Какво ставаш, когато не те бива в нищо?

Шарън Стоун в нова секс офанзива Актрисата пресъздаде и прочутата сцена от „Първичен инстинкт”

Павлин и екипажът му постигнаха нов рекорд на ветрила

Александър Андреев, ЦИК: Няма информация за тежки нарушения на изборите в София

Забраняват риболова в част от язовирите

Тръмп отлага налагането на мита на автомобилите от Европа

Ево Моралес получи политическо убежище в Мексико

Борислав Гуцанов, председател на БСП-Варна, пред „Труд“: Синдромът “СДС” мачка структурите на БСП Липсата на социалистите в местната власт може да се превърне в проблем на България

Лидер на „Ислямски джихад“ е убит при израелски прицелен удар в Газа

Днес е първото заседание на Столичния общински съвет след местните избори

Заловиха камион, натоварен с 82-ма мигранти в Турция

Парламентът ще разгледа бюджетите на ДОО и НЗОК за 2020 г.

Съдът иска пари от жалбоподателите, пожелали повторно броене на бюлетините в Сливен

На 12 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за вторник, 12.11.2019

Да получиш инфаркт на Антарктида

С какви тежки случаи се сблъскват нашите лекари по време на българските експедиции до Ледения континент

На Южния полюс член-кор. проф. Николай Цанков изследва вредните въздействия върху кожата

Инфаркт, болезнена бъбречна криза и счупвания.

И това се е случвало на участниците в българските експедиции до Антарктида. Защото красивият, но девствен леден континет, в който се намират най-големите запаси от питейна вода, нефт, диаманти и полезни изкопаеми, е и много опасен.

За щастие всички изпитания за организма на пребивавалите там българи завършват без фатални последици, разказа пред „Труд“ проф. Христо Пимпирев, ръководител на екипите ни до „дъното на света“. На 27 декември пак натам замина 24-тата българска експедиция. Очаква се тя да се завърне от базата ни „Св. Климент Охридски“ на 7 февруари догодина.

„Към Южния полюс могат да тръгнат само здрави хора. Затова участниците се преглеждат от лекарите от Медицинския факултет към Софийския университет“, каза професорът. Отличното здравословно състояние е задължително изискване, защото в базата ни има само дефибрилатор и медикаменти, а транспортът до болница се организира изключително трудно. На остров Ливингстън няма регулярно минаващи кораби, а на него акостират плавателни съдове, които се движат по свое собствено разписание.

„Още от 1993 г. с ентусиастите учени до Антарктида винаги пътува и наш лекар. А три-четири години той помагаше и на колегите от испанската делегация, която е най-близо до българската база“, спомни си проф. Пимпирев. „Най-тежко бе между 1993 и 1998 г., когато по време на експедициите нямахме добра връзка с България и останалия свят. А днес благодарение на сателитния телефон можем да потърсим съвет дори от лекари от нашата страна“, каза антарктикът.

Най-критичната ситуация се развива преди 15 годни с командира на българската база Йордан Йорданов. „Но Господ му помогна. В този момент на полюса бе акостирал бразилски кораб. На него имаше кардиолог, който заедно с нашия лекар установи, че колегата е покосен от инфаркт“, върна се назад проф. Пимпирев. Поразеният от сърдечен удар бил транспортиран до съседния остров Кинг Джордж, а оттам – до болницата на най-южния чилийски град Пунта Аренас. „Ако нямахме късмета командирът на базата да бъде транспортиран от бразилците, можеше да се стигне до фатален изход. Днес той е в отлична форма и отново ръководи базата“, каза проф. Пимпирев.

Счупени ребра и травми от пропадане в ледени пукнатини или при затискане от панели, докато се издигат постройки за обитаване, са сред останалите инциденти с учени от българската експедиция. „Най-добре е лекарят й да няма работа. Но това не означава, че стои по цял ден, без да върши нищо. Напротив – и той като всички останали участва във всекидневните задължения в базата – рине сняг, мие чинии, готви, поправя“, каза проф. Пимпирев.Оказва се, че сред нашите доктори, които са стъпили на Ледения континент, най-много са спешните лекари. Като д-р Валентин Андреев и д-р Румяна Андонова от „Пирогов“. Участвали са и кардиолози като доц. Добри Хазърбасанов, а доайен сред белите престилки е доц. Никола Василев.

