На 17 юли 2019 да почерпят

ЦСКА прескочи “Титоград”, чака “Осиек”

Украйна арестува хакер, издирван с години от САЩ

Разследват измами с техника за 45 000 евро и 28 800 литра спирт Фирма от Долна Оряховица изпищяла при сделка с трактор от Полша, Захарни заводи попаднали в капан за износ в Италия

74 българи емигрират в Германия дневно Населението й надхвърли 83 млн. души

Ангела Меркел и други европейски лидери поздравиха новия шеф на ЕК Силвио Берлускони пръв стисна ръката на Урсула фон дер Лайен

Рекордьор по смъртност в ЕС остава България Страната ни е на първо място с 1602 починали на 100 000 жители

Урсула фон дер Лайен е новият председател на Европейската комисия

Хакерът отмъщавал за свалянето на Тодор Живков Електронна услуга за връщане на ДДС позволила неправомерния достъп в сървъра

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 17 юли 2019

Санкция до 20 млн. евро грози НАП заради изтеклите лични данни на милиони българи

Арест за 6-ма шефове от фонд „Земеделие” (обзор) Държавните чиновници заподозрени като помагачи на алкохолния бос Миню Стайков

До 30% отстъпка от тол таксата за тирове (обзор) Тестват новата система при максимална цена от 12 ст. за километър

Военно положение заради чумата по свинете България губи стотици милиони лева, ако заразата стигне индустриалните ферми

Гледайте НА ЖИВО гласуването за председател на Eвропейската комисия (ВИДЕО)

Стив Ханке: Българските банки са в много по-добро състояние от времето преди кризата с КТБ

Българските банки са в много по-добро състояние от времето преди кризата с Корпоративна търговска банка /КТБ/, заяви в интервю за „Хоризонт“ американският икономист проф. Стив Ханке, известен като баща на валутния борд у нас. Ханке обърна внимание на стегнатото кредитиране в България и прогнозира последваща консолидация на банките:

Сега обаче вече в България има по-сериозен надзор над банките, но заради това те станаха още по-внимателни с отпускането на кредити и с обезпечаването им. Ако погледнете кредитирането в България след кризата с КТБ, то се свива, то не нараства. Сега да се вземе кредит в България е много трудно и всичко това е заради КТБ. Това е лошата новина. Добрата новина обаче е, че банковата система става по-силна. Аз направих някои изчисления за състоянието на системата и ми прави впечатление, че банките в момента са в по-добро здравословно състояние.

Кризата в Гърция е много по-тежка, отколкото повечето хора очакват, коментира още проф. Стив Ханке. По думите му, за България може да има и позитивен ефект:

Мисля, че ефектът от кризата в Гърция върху България е смесен. От една страна, много инвеститори обмислят варианта да се преместят в България, защото ситуацията там е много по-добра от тази в Гърция. България е по-сигурно и следователно по-атрактивно място за правене на бизнес в момента. По-точно казано, от инвеститорска гледна точка, ако бизнесът трябва да се запази на Балканите, вероятно предприемачите ще си кажат: „Нещата в Гърция са толкова зле, че е по-добре да отидем в България“. Това е позитивният ефект. И да не забравяме, че за българите стана много по-евтино да почиват в Гърция.

Но към всичко това трябва да прибавим и бежанската криза. Това е огромен негативен фактор за икономиката на всички балкански страни.

Поскъпването на долара е най-важното икономическо събитие през 2015 г., според американския икономист:

Най-важното икономическо и финансово събитие за тази година беше движението на валутните курсове за двойката долар – евро. Доларът поскъпна спрямо еврото, което от своя страна провокира намаляването на цените на суровините. Те, както знаете, са обвързани с долара. Поевтиняването на горивата също е свързано с цената на долара. Ето защо бих определи поскъпването на долара спрямо еврото като най-важното икономическо събитие.

Най-сериозните проблеми са в икономиките на Бразилия и Русия, а най-важните събития за 2015-та – кризата в Гърция, поевтиняващият петрол и програмата за количествени улеснения на Европейската централна банка. Това каза за „Хоризонт“ в предаването „Събота 150“ известният германски икономист и ръководител на престижния мюнхенски институт IFO проф. Ханс – Вернер Зин. Според него кризата в Гърция не е преодоляна:

Ние имаме трети спасителен пакет или отново даване на пари на Гърция, което може да е решение на проблема в този момента, но не и в дългосрочен план. Това решение няма да направи гръцката икономика по-конкурентоспособна. Заплатите в Гърция са около 13 – 14 евро на час. В България те са по три – четири евро на час. Как е възможно държава като Гърция да има конкурентна икономика с такива заплати? Аз не виждам начин. Затова казвам, че кризата в Гърция изобщо не е преодоляна. В момента сме я замели под килима, защото на преден план е проблемът с бежанците.

Относно проблема с бежанците и ефектът му върху икономическата и финансова обстановка, проф. Зин коментира:

В краткосрочен план това е просто един геополитически хаотичен процес, в който едни хора идват без да бъдат регистрирани. Идва зима, а те не могат да намерят подслон, което е истинска хуманитарна криза. Това е единият ефект. Следващият е, че някои от страните търсят заемни пари, за да се справят, дори само за да осигурят подслон за бежанците или да им помогнат да се устроят. На всичко това може да се гледа и като на икономически стимул, който ще доведе до растеж в краткосрочен план. Но не и в дългосрочен план, защото говорим за дълг, който трябва да бъде плащан. Всички знаят, че когато правиш краткосрочни стимули за развитие, те ще имат негативен ефект след извество време. И тук идва въпросът за ефекта в дългосрочен план. Преди да отговорим на него, трябва да се запитаме дали тези хора ще успеят да се интегрират, дали ще могат да научат езика на страните, в които са намерили убежище и то писмено и говоримо, за да могат наистина да се интегрират.

На въпрос възможно ли е световната икономика да се върне към рецесия, германския икономист заяви:

Всичко е възможно, дори и супер икономически растеж. Нали знаете, в този свят всичко е възмножно, но някои сценарий са по-вероятно от други. Икономиката се развива с темпове, които са характерни за последното десетилетие. Аз не виждам нищо, което да ни кара да бъдем прекомерни оптимисти, но и нищо чак толкова смущаващо.

И двамата експерти са категорични, че догодина световната икономика ще се развива без особени турболенции.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.