Платените метаморфози в 2015

2015-а със сигурност бе годината, в която на родното задкулисие му се наложи да претърпи множество катарзиси. На какво само бяха подложени родните олигарси, които дърпат конците на малцината депутати от ДСБ в парламента, на няколкото лабилни кадъра в съдебната система, а и на професионалните протестъри от “Протестна мрежа” и отклонението им “Правосъдие за всеки”. Стана така, че вчерашните им най-големи врагове днес са им най-скъпи. Ако се съди по началото на политическата 2016-а, и през нея ни очакват множество катарзиси на задкулисието.

За преживените през отминалата година катарзиси може да се съди и по това колко трудно се ориентираха в обстановката и медиите на олигарха Иво Прокопиев и подсъдимия му колега Огнян Донев. В началото на 2015-а поръчковите издания бълваха злостни статии срещу персони, които в края на годината вече трябваше да венцеславят, защото това изискваше интересът на олигарха собственик.

Колко само часове напразен труд са хвърлили и поръчковите “грантови” анализатори, които в едни недалечни дни пишеха хули срещу банкера беглец Цветан Василев, клеймяха като “гнила ябълка” съдийката Румяна Ченалова, оприличаваха като кандидат на “статуквото” Лозан Панов и не спираха да се подиграват с лексикта и семантиката на изказа на бившия лидер на ДПС Лютви Местан, а днес пишат ли пишат сърцераздирателни “анализи”, с които им адвокатстват.

Но както е добре известно, още в древни римски времена император Тит Флавий Веспасиан е казал: “Парите не миришат!” Ако към тази древна сентенция прибавим, че не е важно какви средства използваш, за да постигнеш целите си, стига да са в услуга на олигархията, вече ще сме достигнали до водещата логика, по която действаше през отминалата година родното задкулисие и неговите инструменти в политическия живот, в съдебната система, а и в узурпираното от шепа “професионални протестъри” гражданско общество. Може да си “гнила ябълка”, “финансов измамник”, “неспособен за съдия №1”, а дори и “агент на чужди служби”, но ако служиш на задкулисието, което се стреми да вземе властта чрез подривни средства и метежи, значи си от “добрите” и всичко ти е позволено.

Потъпкването на моралните ценности бе нееднократно демонстрирано от олигарсите и техните медийни глашатаи. Годината 2015-а започна с определянето за “гнила ябълка” на съдийката Румяна Ченалова, която след включването й от провалилия се бивш министър на правосъдието Христо Иванов в опит за метеж посредством незаконни записи бе превърната в първо “знаме” на съдебната реформа.

Пак в началото на 2015 година кандидатът за председател на Върховния касационен съд Лозан Панов беше определян от олигархията и нейните прислужници като неспособен да заеме отговорния пост. Едва когато вече като съдия №1 Панов, очевидно заради лабилност на характера, а много вероятно и заради тежки зависимости, бе заставен да чете политическа декларация в зала “Тържествена” на Съдебната палата в София, той бе превърнат в новия идол на задкулисието.

Очевидна цел на кукловодите на Панов е той да продължи с атаките срещу държавните институции чрез възобновяване на провеждането на “активните мероприятия” основно в съдебната система. Нещо, с което очевидно бившият правосъден министър не се справяше достатъчно добре, което принуди кукловодите на Христо Иванов да подадат оставката му.

Фалиралият фараон Цветан Василев и безкрайните опити да бъде превърнат в жертва на собствения му грабеж на пирамидата КТБ, държеше в постоянен катарзис довчерашните “разобличители” на империята на банкера беглец. Стигна се дотам, че адвокати на банкера беглец започнаха да се снимат със съдиите, които утре би трябвало да го съдят за завлечените милиарди левове спестявания.

Безспорно, най-дълбок катарзис през 2015 година изживяха Лютви Местан и Радан Кънев, които не скриха топлите си чувства един към друг под формата на “историческия компромис” през горещия юли.

Сабленото изобличаване в края на годината на предателя на националните интереси и незабавното му отстраняване от висшия партиен пост на политическата сила ДПС, която е сред основоположниците на европейския и евроатлантически път на България, доведе до ступор задкулисните играчи.

Нужно бе време на олигарсите Прокопиев и Донев да се ориентират, да калкулират потенциалните печалби, за да разпоредят на политическите си кукли, на медийните си тъпани и “грантови” анализатори довчерашният “убиец на диви животни” да бъде приютен като приемлив партньор в задкулисието на кръга “Капитал”. Тогава дори професионалните протестъри с радост ще пият кафе и дори ще могат да обменят опит по политически метежи с разконспирирания агент на чуждо разузнаване Местан.

Разбира се, не трябва да се изненадваме, ако Местан и Радан Кънев седнат един до друг на последния ред в парламента. Където е мястото на политическите джуджета и на националните предатели, преди да се озоват на бунището на историята.

Ако съдим по отминалата година, няма нищо по-логично от това: Местан да е новият катарзис на задкулисието. А на нас не ни остава нищо друго, освен отново да се уверим в това, че мъдростта на древните римски императори ще пребъде...