Антарктида е и място за научни проучвания. Затова за пети пореден път затам ще отпътува член-кор. проф. Николай Цанков, водещ дерматолог на България. „По време на експедициите, в проучването, което правя,

проследявам влажността, омазнеността и релефа на кожата. Според резултатите досега, когато кожата е протектирана със защитен крем, нейната влажност и омазненост се запазват. Но релефът с течение на времето се променя. Наблюдава се тенденция към образуване на бръчки“, разказа член-кор. проф. Цанков.

За негов късмет в експедициите винаги участват много мачовци, за които използването на слънцезащитни кремове е женска работа, затова благодарение на тях проф. Цанков има и т.нар. контролна група за изследването. Т.е. с участници, които не са защитавали кожата си от слънцето. А техните резултати специалистът сравнява с тези на колегите си, протектирали кожата си от въздействието на слънчевите лъчи и най-голямата озонова дупка.

„Всички полярници са били принудени да предпазват кожата си, като първоначално са се мазали със свинска, а по-късно и с китова мас. Днес в XXI век слънцето е най-големият враг за кожата“, добави проф. Цанков. В продължение на 5 години на Антарктида той изследва и въздействието на българския препарат имунодеокси, който засилва имунитета срещу различни вирусни и бактериални заболявания.

За цял живот проф. Цанков няма да забрави това, което му се случило, когато за първи път отишъл на Антарктида.

„Една от вечерите, докато спях, ми се присъниха покойните ми родители. Водихме доста сериозен разговор, а на другия ден се усещах много странно. Все едно наистина са били до мен“, разказа професорът. Той дълго се чудил дали да сподели с останалите. Мислил, че ще го помислят за откачен. На другия ден при него пристигнал американски колега. „Разказах на Джон за съня ми, като преди това го помолих да не си мисли, че с мен нещо не е наред. Но се оказа, че и той бил сънувал починали близки“, добави дерматологът. По-късно и други българи признали, че са преживели същия феномен…

Учените от нашата експедиция припомниха, че освен България няма друга полярна държава от Балканския полуостров. „Ние сме силно уважавани от мощни страни с бази на Антарктида като САЩ, Южна Корея, Нова Зеландия, Великобритания, Португалия, Аржентина, Чили“, изброи проф. Пимпирев. Той си спомни един колкото комичен, толкова и абсурден случай. Първият македонски учен, стъпил на Южния полюс, потърсил покрив именно в българската база. След престоя си той написал книга, като на първата й страница поставил снимка на нашата база. „Тук да уточня, че пред базата ни винаги се вее българското знаме, а до него издигаме флаговете на държавите, от които имаме гости. Т.е. бяхме поставили и македонското знаме“, каза проф. Пимпирев. На снимката, която публикувал ученият от съседната ни държава обаче, оставил да се вижда нашата база, но изрязъл българското знаме и оставил само македонското… „Само че снимките не могат да подменят действителността“, казаха нашите учени с усмивка на уста. И много скоро, наравно с колеги от световни сили, българите пак ще стъпят на Антарктида, за да разгадават тайните на континента на края на света.

Експедицията ни е лице на кампанията „Евромеланома“

Българската антарктическа експедиция за седма поредна година е лице на родната кампания „Евромеланома“. А тя се провежда в цяла Европа и предвижда извършването на профилактични прегледи за откриване на кожния рак. Кампанията е инициатива на Европейската академия по дерматология и венерология и благодарение на нея специалисти безплатно преглеждат бенки и други съмнителни новообразувания по кожата.

Всяка година българските антарктици се снимат на остров Ливингстън с плакат в подкрепа на “Евромеланома”.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.