеглянето на главния прокурор, пусната през друг грантов сайт, пък имаше за задача да притисне депутатите да гласуват при второто четене на промяната в конституцията такива текстове, които на практика да ликвидират прокуратурата и да я поставят под зависимост от тези, които трябва да разследва. Обстоятелствата около двете издънки показват, че през цялото време Иванов е действал подмолно и под прикритие е работил срещу държавни институции, което е в пълно противоречие с ролята му на член на изпълнителната власт.

Играта му обаче доведе до тоталната изолация. Последните дни Христо Иванов реално се ползваше с подкрепата единствено на политическия си ментор Радан Кънев и на още двама-трима депутати от ДСБ. Напълно логично, когато става въпрос за поведение, което е в разрез с разделението на властите и чиято цел е чрез противоконституционни предложения за промяна на основния закон да се стигне до овладяване на държавното обвинение.

Хубавото в оставката на правосъдния министър е, че чрез нея Христо Иванов най-накрая свали маската и открито призна, че целта на провалената му “съдебна реформа” е била единствено и само овладяването на прокуратурата и смяна на настоящия обвинител №1. Сега Христо Иванов ще може открито да продължи с метежната си дейност, без да използва обаче ресурсите на Министерството на правосъдието.

За сметка на това ще се наслушаме как е станал жертва на статуквото, на недосегаемата прокуратура и на “зависимия” от нея премиер. Кукловодите на Иванов с жалост трябваше да установят, че планът им за превземане на съдебната власт през промяната в конституцията не успя. Заради това сега възлагат нова задача на бившия министър и нов/стар протестър - да активира грантовите НПО-та и да спретнат няколко протеста и активни мероприятия. Иванов вече влезе в ролята на “гнилата ябълка” Румяна Ченалова, на която освен да адвокатства, почна и да суфлира, опитвайки се да внуши, че премиерът бил поставен в зависимост от главния прокурор, който пък “държал” и над 200 депутати, включително и част от реформаторите.

Що се отнася до наследството, което Христо Иванов оставя в Министерството на правосъдието, то е повече от трагично. Ако наследството бъде разделено на отделни части, ще стане пределно ясно и колко много поводи за отстраняването на правосъдния министър са били пропуснати през изминалите 12 месеца.

Сред най-ярките е безспорно лобисткото законодателство, включващо проект за промяна на Закон за съдебната власт, изготвен от върхушката на Съюза на съдиите в България и категорично отхвърлен от редови съдии, прокурори, следователи и т.н.; проект на Закон за юридическите лица с нестопанска цел, изготвен, за да се осигури държавно финансиране за грантовите НПО-та, които кукловодите от протестърско-реформаторското задкулисие използват, за да плащат легално на “професионалните протестъри”; четири законопроекта за изменение на закони, с които затворниците получават безгранични права за сметка на ограничаване правомощията на надзорния състав в местата за лишаване от свобода.

Не по-маловажни са и скандалните конкурси като опорочения конкурс за избор на български съдия в Европейския съд за правата на човека и избирането на активиста на Българския хелзинкски комитет Йонко Грозев. Избран от комисия, в която участва настоящият председател на БХК Красимир Кънев; Провалът на две процедури по избор на български представител за Генерален адвокат пред Съда на Европейския съюз в Люксембург; Съмненията за около проведените конкурси за нови частни съдебни изпълнители и нотариуси.

Тепърва ще стават ясни и нарушенията, които ръководството на МП е допуснало неволно или умишлено при разходването на публични средства. Скандално заобикаляне на Закона за обществени поръчки или нагласяване на конкурси за ремонти; Отпускане на средства на НПО-та на бивши съдружници на един от заместник-министрите на правосъдието; Липса на прозрачност при разходването на средствата за издръжка на затворниците.

Иванов си позволи и редица скандални назначения. През последната година Агенцията по вписванията се е превърнала в емблема на нагласени конкурси и политически назначения. Подобна е ситуацията и в самото Министерство на правосъдието, в което провеждането на конкурси е било превърнато във формална процедура за назначаване на “правилните” кадри.

Сериозни проблеми създаде и липсата на последователна политика и масовите съкращения в Главните дирекции “Изпълнение на наказанията” и “Охрана”, както и в Агенцията по вписванията, съчетано със загубата на европейски средства по проекти, по които ведомствата са бенефициенти.

Списъкът може да бъде продължен, но това е най-добре да направи следващият министър на правосъдието, който ще има тежката задача да започне не просто “на чисто”, а тепърва да установява щетите, които Христо Иванов и кохортата около него са нанесли на правосъдното ведомство, а оттам - и на отношенията между изпълнителната и останалите две власти - съдебната и законодателната.

Изключително трудна задача ще бъде възстановяването на доверието на европейските партньори. Като министър Христо Иванов направи всичко възможно, за да унищожи всички усилия, които в изминалите осем години бяха положени, за да може България да бъде освободена от Мониторинговия механизъм на Брюксел в областта на правосъдието и вътрешния ред.

С оставката на министъра на правосъдието се затваря възможността представител на изпълнителната власт да фабрикува доноси срещу представители на изпълнителната власт, а вероятно и срещу собствения си началник - премиера. За всички е ясно, че и заради Иванов България и през януари 2016 г. ще получи негативен доклад от Европейската комисия. Като министър Христо Иванов директно бламираше работата и на вицепремиера Меглена Кунева, която полагаше сериозни усилия, за да получи България заветното членство в шенгенското пространство.

Поведението на Иванов, а и на друг ключов участник в цялата драматургия - Радан Кънев, може би има логично обяснение и то е страх от проверка на дейността им, тяхната и тази на техни заместници, приближени, а най-вече и на олигархичните кръгове, които ги ръководят.

Олигарсите и техните протежета като Христо Иванов и Радан Кънев много наивно смятат, че атакувайки прокуратурата, това ще им гарантира имунитет срещу разследвания и установяване на незаконни действия, техни или на техни заместници и приближени. Прекалено прозрачен сценарий, който със сигурност ще претърпи провал, както се провалиха - активното мероприятие с фалшивото писмо от Брюксел и “героичното” подаване на оставка от парламентарната трибуна.