Основният поток преселници към Европа ще идва от Африка

Трябва да насърчаваме законните канали на миграция и да ги обвържем с развитието на регионите

Паралелно със сирийската бежанска криза Европейският съюз е изправен пред увеличаваща се нелегална икономическа миграция. Само през септември 2015 г. 500 000 мигранти са влезли в Европа от Средиземно море. Повечето от тях са икономически мигранти от Африка, които търсят по-добро бъдеще.

Мащабът на явлението принуди ЕС и държавите членки да потърсят адекватен отговор. Тази двойна криза подчерта необходимостта от истинска обща европейска миграционна политика - всеобхватна и интегрирана политика, която да вземе под внимание три елемента: укрепване на граничния контрол, борба срещу контрабандата на мигранти и борба с първопричините на миграцията в страните на произход. Настоящата криза показва също, че миграцията е глобален проблем. И че тя изведе на преден план в дневния ред необходимостта от насърчаване на законните канали за миграция и връзката между миграцията и развитието.

Какво трябва да направи ЕС?

Първо, бежанската и миграционната криза ще продължат. Ето защо не трябва да се задоволяваме с временни и несигурни решения. Ако бежанците и мигрантите са тук, за да останат в Европа, ние не можем да си позволим нарушаване на международното хуманитарно право, нито пък да допуснем паралелните икономики и престъпността да процъфтяват в бежанските лагери. Нямаме друг избор, освен да осигурим достъп до образование, обучение и пазара на труда. В наш интерес е също така, с оглед на връщането на тези хора в техните страни на произход, да можем да се уверим, че те ще използват уменията, европейските ценности и принципи, придобити тук, за изграждането на демократичните, плуралистични и отворени общества в техните страни. Това стратегическо мислене е в основата на циркулярната миграция и отваря дебата за укрепването на легални канали на миграция.

Освен това имаме нужда от по-добро използване на съществуващите инструменти за граничен контрол и борбата срещу контрабандата на мигранти. Обменът на информация и надлежната й обработка от държавите членки на ЕС е от ключово значение. Разполагаме с общи бази данни като ВИС (Визова информационна система), ШИС II (Шенгенска информационна система II) и Евродак (система за снемане на пръстови отпечатъци на лица, търсещи убежище и незаконните мигранти), както и европейските агенции Фронтекс и Европол. Това са инструменти, които в по-голямата част не са нови, но досега не са били използвани достатъчно.

Оттук възникват два големи въпроса: Ефективно ли е сътрудничеството между държавите членки? Постигнатите резултати задоволителни ли са? На второ място, трябва да се прецени доколко е уместно създаването на истинска европейска разузнавателна служба. Наясно сме, че миграционните пътища са били използвани от терористите на ИДИЛ. Държавите членки обаче не могат да продължат да прехвърлят вината на неефективността на европейските инструменти, като в същото време (твърде) ревниво пазят националните си компетенции в областта на сигурността и отбраната.
На трето място е необходимостта от преглед на европейската политика за развитие. Наскоро бе приет извънреден доверителен фонд за Африка, като до 80% от него се финансира от Европейския фонд за развитие. Помощта за развитие обаче може да бъде ефективна само когато са поети реални ангажименти. Най-голямото предизвикателство за Африка е отношенията донор - бенефициент да се трансформират в изгодни и за двете страни отношения.

На четвърто място е необходимостта от сътрудничество с трети страни. Вече разполагаме с план за действие с Турция, който трябва да се прилага стриктно и да не бъде разглеждан като празен чек. В Ливан и Йордания трябва да бъдат положени усилия, за да се преодолеят последствията в средносрочен и дългосрочен план от масовото присъствие на сирийски бежанци. Чрез Европейската политика за съседство ЕС трябва да вземе под внимание и факта, че някои страни в Средиземноморския регион, които са били транзитни, са станали държави на дестинация. Такива са Мароко, Тунис и Алжир. Друг ключов регион е Сахел, който в момента е разпределителен център на трафика на наркотици, оръжия и мигранти. ЕС трябва да засили подкрепата си за по-добър граничен контрол, реформа в областта на сигурността и стабилизиране на ситуацията в Мали. Този регион е изключително важен, тъй като крие значителни рискове като кръстовище на други нестабилни региони като Африканския рог, Централна Африка и Западна Африка, където въоръжените терористични групи са силно разпространени.

Влиянието на „Ислямска държава” може да се разшири в Африка с оглед заявената преданост към нея от страна на други терористични групировки в Либия и Западна Африка. Този сценарий трябва да бъде предвиден, тъй като може да предизвика значителни разселвания и нови миграционни потоци.

Накрая ЕС трябва да възприеме по-стратегически подход и да задълбочи отношенията си с държавите от Персийския залив, които биха могли да станат решителни съюзници и партньори в развитието, управлението на миграцията и сигурността.
В дългосрочен план основното предизвикателство за европейците е да бъдем реалисти.

Това предполага да бъдат предвидени различни стратегии, а не подсъзнателно да поддържаме само „най-добрия сценарий”. Трябва да интегрираме редица глобални параметри.

На първо място, трябва да бъде обърнато внимание на демографските тенденции: от една страна, бързото нарастване на населението в Африка и милионите млади хора, които търсят перспектива до 2030; от друга страна, демографската криза в Европа до 2040 г. С малко повече прагматизъм може да бъде подсилена идеята за създаване на легални канали за миграция. Вторият параметър: предизвикателствата в областта на енергетиката и екологичният преход трябва да бъдат предвидени. Развитието на африканския континент, макар и бавно, ще генерира значителни енергийни нужди и в същото време Африка е особено уязвима към последствията върху околната среда и изменението на климата. Климатичните промени оказват влияние върху миграционните потоци в Африка. Въпрос на време е част от тях да се устремят към Европа.

В заключение - сегашната миграционна „криза” далече не е временно явление, а е процес, който трябва да интегрираме чрез пълна промяна на парадигмата. Бидейки наясно с този факт, също трябва да погледнем по-скоро върху „положителната” страна на миграцията: регулярната миграция и мобилност могат да бъдат поставени в услуга на споделения устойчив растеж.

За ЕС е императив да останем верни на европейските ценности, на историята на един континент на свободното движение и обединението в многообразието. Предаността към тези ценности обаче е възможна чрез предвиждане и приемане на стратегическа визия, чрез създаване на политически и оперативни инструменти за справяне с проблемите в дух на споделена отговорност. Само така европейците ще превърнат миграцията по-скоро в трамплин за извоюване на успехи, отколкото в предизвикателство.

*Авторката е евродепутат от ГЕРБ, зам.-председател на групата на ЕНП в Европарламента и ръководител на българската делегация в ЕНП. Ръководила е мисия на ЕС в Конго, участвала е в мисии на ЕП в Нигерия, Судан, Бурунди, Танзания и др.